Моцарт излиза на сцена, експедицията на Магелан пристига в Бразилия, открита е Нова Зеландия

Това са само част от събитията, случили се на датата 13 декември, припомня Агенция Фокус. 

В далечната 1519 година експедицията на португалския мореплавател Фернандо Магелан пристига в Бразилия. Великите географски открития продължават: през 1577 година експедицията на Франсис Дрейк потегля от английското пристанище Плимут, за да се превърне в първото в британската история (и второто след Магелан) околосветско плаване. В 1642 г. пък нидерландският мореплавател Абел Тасман открива Нова Зеландия.

13-годишният Моцарт излиза на първата си сценична изява през 1769 г.

Президентът на САЩ Удроу Уилсън прави първата визита на американски държавен глава в Европа през 1918 г.

Две години по-късно: Обществото на народите учредява Международния съд в Хага. През 1937 г. японските войски превземат китайския град Нанкин, като в следващите дни избиват над 200 000 китайци.

На 13 декември са родени: германският поет Хайнрих Хайне и италианският драматург Карло Гоци. На тази дата умира художникът Николай Рьорих.

2017 г.

Най-малко 30 души са убити в столицата на Йемен Сана при въздушни удари на водената от Саудитска Арабия коалиция.

2017 г.

Вицепрезидентът на Еквадор Хорхе Глас е осъден на шест години затвор за корупция. Според прокуратурата политикът участва в организирането на престъпна общност, създадена за незаконно обогатяване.

2017 г.

Двама репортери на Ройтерс са арестувани, след като са поканени на вечеря с полицейски служители в околностите на Янгон, Мианмар. Според полицията репортерите са "арестувани за притежаване на важни и тайни държавни документи, свързани с щата Ракхайн и силите за сигурност".

2016 г.

ООН твърди, че 82 цивилни са екзекутирани в Алепо от проправителствени сили.

2014 г.

Индия и Русия подписват споразумения за инфраструктура, ядрена енергия и отбрана.

2014 г.

Съпругата на принцът престолонаследник на Тайланд Вачиралонгкорн, принцеса Срирасм, се отказва от кралския си статут след разследване за корупция на нейни роднини. Кралят на Тайланд Пхумипхон Адунядет ѝ дава развод.

2014 г.

Хиляди хора участват в протестни шествия срещу полицейското насилие в много американски градове. Само в Ню Йорк излизат над 30 000 човека. Демонстрантите настояват независима прокуратура да разследва използването на прекомерна сила от полицията.

2013 г.

В Египет е регистрирана най-ниската температура от 122 години насам - плюс 7°. За първи път от 10 години в Кайро вали сняг.

2012 г.

Министрите на финансите от Еврозоната отпускат нова финансова помощ на Гърция в размер на 34 милиарда долара.

2012 г.

Великобритания възобновява добива си на шистов газ.

2011 г.

В Куала Лумпур положи клетва новият президент на Малайзия Абдул Халим Шах.

2011 г.

Конгресът на Либерално-демократическа партия на Русия издига кандидатурата на Владимир Жириновски за президент на Русия.

2003 г.

Бившият иракски президент Саддам Хюсейн е заловен близо до родния му град Тикрит.

2002 г.

Разширяване на ЕС: Европейският съюз обявява, че Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения стават пълноправни членки на съюза на 1 май 2004 г..

2001 г.

Въоръжена група ислямисти атакува сградата на парламента на Индия.

1981 г.

Полският президент генерал Войчех Ярузелски въвежда военно положение в Полша, което е насочено срещу профсъюза "Солидарност". Извънредните мерки предотвратяват намесата на Варшавския договор и навлизането на съветски войски по подобие на събитията от времето на “Пражката пролет” в Чехословакия.

1976 г.

Открит е най-дългият транзитен авиомаршрут – Сидни - Сан Франциско.

1974 г.

Малта е провъзгласена за република. Денят е обявен за Национален празник на страната.

Малта е държава в Южна Европа. През 1800 г. тя е завладяна от Великобритания и е превърната в нейна колония и военноморска база. През 1947 г. британското правителство предоставя на Малта вътрешно самоуправление. От 1964 г. Малта получава независимост в рамките на Общността. Малта е членка на ООН от 1964 г.

1967 г.

Гръцкият крал Константин II напуска Гърция със семейството си след неуспешен опит за контрапреврат срещу военната хунта.

