Детският травматизъм е сериозен проблем, с който се сблъскват повечето родители особено през топлите летни дни

Момчетата под 18 години са с много по-висок риск за настъпване на травма, което се дължи по всяка вероятност на по-агресивното поведение и излагането на контактни спортове, пише Puls.bg

Класификацията на травмите, се извършва въз основа на редица фактори – вид и време на въздействие на увреждащия фактор, засягане на цялостта на кожата, засягане на телесни кухини, брой на увредите, наличие на усложнения и др. Именно поради сложната класификация е трудно да се обобщи и подходът при нараняване.

За децата от 1 година до предучилищна възраст най-често травмите се дължат на падане (при ходене, бягане, катерене и др.) Ако детето е паднало „от ниско“ (височина, по-малка от ръста му), вероятността за настъпване на тежка черепно-мозъчна травма или за тежко засягане на подлежащите органи е по-ниска, но все пак съществува.

Обичайната реакция на децата след падане е плач и неспокойствие, което продължава различно дълго. Понякога плачът е по-драматичен, понеже детето е уплашено от преживяното, а в други случаи може да се окаже, че детето реагира сравнително спокойно, но все пак е настъпила тежка травма.

Кога да потърсим лекар?

• При наличие на големи разкъсно-контузни наранявания или прободни рани. Разкъсно-контузните рани в областта на главата е твърде вероятно да налагат хирургична обработка. Ако детето е ударило крайник и раната изглежда повърхностна, може да се обработи и у дома, (изплаква се с течаща вода и се промива с кислородна вода и риванол).

Дълбоките обилно кървящи наранявания са показани за хирургична обработка. Задължително се търси лекарска помощ при нарушена функция на крайника. Ако детето отказва да използва крака/ръката, държи го в особен поза или продължава да плаче и е силно неспокойно известно време след инцидента, трябва да се заведе към спешен кабинет за оценка.

Всяка прободна рана в областта на тялото налага спешна лекарска помощ. Прободните рани по крайниците е твърде вероятно да налагат допълнителна обработка, особено ако са причинени от ръждясали метални остриета (пирон, желязни огради, ръждясали ламарини, железа и др. ). В зависимост от имунизационния статус на детето се преценя нуждата от поставяне на серум против тетанус.

Черепно-мозъчните травми са водеща причина за фатален изход. Но от друга страна, редица проучвания показват, че педиатричната популация се възстановява с много по-голяма честота след черепно-мозъчна травма, в сравнение с възрастните.

При децата под 2 години, най-често травмите на главата се свързват с физическо насилие срещу децата, като обикновено се наблюдава синдромът на раздрусаното бебе (Shaken baby syndrome). При децата над 2 години, причината обичайно са по-горе описаните падания.

В детска възраст се развива по-скоро дифузен оток, отколкото органичена обемзаемаща лезия. По тази причина ранните изследвания може да бъдат без особени отклонения и се налага продължително проследяване на състоянието.