Не може да има два кабинета, единият на Орлов мост, другият на Дондуков. Със сигурност един от двата е излишен. Това с полицаите е само поредната история. Същото стана със зърнопроизводители, с еколози, с кой ли не. Когато правителството вземе решение, то вече явно не се обжалва в съда, а на кръстовища.

Поправките в законите не се правят в комисии, а на булеварда. Всеки, който може да организира или плати задръстване в София, е вече министър (а някои от тези - буквално станаха такива). 

На пръв поглед изглежда дори демократично - народовластие, чува се думата на хората. Властта се съобразява с желанието на гражданите, това ни се струва похвално. След като политиците правят грешки, народът изразява волята си на улиците и те се поправят, променят решенията си в интерес на хората.

Надявам се, че след днешните, поредни задръствания, вече се замисляме дали е така. Защото има поне три проблема с това твърдение:

1. Волята на народа - ами не, не е волята на народа, съжалявам. Частни групови интереси са, доста често тъкмо в разрез с обществения ( който приемаме по презумпция, че е волята на народа). Привилегиите на полицаите са за сметка на тези на учителите; милиардите за зърнарите - именно милиарди са - оставят без средства зеленчукопроизводителите. Така наречените еколози пазят своите интереси, за сметка на скиори и туристи във Витоша, докато изсичат Родопите. Нека не бъркаме лобистките групи с народа.

2. Коректив на властта - не винаги. След като стана ясно, че кабинетът се страхува от публично неподчинение - а това само по себе си е интересен въпрос, но за него друг път - вече всяка вокална, в смисъл на гласовита, и интензивна, дейна група може да прокара решения в свой интерес. Спомняте ли си как със заплаха само за стачка, работодателите пожелаха да влязат в бордовете на държавните компании в енергетиката?

3. Процесът е демократичен - не е, правото на протест е демократично. процесът на взимане на политически решения е друг, за целта има закони и органи. Ако на Орлов мост може да правим бюджета и законите, защо ни е кабинет и парламент? Защо се напъваме на избори, след като после отричаме избраните? Когато един политик прави грешки, той плаща цената на избори. Или подава оставка, както стана току-що в Румъния. При нас е обратно - никой не е виновен, ако има грешка, а после го преизбираме пак. 

Опитах се да проследя сегашния казус с полицията. Потърсих изказвания на министър Бъчварова при приемане на бюджета, при предаване на проекта - защото Горанов първо получава предложенията от всяко министерство, а после кабинетът гледа целия бюджет. Постарах се да видя дали някой е гласувал с ,,особено мнение", шегувам се, но поне в стенограмата да има някакви изказвания по темата. Не видях. А именно това е процесът за взимане на въпросното решение за полицаите.

Иначе другото е ясно - съкращения на парите не са реформи, а реформи без съкращения няма, специално в МВР. И Орлов мост е просто кръстовище, но при държава на кръстопът може и да е бюджетна комисия, де да знам вече.

Емил Кошлуков