Крал Константин Втори е роден на 2 юни 1940 г. Той е гръцки крал от 6 март 1964 г. от династията на Глюксбургите. Завършва аристократичния колеж “Анаврит” и юридическия факултет на Атинския университет. През 1958-1959 г. е в САЩ. Провъзгласен е за крал след смъртта на баща си, крал Павел I. След идването на власт на военната хунта (1967 г.) бяга в Рим. До 1973 г., когато Гърция е обявена за република, е крал в изгнание.

1966 г.

Американската авиация за първи път бомбардира столицата на Северен Виетнам - Ханой.

След японската окупация в периода 1940-1945 г. Виетнам е обявен за независима република (1945 г.). Опитът на Франция да възстанови контрола си върху региона завършва с неуспех, въпреки продължителната война (1946-1954 г.). Женевската конференция (1954 г.) разделя страната по 17-тия паралел на Северен и Южен Виетнам. От 1958 г. под председателството на Хо Ши Мин Северен Виетнам започва периодични нахлувания с партизански части в Южен Виетнам, като в сраженията се включват и военни части на САЩ (на страната на Южен Виетнам). САЩ постоянно увеличават военното си присъствие там, като през 1969 г. броят на войниците е 550 000. След северновиетнамска офанзива през 1972 г. започва изтегляне на американските войски, което завършва окончателно през 1973 г. 2 години по-късно правителството на Южен Виетнам, начело с Нгуен Ван Тхо, е свалено. Страната е официално обединена отново на 2 юни 1976 г. Присъединява се към Съвета за икономическа взаимопомощ през 1978 г. През същата година Виетнам нахлува в съседна Камбоджа (Кампучия), с което спомага за свалянето на управляващия режим и за установяването на проруско правителство. В съюз с Камбоджа Китай нахлува за кратко във Виетнам през 1979 г. През 1992 г. е приета нова конституция и е учредена президентска институция.

1959 г.

Избран е първият президент на Кипър - Спирос Киприану

Той печели 144 501 гласа срещу 71 753 гласа на Йоан Клеридес. В първото си публично изявление Макариос призовава към сътрудничество между гърци и турци в духа на искреност, уважение към правата на другия и истинско разбиране на общите интереси.

1942 г.

Хитлер провъзгласява Антон Мусарт за ръководител на Холандия.

1941 г.

В хода на Втората световна война след внезапната атака на японците над Филипините са унищожени половината американски ВВС в Тихия океан.

1920 г.

Обществото на народите учредява Международния съд в Хага.

Международният съд в Хага е главният съдебен орган на ООН, със седалище в Хага. Разглежда правни спорове между държавите, свързани с нарушаване на международни договори и задължения или възникващи при тяхното тълкуване. Приема задължителни решения по всички спорове, които държавите му предоставят за разглеждане. Дава консултативни заключения по правни въпроси и по искане на Общото събрание, на Съвета за сигурност и на други органи на ООН.

1918 г.

Томас Уилсън е на посещение в Европа. Това е първата визита на американски президент в Европа.

Томас Удроу Уилсън е американски общественик, политик и държавник. Роден е през 1856 г. Той е 28-ят президент на САЩ (1913-1921 г.); член на Демократическата партия. На президентския пост се проявява като “прогресивен реформатор”, прокарва много либерални закони, с които спечелва уважението на всички кръгове на американското общество. В политиката е последователен либерал. Неговото правителство обявява война на Германия (6 април 1917 г.) като по този начин САЩ се намесват в Първата световна война. Предлага програма на мира, т. нар. “14 точки на президента Т. Уилсън”, с която апелира за сключване на справедлив мир в Европа и зачитане правата и националното достойнство на всички европейски народи. Великобритания и Франция не се съобразяват с призивите на Уилсън и налагат на Европа несправедливите Парижки договори, които не са ратифицирани от американския сенат. След завършване срока на президентството Уилсън се оттегля от активна политически дейност. През 1919 г. получава Нобелова награда за мир (1919 г.). Умира през 1924 г.

1917 г.

По заповед на атаман Петлюра всички украински войскови части извън Украйна са подчинени на украинския военен съвет и се задължават да се върнат в страната.

Симон Васильевич Петлюра (1879-1926 г.) е украински политически деятел, член на Украинската социалдемократическа работническа партия. Той е един от ръководителите на борбата за независимост на Украйна по време на Руската гражданска война и за кратко заема поста президент на Украйна. Обвиняван за масовите антисемитски погроми през този период, той е убит в Париж през 1926 г. от украински емигрант с еврейски произход.

1903 г.

