На практика България вече е в еврозоната. Ние сме във валутен борд от 25 години

Това каза в ефира на БНТ депутатът от ПГ на "Продължаваме промяната" Пламен Шалъфов.

Той припомни, че това е един от най-дълголетните валутни бордове в света. Известно е, че левът е вързан към еврото. Следствие от борда е и, че БНБ не може да определя основния лихвен процент и не може да влияе на паричната маса.

По думите му България вече е претърпяла най-големите минуси от влизането в еврозоната. Влизайки формално в еврозоната, ще получим само ползи от това, каза той.

За влизане в еврозоната единственият от четирите критерии, който България не изпълнява, е нивото на инфлация. Друг е въпросът, когато дойде време за оценка на критериите дали страната ни ще го изпълнява, обясни той и допълни, че това зависи от развитието на инфлацията в Европа и света.

Отбеляза, че Хърватия, която трябва да приеме еврото на 1 януари 2023 г. също не изпълнява този критерий и предстои да видим доколко ЕК е склонна на отстъпки с правилата си.

Шалъфов подчерта, че с ковид кризата фискалните правила на ЕК бяха отменени на практика.

Напълно е възможно България на влезе в еврозоната, зависи и от стъпките, които ще предприеме в следващите 18 месеца, акцентира той. Освен това е много важно кой ще преговаря за влизането ни в еврозоната.

"Днес на Кръглата маса в Народното събрание всички бяха единодушни, че инфлацията се дължи на паричната политика на федералния резерв в Щатите и ЕЦБ. Когато увеличиш многократно паричната маса, няма как да не се стигне до инфлация. Когато говорим зае мерки - те не са насочени срещу инфлацията. Въпросът тук е как правителството да подпомогне най-уязвимите групи предвид инфлацията", подчерта Шалъфов.

Той припомни, че в началото на април вече е направено увеличаване на минималната работна заплата. В рамките на тази година не се предвижда второ. Работи се по формула, която да направи това увеличаване от следващата година не политически въпрос, а чисто икономически, който да следва автоматична логика.

От пакета антикризисни мерки 75% процента отиват за подкрепа на пенсионерите, тъй като те са най-уязвимата група, отбеляза Шалъфов.