Имената, които аз виждам, на оръжието на нападателя в Нова Зеландия са на мъченици от Средновековието, които са загинали в борба с османското нашествие в края на 14 в. и първата половина на 15 в.

Това каза за Агенция „Фокус“ археологът проф. Николай Овчаров терористичния акт в Нова Зеландия и българската следа в него.

„Мога да кажа категорично, че този човек е бил специалист по Балканска история. Имената, които са споменати на оръжието, са наистина недостъпни, дори за някои студенти по история“, заяви той. „Този човек очевидно има изключителни знания и върху средновековната и върху по-новата история. Как ги е добил, е въпрос, който службите трябва да изяснят“, коментира проф. Овчаров. Той обясни, че на оръжието се виждат имената на княз Лазар, който е повел битката на Косово поле, Милош Обилич, който убива турския султан Мурад I в шатрата му преди битката и други.

„Като средновековен историк, особено много ме впечатли, споменаването на принц Фружин“, обърна внимание Овчаров и уточни, че Фружин е син на цар Иван Шишман и не е от най-популярните исторически личности. Проф. Овчаров посочи, че Иван Шишман има двама сина- престолонаследникът Александър, който през 1395 година, при превземането на последната българска крепост- Никопол, не удържа и приема исляма, и Фружин. „Той е един от най-последователните борци през този драматичен период на българската история“, заяви проф. Овчаров.

„След измяната на Александър, вторият син на Иван Шишман, чувства себе си, като пряк наследник на Търновския трон, който е превзет от турците по това време“, коментира той. „Българите изразяват уважението си към неговата непримирима съпротива като го включват във всички поменници на българските царе“, обяви Овчаров.

„След емиграцията си в Унгария се появява на политическата сцена през 1408-1413 година, когато в Османската империя избухват големи междуособици. Заедно с наследника на трона на Видинското царство и негов братовчед Константин Фружин обявява първото голямо въстание на българите срещу османската власт. Това е така нареченото въстание на Константин и Фружин. Те всъщност са наследниците на Иван Шишман и Иван Страцимир. Именно той води унгарските отряди в помощ на Иван Страцимировия син, който се заема да отвоюва родния Видин и българските земи до Ниш и Пирот“, разказа археологът. „По-късно двамата си поставят за цел освобождаването на земите на българската държава, по- специално на Търновското царство. Бунтът е потушен, но това не намалява решителността на сина на Иван Шишман“, заяви Николай Овчаров. „Фружин не престава да крои планове за освобождението на България. Един документ от 6 септември 1444 г. показва, че българинът продава своето имение „Файдаш“ в Унгария, като целта е да се подготви отряд за битка с османците при Великия кръстоносен поход, воден от полско-унгарския крал Владислав I Ягело и трансилванския войвода Янош Хунияди. За съжаление на 10 ноември 1444 г. християните са разбити край Варна, а кралят е убит“, обясни проф. Овчаров. „Точната съдба на Фружин не е известна, но през 1446 г. „Липа“ и другите негови имения са отнети от прекия му суверен Януш Хунияди. Вероятно унгарецът се е опитал да прехвърли по този начин върху българина вината за разгрома край Варна. Оттук насетне данните за Фружин се губят“, каза още проф. Овчаров.