Итало Марсиони патентова фунийката за сладолед.

1883 г.

Установена е граница между Онтарио и Манитоба (Канада).

Онтарио е провинция в Южна Канада. Площта ѝ е 1 068 600 кв. км. Населението е 9 140 000 жители. Административният център е град Торонто.

Манитоба е провинция в Централна Канада. Площта ѝ е 650 100 кв. км. Населението е 1 075 000 жители. Административният център е Уинипег.

1877 г.

Британският външен министър лорд Дерби връчва на руския посланик в Лондон граф П. Шувалов меморандум, с който английското правителство се обявява против евентуалните промени в статуквото на Цариград, Босфора и Проливите.

Едуард Станли Дерби е петнадесетият граф на Дерби. Той е министър на външните работи и на колониите. Осигурява контрола на Англия над Суецкия канал. Като министър на външните работи приема и изслушва на 2 октомври 1876 г. българските пратеници Драган Цанков и М. Балабанов.

1862 г.

По време на Американската гражданска война, в битката при Фредериксбърг южняците разбиват Севера.

Битката при Фредериксбърг завършва с решителна победа за силите на Конфедерацията. Повече от 120 000 души войска на Съюза под командването на Амброуз Бърнсайд са посрещнати от конфедерационните сили, наброяващи 78 хиляди души под командването на Робърт Лий. Съюзническата атака се проваля и причинява 12 500 жертви, докато Конфедерацията от своя страна дава 5000 жертви. Бърнсайд е освободен от командването, а победата възстановява бойния дух на конфедеративните сили, спаднал след загубата на Битката при Антайтам.

1789 г.

Във Франция новата власт създава Националната гвардия като основна сила на революцията.

Великата френска революция (1789-1799 г.) е период на революционни преобразования във Франция, който слага край на абсолютизма. На 5 май 1789 г. крал Луи XVI свиква Генералните щати след прекъсване от 175 години; на 17 юни депутатите от третото съсловие, либерално настроените аристократи и духовници се обявяват за Национално събрание, а на 9 юли Националното събрание се обявява за учредително. На 14 юли 1789 г. в Париж избухва въстание. На 4 август Националното събрание приема декрети за премахване на съсловните привилегии, феодалните права и повинностите; провъзгласено е равноправие на всички пред закона; а на 26 август Националното събрание приема Декларация за правата на човека и гражданина. През 1790 г. Учредителното събрание премахва деленето на съсловия и аристократичните титли и гербове, а кралят полага клетва за вярност към конституционното правителство. На 3 септември 1791 г. Учредителното събрание приема конституция, която разделя властта на законодателна, изпълнителна и съдебна, избирателното право се основава на имуществения ценз, а през октомври започва да действа еднокамарно Законодателно събрание. На 22 септември 1792 г. Франция е обявена за република, а на 21 януари 1793 г. Луи XVI е екзекутиран. През юни 1793 г. се установява диктатура на якобинците начело с М. Робеспиер, начало на масов терор. На 27 юли 1794 г. срещу Робеспиер е извършен преврат, той е свален и екзекутиран. През юли 1795 г. е приета нова конституция, потвърдена по-късно с референдум, законодателната власт се упражнява от орган с 2 камари, изпълнителната - от Директория. Последната поема властта през октомври. През 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и сваля Директорията, с което се слага край на революцията.

1772 г.

След 15 месечна борба с чумата в Москва отново са отворени правителствените учреждения.

1769 г.

Започва първата сценична изява на 13-годишния Моцарт.

Волфганг Амадеус Моцарт е германски композитор. Проявява изключителни музикални способности още в детските си години. В Париж Моцарт издава първите си 2 композиции. През 1767 г. заминава за Виена, където пише 2 малки опери и тържествена меса. В Милано представя операта си “Митридат, цар Понтийски”. В Залцбург става диригент на капелата на местния архиепископ и създава оратория, операта “Сънят на Сципион”, симфонии, меси, концерти, камерна музика и др. През 1781 г. излиза операта “Идоменей”. Връща се във Виена и представя комичната опера “Отвличане от сарая”. През следващите години композира оперите “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан”, “Cosi fan tutte” (“Така правят всички”), “Вълшебната флейта”, а в годината, когато умира (на 35 години), създава “Реквием”. Освен опери, Моцарт композира редица симфонии, маршове, танцова музика, серенади, квинтети, квартети, дуети, сонати за цигулка, сонати за пиано и др.

1742 г.

