Случилото се с Доналд Декер, станал известен като Дъждовния човек, е може би едно от най-добре документираните съвременни паранормални събития

Погребението

На 24 февруари 1983 г. в градчето Страудсбърг, щата Пенсилвания, 21-годишният Доналд Декер е освободен за два дни от окръжния затвор, където излежава няколкомесечната си присъда за кражба, за да присъства на погребението на дядо си Джеймс Кишу, към когото не питае особено добри чувства, тъй като е малтретиран от него в детството си.

След траурната церемония той приема поканата на семейните приятели Боб и Джени Кейфер, които го канят да им гостува, тъй като майка му, с която не са особено близки, отказва да го приеме в дома си.

Наводнената стая

По-късно същата вечер температурата във всекидневната на семейството, където тримата седят и разговарят, неочаквано започва да пада, а Доналд усеща някаква странна студенина да преминава по гърба му, след което изненадващо изпада в подобно на транс състояние.

В този момент изплашените съпрузи Кейфер шокирани забелязват как от тавана и стените на стаята започва да капе вода,  заради което незабавно телефонират на хазяина си Рон Ван Уай, но и той на свой ред остава изумен от видяното, след като пристига в жилището, тъй като така и не открива водопроводен проблем.

Намесата на полицията

Рон телефонира на съпругата си Ромей, обяснявайки ѝ ситуацията, след което подава сигнал в полицията, на който не след дълго се отзовават полицаите Джон Бауджан и Ричард Уолбърт.

Двамата още с влизането си в къщата са облени обилно с вода, но това, което ги оставя буквално без думи, е гледката на движещи се хоризонтално между стаите водни капки, които здравият разум не може да обясни.

След като идват на себе си, служителите на реда предлагат на Доналд и Джени да напуснат къщата заедно с изпадналия в транс Доналд, за да изчакат в близката пицария, докато те се опитат да установят точната причина за случващото се.

Дъжд в пицарията

Веднага след като тримата излизат, нещата в жилището изненадващо се нормализират – водата спира да тече, а температурата в стаята започва да се увеличава, но вместо това феноменът неочаквано се прехвърля в пицарията, от чиито тавани и стени започва да капе вода, броени минути, след като Доналд прекрачва прага ѝ.

Разпятието

Виждайки странното състояние, в което той се намира, собственичката на заведението Пам Скрофано решава, че е обладан от нечиста сила, незабавно донасяйки едно малко разпятие, което поставя върху кожата му, при което той извиква от болка, идвайки на себе си, а на мястото се появява следа от изгаряне.

Веднага след това Скрофано моли тримата да си тръгнат, като и този път всичко се оправя, след като Доналд излиза.

Левитацията

Прибирайки се обратно в къщата, те заварват там Рон Ван Уай и съпругата му Ромейн, които нападат Доналд, считайки, че той умишлено съсипва имуществото им, разигравайки някаква ужасна шега, но още с влизането му феноменът отново се проявява, като този път нещата стават далеч по-зловещи.

Доналд е издигнат от невидима сила във въздуха, след което е запратен в стената, а наред с това от кухнята започва да се чува тракане на кухненска посуда.

Не след дълго Джон Бауджан и Ричард Уолбърт се връщат в дома на Кейфер заедно с началника си Джон Рандлъм, който заявява, че не е необходимо допълнително разследване по случая, тъй като става въпрос за някакъв водопроводен проблем, а не за злонамерена шега.

Независимо от това обаче двамата полицаи идват отново на следващия ден, придружени от колегата си Бил Дейвис, ставайки свидетели на някои необясними неща.

Първо Дейвис поставя в ръцете на Доналд кръст, който усеща изгаряне, а когато го взема обратно, установява, че той е горещ; след това четиримата виждат как младежът левитира из стаята, а отстрани на шията му впоследствие са открити три следи от нокти.

Екзорсизъм

Желаейки да помогне, Рон Ван Уайт успява да убеди един евангелистки свещеник в Страудсбърг да извърши екзорсизъм, по време на който тялото на Доналд е в силни конвулсии. Ритуалът обаче очевидно има ефект, тъй като той видимо се успокоява, а странният феномен повече не се проявява в къщата.

Чудеса в затвора

След като се връща обратно в затвора, Доналд решава да провери дали може съзнателно да предизвиква дъжд, използвайки единствено мисълта си, и действително успява, наводнявайки килията си пред очите на своя съкилийник.

Един от пазачите изразява съмнение, че това е именно негово дело, саркастично подмятайки, че ако действително притежава подобна сила, то трябва да предизвика дъжд в кабинета на един конкретен човек – надзирателя Дейвид Кинхолд.

По-късно последният шокиран установява, докато пише доклад на бюрото си, че част от ризата му е обилно напоена с вода, без да може да го обясни по какъвто и да било начин.

Окончателното освобождение на Дъждовния човек

Разбирайки какво се случва, Кинхолд се свързва с преподобния Уилям Блекбърн, който посещава Доналд, но по време на разговора си с него е скептично настроен.

Думите му очевидно не се харесват на младежа, тъй като държанието му рязко се променя, а в килията му от нищото се появява изключително неприятна миризма, последвана от мъглив дъжд, който започва да вали, след като той вдига едната си ръка и потърква пръстите си.

Това е достатъчно, за да убеди преподобния, че не става въпрос за измислици, и той незабавно започва да чете пасажи от Библията, чиито страници обаче остават напълно сухи, молейки се заедно с него в продължение на часове.

Най-после дъждът спира и изтощеният Доналд през сълзи заявява, че изпитва усещането, че зловещото явление, в което той съзира намесата на покойния си дядо, вече никога няма да се повтори.

Случилото се с Доналд Декер, наречен Дъждовния човек, така и не е обяснено, но уникалното в него е и надеждността на очевидците, убедени, че става въпрос за феномен, който няма земен произход.