Бюджетът на столицата се пълни най-вече с пари от ЕС и държавата, но след това се харчи разточително и не за най-важното

Новата мода, обхванала актива на ГЕРБ, не подмина и кмета на София Йорданка Фандъкова. Доскорошната зам.-председателка на партията обвини вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов, че се готви да намали парите за столицата в европейския План за възстановяване и устойчивост, пише Светослав Спасов във вестник Сега.

„В няколко свои изказвания от последните дни г-н Пеканов заяви, че планира намаляване на средствата и проектите на София в плана. Такова решение е крайно несправедливо и неприемливо. На първо място, защото проектите на София вече предварително са съгласувани с ЕК. Така че аргумент, че комисията не би ги приела, не съществува. И второ, защото софиянци произвеждат най-голям процент от БВП в страната и са най-големите данъкоплатци за държавния бюджет“, написа Фандъкова във Фейсбук.

Въпреки че постът на кмета на София бе сравнително кратък, в него могат да се открият множество противоречия. Едно от тях е, че бившата партийна заместничка на Борисов не обясни как така проектите на София в Плана за възстановяване и устойчивост са вече съгласувани с ЕК, при положение че България още не е внесла предложението. Добре известно е, че кабинетът на лидера ѝ Борисов отказа да подаде документите на страната в рамките на първоначално предвидения срок - 30 април.

Кметът на София не желае да признае, че и в момента най-големият град в България получава основния дял от оперативните програми на ЕС, както че и сега по-голямата част от бюджета на Столичната община се формира от евросредства и трансфери от държавната хазна. Бюджетът на София за 2021 г. е в размер на 1.885 млрд. лева, от които собствените общински приходи са 771 млн. лв. – малко над 30 на сто. Процентът е устойчиво нисък от много години, което само показва неспособността на Фандъкова и на екипа ѝ да намерят пътища за увеличаване на собствените постъпления. Едно от обвиненията е, че кметът толерира строителните предприемачи, като държи изключително ниска таксата за издаване на разрешителни за строеж в София - в пъти по-ниска, отколкото е дори в близки градове като Скопие и Белград.

Същото плачевно положение на общинското самоучастие се наблюдава и при т.нар. капиталова програма. В нея са описани инвестициите в града, за които кметът уж толкова милее. През тази година въпросната програма е с обща стойност 509 млн. лв., от които отново повече от половината – 296 млн. лв., идват по оперативни и донорски програми. Така за вложения в улици, булеварди и за друга инфраструктура Столичната община заделя от собствените си приходи едва 153.5 млн. лв. Изцяло с евросредства се извършва например най-голямата модернизация в София през това лято – смяната на трамвайните релси по трасето на трамвай №5 от Съдебната палата до Княжево. Стойността на този проект е 40.5 млн. лв. без ДДС, а средствата за изпълнението са осигурени по ОП „Региони в растеж“.

Освен че ремонтира и строи основно с пари от Европа, досега най-голямата община в България е и най-крупният бенефициент на средства от държавния бюджет. Само от средата на миналата година до месец май на тази третият кабинет на Борисов даде извънредно около 100 000 000 лева на София. Той финансира съпартийката си Фандъкова и на последното заседание на „Борисов 3“ на 5 май с 2.4 млн. лв. за ремонт на две шосета, водещи до любимите му манастири - „Света Петка“ в село Клисура и „Света Троица“ в Дивотино.

Въпросът е трябва ли дъждът от златни фандъци да продължава? Или е крайно време кметът на София да слезе на земята, за да започне да цени парите и да провежда обществени поръчки на по-"български" цени. А не като тази на общинското дружество "Пазари Запад", което получи разрешение да похарчи 7 пъти по 47 285 лв. за сергии на бъдещия книжен пазар на пл. "Славейков". Или пък като обществената поръчка на кмета по транспорта Кристиан Кръстев, който се готви да даде 4 млн. лв. без ДДС за светещи знаци и указателни табели, които все още не знае на кои улици ще разположи.

Всъщност тези въпроси са по-скоро риторични. Фандъкова вече доказа, че и при изобилие от средства не може да се справя със задачите си. Примерите за това са многобройни, затова ще се ограничим с последните. С два транша през последните месеци бившият МС отпусна на Столичната община общо 65 милиона лева за строеж на нови и ремонт на съществуващи детски градини и училища. Въпреки това София посреща и следващия учебен сезон с пореден недостиг на места в детските градини – този път за около 10 000 момичета и момчета.

Въпреки че метрото на София се строи основно с европари, в лицето на Борисов държавата години наред изпълняваше всички искания на Фандъкова за финансиране на дейности, свързани с него. Разбирайте искания на близки до ГЕРБ фирми. През март т.г. Борисов отпусна поредна порция милиони за софийското метро, част от които ще отидат за изключително скъп проект със съмнителна стойност. За поставянето на плексигласови прегради на метропероните управляващото мнозинство в София - коалициите ГЕРБ-СДС и ВМРО-"Атака", вече заложиха 15 млн. лв. в бюджета на София за 2021 г. За пластмаса и метал на всяка от 10-те спирки на метрото ще бъдат похарчени по 1.5 млн. лв. извън парите, които държавата допълнително отпусна за същото. Целесъобразността на инвестицията бе оспорена от "Спаси София". "Нужно ли е да инвестираме толкова средства в прегради точно сега, след като стотици метросистеми по света функционират безпроблемно и без такива?", попита то. Вместо това "Спаси София" предложи с тези пари да се построят три монтажни паркинга с над 1000 паркоместа в различни райони, да се ремонтират няколко големи междублокови пространства и да бъде пусната нова автобусна линия 173, която да свърже южните квартали.

Новата власт не трябва да толерира претенциите на Фандъкова и по друга причина

Тази година правителството на Борисов даде още пари на кмета, с които тя трябваше да подобри състоянието на града. Впоследствие обаче кметството ги пренасочи за други дейности. Пак през март предишният Министерски съвет финансира с още 10 милиона лева Столичната община, с които тя трябваше да реализира инвестиционни проекти. На заседанието бе споменато, че сумата се очаква да отиде за основен ремонт и изграждане на улици и булеварди, за улично осветление, светофарни уредби, релсов път, за развитие на системата за видеонаблюдение и т.н. Само няколко дни по-късно обаче по искане на екипа на Фандъкова Столичният общински съвет пренасочи отново 10 млн. лева към две скандални общински транспортни дружества, които са закъсали финансово - „Столичен автотранспорт“ и Център за градска мобилност.

Когато онзи ден Фандъкова атакува министър Пеканов във Фейсбук, малцина потребители застанаха на нейна страна. Много повече предпочетоха да използват появата на кмета в социалната мрежа, за да ѝ припомнят неизпълнените обещания и забатачени проекти - ремонтите на "Графа" и на Западен парк, несъстоялия се ремонт на тунела при НДК, легендарното и все още невидяно от никого "влизане в кварталите" и т.н. Отношението на столичани се видя и на изборите на 4 април, когато ГЕРБ загуби София.