Руската императрица Елисавета заповядва да бъдат изгонени всички евреи от територията на Русия и Украйна.

Елисавета Петровна е руска императрица от 25 ноември 1741 г. Родена е през 1709 г. Заема престола след дворцов преврат, при който е свален и затворен в крепост малолетният император Иван VI Антонович. Императрицата умира през 1762 г.

1642 г.

Холандският мореплавател Абел Тасман открива Нова Зеландия.

Абел Тасман е нидерландски мореплавател, изследовател на Океания и Австралия (1642-1644 г.). Открива островите Тасмания, Нова Зеландия, Тонга, Фиджи и др. През 1644 г. изследва северните и северозападните брегове на Австралия до залива Карпентерия. На Тасман са наречени остров, море и подводна котловина. На снимката - Кораб от XVII в. построен за далечни плавания; Тасман пътува с подобен, когато кръстосва Тихи океан.

1577 г.

Английската ескадра начело с Франсис Дрейк отплава от английското пристанище Плимут с цел да нападне испанските колонии по тихоокеанското крайбрежие на Америка. По-късно експедицията взема неочакван обрат и се превръща в първото в британската история (и второ след Магелан) околосветско плаване. Франсис Дрейк става първият ръководител на такова плаване, завърнал се успешно.

1519 г.

Експедицията на Магелан пристига в Бразилия.

Фернандо де Магелан е португалски мореплавател. Роден е през 1480 г. Експедицията на Магелан има за цел да намери път през Южна Америка към бреговете на Азия. Тя потегля от Испания през 1519 г. с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка, навлиза в Тихия океан през протока, който е наречен на негово име. Пресича Тихия океан и стига до Филипинските острови. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Загива в сражение с филипинско племе през 1521 г. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания. Тази експедиция е първото околосветско пътешествие, продължило 3 години и 14 дни. Чрез нея е доказана целостта на световния океан и кълбовидната форма на Земята.

На тази дата са родени:

1883 г.

Роден е Агоп Карапетович - арменски график и живописец. Учи в Мюнхен в студията на А. Ажбе (1903-1905 г.) и в Мюнхенската художествена академия (1905-1907 г.). Завръща се в Армения през 1918 г. По-известни графики: “Арменски герой” (1921 г.); илюстрации към приказката “Азарян Бюлбюл” (1925 г.), към “Книга за пътя” от Е. Чаренц (1933 г.), “Стихове и легенди” от М. Горки (1934 г.), “Антология на арменската поезия” (1936 г.), “Арменски народни приказки” (1956 г.) и др. Някои живописни платна: “Улица в Тебриз” (1922ж), “В село Гарни” (1957 г.) и др.

1816 г.

Роден е Ернст Вернер фон Сименс - немски изобретател, основал с тримата си братя прочутата едноименна компания.

Ернст Вернер фон Сименс (Siemens) е немски инженер и изобретател. Отначало служи като артилерийски офицер в пруската армия, а след това се занимава с научни изобретения, подпомаган от двамата си братя Карл Вилхелм и Фридрих. През 1849 г. построява първата подземна телеграфна линия между Берлин, Аахен и Франкфурт. Заедно с Халске основава в Берлин голяма фабрика за строеж на телеграфни апарати. Изобретява електрически пирометър, постояннотокови електрически машини, електрически лампи с регулатори и др. През 1886 г. дарява на германското правителство 500 000 златни марки за основаване на институт за приложни науки. Автор е на няколко научни труда. Създател е на големите фирми “Сименс - Халске” и “Сименс - Шукерт”. Умира през 1892 г.

1797 г.

Роден е Хайнрих Хайне немски поет и публицист. Хайне е роден в Дюселдорф. Учи в юридическия факултет, но посещава и курсове по филология и философия. През периода 1821 г. – 1823 г. слуша лекции на Хегел. От 1831 г. е в емиграция в Париж. Представител е на революционно-демократичната линия в немската литература. Хайнрих Хайне умира на 17 февруари 1856 г. в Париж.

1720 г.

Роден е Карло Гоци - италиански драматург. Защитава традицията на комедия дел арте. Създава нов жанр - театрална приказка (фиаба). Създава "Турандот", "Любовта на трите портокала", "Кралят елен". Някои от пиесите му служат за основа на либрета на опери на Дж. Пучини, С. Прокофиев и други.

1553 г.

Роден е Анри IV - първият френски крал от Бурбоните, извел страната от кризата след религиозните войни. Укрепва френската монархия.

