Печалбите на всички доставчици са високи и гарантирани.

Програмите „Училищно мляко“ и „Училищен плод“ са полезни и трябва да ги има. Въпросът е на каква цена, защитени ли са напълно интересите на децата и може ли правилата да бъдат и по-добри от сегашните

„Мамо, мамо, пак ни дадоха от „тези неща“. Това казва момиченце, събрало опаковки със сирене и мляко преди да си тръгне от училище.

„Тези неща“ са продуктите, които българските малчугани от години получават по програмата „Училищно мляко“. За децата и техните семейства порциите са безплатни. Финансирането е от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от националния бюджет, а целите са амбициозно формулирани: - да се подобрят хранителните навици на децата чрез по-голяма консумация на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти; - да се повиши информираността на децата и на родителите им за принципите на здравословното хранене; - да се стимулира производството и реализацията на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в Европейския съюз. За да се изпълнят целите, цялата материя, свързана с доброто и полезно начинение, е регламентирана в обемиста наредба, написана на бюрократичен език и с неизбежната правна терминология. В нея става дума за регламенти, сертификати, стандарти, за национална стратегия, схеми, заявители, изпълнители, съпътстващи мерки и т.н., пише Епицентър.

Съпъстващите мерки, например, могат да бъдат както предоставяне на мед на децата и учениците, така и придобиване на знания как се произвеждат продуктите, какво е тяхното значение за здравословното хранене, как да се борим с разхищението на храните, какво значи екологично земеделие. Все добри неща, тъй като новата религия на развитите общества е именно качеството на живот. Уви, както личи и от репликата „мамо, пак ни дадоха от тези неща“, придобиване на знания за „тези неща“ очевидно не е на съответното ниво. Въпреки че наредбата предвижда програми, плакати и други мероприятия в тази посока. Няма спор, че програмата е полезна и трябва да я има. Дори и само заради това, че деца от социално слаби семейства ходят на училище и заради продуктите. Въпросът е на каква цена, защитени ли са напълно интересите на децата и може ли правилата да бъдат и по-добри от сегашните. Цените Цените, публикувани на сайта на Държавен фонд „Земеделие, са за учебната 2018/2019 и дават пределните стойности.

Така литър пастьоризирано мляко излиза 2,12 лева без ДДС, с начисление на данъка – 2,54 лева. Кисело мляко – 3,36 лв. на кг/литър с ДДС. Пределната цена на бяло саламурено сирене е 16,28 лв. за кило, на кашкавала – 22,15 лв. килограма.

Всяко сравнение с цените в големите вериги или който и да било магазин за хранителни стоки веднага показва, че те са напълно съпоставими, да не кажем по-високи. В случая с училищната програма обаче става дума първо за цени, от които е изключен маржът на големите вериги. И второ, за напълно осигурен пазар.

Накратко, печалбата на всички, които бъдат одобрени за доставчици, е висока и гарантирана от 15 септември до 31 май всяка година. Средствата по двете програми - „Училищно мляко“ и „Училещен плод“, са близо 20 милиона лева. ЗаявителитеКъм 17 октомври списъкът на одобрените заявители, които доставят мляко и млечни продукти в детските градини и училищата, са общо 4096. Това означава, че толкова е броят на детските градини и училищата, чиито възпитаници получават продуктите за здравословно хранене. Или около половин милион деца.

Фирмите, които произвеждат и доставят са далеч по-малко. Сред тях веднага се открояват три-четири. Абсолютният първенец по брой доставки – в над 900 детски градини и училища, е „Млечни продукти – Тракия“ ООД. В над 500 доставчик е ЧЕХ – Йосиф Новосад“. В близо 400 е ЕТ „Зоров 91 – Димитър Зоров“, а в около 300 – Полидей – 2 ООД. От тази година, впрочем, таванът на цените на млечните продукти, определени и покривани от фонд „Земеделие“, са по-високи. Увеличението при кашкавала е 6 стотинки в сравнение с предишната учебна година, при сиренето – 31 стотинки, при киселото мляко – 29 стотинки, при прясното мляко – 36 стотинки.

Изборът кой да доставя продуктите може да направи самото училище или това да стане чрез доставчик, или чрез общината.

Критерият „най-ниска цена“ в случая не играе. Ето затова правилата, по които се определят доставчиците, са ключови при приложението на иначе полезната програма. Критериите Точно критериите предизвикват напрежение в бранша на млекопроизводителите, затова често се налагат промени. И най-дребната корекция може да предизвика ефекта на пълно пренареждане на фирмите, които успяват да се доберат до гарантираните средства.

Преди последните промени директорите на учебни заведения бяха длъжни при двама (или повече) кандидати от млекопроизводителите да изберат този, който предишната година е снабдявал повече училища. Можете да се досетите, че подобно правило автоматично вдига ръката на миналогодишните победители, а дава и допълнителни бонуси.

През лятото на миналата година се нанесоха поредните корекции и сега условията гласят следното: когато има предложения от търговец (търговци) и производител, възложителят разделя доставките, като 50 на сто са за търговците, 50 на сто – на производителите.

Ако има предложения от повече от един производител, се избира този от производителите, „чиято основна производствена база е сертифицирана да произвежда повече видове млечни продукти по БДС, а при равен брой продукти – производителя, чиято продукция е сертифицирана по стандартите ISO и/или FSSC с по-нова версия на съответния сертификат. При равен брой сертификати с еднаква версия пък – производителя, чиято производствена база се намира най-близко до съответното учебно заведение. В наредбата се казва още, „когато доставчик по схема "Училищно мляко" е производител, той доставя по схемата само продукти, които са произведени от него.“Дали всичко това е така и дали се изпълняват условията, следва да следи Държавен фонд „Земеделие“, който отново обмислял промени в наредбата. Вероятно, точно в този пункт. Това, което е ясно отсега е, че корекциите трябва да въведат справедливост, да ликвидират появяващите се искри между производителите и възможностите за служебни победи, да предлагат разнообразие в доставките, да се гарантира качеството на продуктите, да изпълняват целите на програмата, особено тази за знанието и навиците за здравословно хранене. Защото, макар че за семействата продуктите са безплатни, все пак става дума за милиони.