Анри е френски крал от 1589 г. до 1610 г. От 1572 г. е крал на Навара. Той е ръководител на хугенотите по време на Религиозните войни във Франция. През 1593 г. приема католицизма. Издава Нантския едикт, който слага край на Религиозните войни във Франция и предоставя религиозни и политически права на хугенотите.

На тази дата умират:

1947 г.

Умира Николай Константинович Рьорих – руски художник, археолог, пътешественик, общественик. Роден е на 9 октомври 1874 г. в Петербург. Учи едновременно в Петербургската художествена академия (1893-1897 г.) и в Юридическия факултет на Петербургския университет, който завършва през 1898 г., посещава лекции в Историко-филологическия факултет. Специализира живопис при Ф. Кормон в Париж (1900-1901 г.). Секретар е на Дружеството за поощряване на изобразителното изкуство (от 1901 г.) и директор на рисувателното училище към дружеството (1906-1918 г.). Действащ член е на Петербугската художествена академия (от 1909 г.). Член е на обединението "Свят на изкуствата" (негов председател е от 1910 г. до 1919 г.). От края на 90-те години на ХIХ в. се занимава активно с археология, интересува се от езическата, славянската и скандинавската древност. Неговият художествен метод се изразява в свързване на постиженията в историята и вечната природа: цикъла "Началото на Русия. Славяни". Ранни творби : "Отвъдморски гости", (1901 г.), "Строи се град"(1902 г.) и др. По-късно създава произведенията "Небесен бой", "Знамение"(1915 г.) и др. През 10-те години на ХХ в. се занимава с театрално-декоративна живопис (декори за балета "Свещена пролет" на И. Ф. Стравински, 1913 г., операта "Княз Игор" на А. Бородин, 1914 г.) и монументално изкуство (ескизи за църковни стенописи и мозайки - в църквата "Св. Дух" в Талашкин, 1914 г., а също фризови и живописни пана за частни домове). От 1918 г. живее в чужбина (в началото на 20-те години - в САЩ; от 1923 г. с прекъсвания, а от 1936 г. за постоянно в Индия). Провежда 2 големи експедиции в Централна и Източна Азия (1924-1928 г. и 1934-1935 г.). Негови произведения са “Гуга Чохан"(1931 г.); "Знаците на Хесер" (1940 г.); "Хималаи. Нанда-Деви" (1941 г.); "Тибет. Манастир" (1942 г.); "Помни" (1945 г.).

1944 г.

Умира Василий Василиевич Кандински - руски художник абстракционист, теоретик на изкуството и поет. Кандински е представител на експресионизма, абстракционизма и конструктивизма. Създава кавалетни творби, стенописи, театрални декори и костюми. През 1907-1914 г. и след 1921 г. живее в Германия, по-късно във Франция. Той е един от основателите на групите "Фаланга" (1901-1904 г.), "Асоциация на новите художници" (1909-1911 г.), "Синият конник" (1911-1914 г.). От 1922 г. е преподавател в "Баухаус". Творчеството му се развива от реалните образи и сюжетността към изкуство без предметни изображения; главна роля в него играят линията, цветът и формата в съответствие с душевното състояние на автора - "Пасторал", "Черни линии", "Импровизация V". Автор е на теоретични трудове.

1935 г.

Умира Франсоа Огюст Виктор Гриняр - френски химик органик. От 1926 г. е член на Парижката академия на науките. Разработва метод за получаване на смесени органично магнезиеви съединения (гринярови реактиви) с голямо приложение в органичния синтез. През 1912 г. получава Нобелова награда.

1930 г.

Умира Фриц Прегл - австрийски химик. Лауреат на Нобелова награда за химия (1923 г.). Професор в университетите в Инсбрук (от 1910 г.) и в Грац (от 1913 г.). Поставя началото на количествения органичен микроанализ, разработва методите за определяне на елементите и функционалните групи в съединения, анализирани в малки количества (2-6 мг). Разработените от Прегл методики способстват за синтезирането на хормони, витамини и други сложни природни вещества.

1924 г.

Умира Самуел Гомперс - американски синдикален деятел, социалист. Пристига в САЩ от Великобритания (1863 г.). Председател е на Американската федерация на труда (1882-1924 г.). Участва в създаването на международни синдикални обединения (Общоамериканска федерация на труда, 1918 г.) и Амстердамския профсъюзен интернационал (1919 г.).

1909 г.

Умира Инокентий Фьодорович Аненски - руски поет, драматург, преводач от старогръцки език, критик. Завършва Санктпетербургския университет, специалност "Езикознание" (1879 г.). До края на живота си работи като преподавател по древни езици, антична литература, руски език и теория на словото в различни частни гимназии, на Висшите женски (Бестужевски) курсове. През 1891-1893 г. е директор на колегията "П. Галаган" в Киев. През 1893-1896 г. е директор на 8-а Санктпетербургска мъжка гимназия. От 1896 г. до 1905 г. е директор на Николаевската мъжка гимназия в Царско село (там негов ученик е Н. Гумильов). От 1906 г. е инспектор на Санктпетербургски учебен окръг. Започва да пише стихове през 70-те години на XIX в.; сътрудничи на сп. "Аполон"; приживе издава сборник "Тихие песни" (1904 г.). След смъртта му излизат сборник "Кипарисовий ларец" (1910 г.) и "Посмертние стихи" (1923 г.). През 1906 г. и 1909 г. излизат 1-ва и 2-ра част на "Книга отражений", съдържащи критични статии. След 1910 г. се създава култ към Н. Ф. А. в средите на поетите акмеисти А. Ахматова, Н. Гумильов, О. Манделщам, Б. Пастернак и други пост символисти.

1881 г.

Умира Август Шеноа - хърватски писател. Автор е на историческите романи: “Златото на златаря” (1872 г.), “Селското въстание” ( 1877 г.), “Диоген”(1878 г.) и др.

1754 г.

Умира Махмуд I – турски султан, син на султан Мустафа II. На 2 октомври 1730 г. наследява чичо си Ахмед III, който е свален от еничарите. Още след заемането на трона новият султан се сблъсква с проблеми - въстанието на Патрона Халил (потушено с хитрост и жестокост от Махмуд I). През 1736 г. има много външнополитически проблеми – военен конфликт и мирен договор с Иран и поредната война с Русия (приключила с подписването на Белградски мирен договор, 1 септември 1739 г., според който Османската империя си връща крепостите Кинбурн и Очаков, а Азов остава неутрална зона). По време на 24-годишното управление на султан Махмуд I се сменят 24 велики везири.

1729 г.

Умира Джон Антъни Колинс - английски философ-деист. Ученик и приятел на Джон Лок. Деизмът на Колинс съдържа в себе си определена материалистична тенденция. В “Писмо до Додуел” (1707 г.) изказва идеята за материалността на душата и съмнение в нейното безсмъртие. Отстоява детерминизма в полемика с учението за свободата на волята. Съхранявайки вярата си в бога, Колинс причислява себе си към “сектата на свободомислещите” (“Разсъждение за свободомислието”, 1713 г., негово основно съчинение).

1565 г.

Умира Конрад Геснер - швейцарски естествоизпитател, филолог и библиограф. автор е на пет томната "История на животните" - първата зоологическа енциклопедия. Той е автор и на първия универсален библиографски труд "Всеобща библиотека" (3 тома).

1466 г.

Умира Донатело (Донато ди Николо ди Бето Барди) - италиански скулптор. Той е представител на Флорентинската школа. На основата на античните класически форми развива в ренесансовата скулптура свободно стоящата фигура, голото тяло, скулптурната група и конната статуя. Автор е на произведенията: "Давид", "Свети Георги", "Гробницата на Йоан ХXIII" във флорентинския баптистерий, "Гатамелата" в Падуа и други.

1250 г.

Умира Фридрих Втори Штауфен - крал на Сицилия от 1197 г., германски крал от 1212 г., император на Свещената Римска империя от 1212 г. Налага борбата с папството и северноиталианските градове.

1124 г.

Умира Каликст II (Ги Бургундски) - 160-ят папа. Роден е на 2 февруари 1119 г. Ръкоположен е за епископ на Виен, Бургундия (1088 г.) от папа Урбан VII. Папски легат е във Франция (от 1106 г.). Участва в Латранския събор (1112 г.), който прекратява действието на договора за инвеститура между папа Пасхал II и германския император Хенрих V. През същата година във Виен е проведен събор, на който светската инвеститура е обявена за ерес. Ги Бургундски е избран за папа в Клюни (1119 г.) - първият папа избран извън Рим. На 22 септември 1122 г. сключва Вормския канкордат с император Хенрих V, с който е разделена напълно духовната от светската инвеститура. По време на понтификата на Каликст II е свикан Първият Латрански събор (1123 г.), на който Вормският конкордат е приет за част от църковното право. Умира на 1 декември 1124 г.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;