Категорично няма стратегия за извеждане на деца от семействата, държавата не работи против семействата у нас. Не са застрашени хората с ниски доходи, самотните майки и бащи, разведените родители, майките на деца, родени инвитро, заяви на среща с протестиращи родители д-р Даниела Дариткова – ръководител на парламентарната група на ГЕРБ и на здравната комисия в парламента.

Тя бе поканена на дискусия по темата от майки в Смолян, участвали в два протеста срещу стратегията за детето, която е отменена.

Срещата взеха участие Петя Пампорова – директор на РД „Социално подпомагане“ в Смолян и Мария Семерджиева – началник на РУО – Смолян.

Модератор на дискусията беше Ангелина Кънева, която поведе протестите в Смолян. Още при откриването й тя помоли всички присъстващи да спазват добрия тон в дебата и наистина се получи една вълнуваща, емоционална, но градивна среща, продължила близо два часа и половина.

Д-р Дариткова изтъкна, че държавата предлага комплекс от мерки, които на първо място винаги са били подкрепящи – социални помощи, социални услуги, обща и допълнителна подкрепа в училище, психологическа помощ, правни консултации.

И допълни, че социалните работници се занимават със случаи на деца, в чиито семейства има тормоз и насилие, грижат се за деца, които са изоставени от родителите и близките си, деца, за чието здраве и живот съществува реална заплаха.

„В България има 2000 приемни семейства – досега те са дали дом на хиляди деца. Почти всички деца, отгледани и отглеждани в приемни семейства, са били изоставени от семействата си, а не изведени от тях. Социалната политика у нас е българска. Тя се прави за българските семейства, съобразена е с българската култура, разбирания, ценности и традиции. В нея не се въвеждат сляпо модели от нито една държава от целия свят. Основен принцип е уважението и съхраняването на семейството“, отбеляза д-р Дариткова.

Тя каза, че дори в случаите, в които една билогична майка е изоставила детето си и то е настанено в приемно семейство, социалните работници до последно работят за изграждането на връзка между нея и детето и не насърчават автоматичното изоставяне на бебето.

Работата с разширеното семейство – баби, дядовци, лели, чичовци, също е задължителна. Едно дете остава в приемно семейство само ако всички други възможности са изчерпани.

„Норвегия не е държава – членка на ЕС. Нейната държавна политика е да подкрепя финансово ЕС, като в 16 държави от Съюза финансира проекти основно от областите енергетика, околна среда, култура, развитие на бизнеса, местно развитие “, поясни тя.

Д-р Дариткова подчерта, че българските държавни институции не подкрепят норвежкия модел на социална политика за деца и в нито един момент не е обсъждано въвеждането му у нас.

Според данните, които тя представи, за миналата 2018 г. месечни помощи от Агенцията за социално подпомагане са получили 392 161 семейства с 608 182 деца. Изплатената сума за периода е 314 139 654 лева.

Националната телефонна линия 116 111 се поддържа от Държавната агенция за закрила на детето и се управлява съвместно с неправителствена организация, което е практика във всички държави – членки на ЕС.

На телефона отговарят и предлагат консултации обучени психолози, като обажданията от родители са два пъти повече от тези на деца. За 2018 година са се обадили 822 възрастни и 477 деца.

Народният представител препоръча да бъдем изключително чувствителни към доверието, което се дава на представители на секти, представители на различни от традиционните за България вероизповедания, неправителствени организации с неясен произход.

„Преди да участвате в дарителски и граждански акции, проверявайте достоверността на информацията, регистрацията на организацията и кои хора стоят зад нея. Не се доверявайте на информацията, която четете и която се разпространява от интернет тролове. Не се доверявайте на профили в мрежата, които нямат лична снимка и които са максимално изчистени от лична информация. Тези хора продават усилията си да ви лъжат срещу заплащане“, каза още тя.

По думите на д-р Дариткова никога не е било и няма да бъде цел на националните политики и закони отнемането на деца от техните родители.

„Деца се отнемат само след съдебно решение за много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето - склоняване към проституция, просия, трафик и др. Социалните работници и полицията извежда деца само ако животът и здравето на детето са застрашени. Това е принципът в закона, който социалните работници са длъжни да спазват“, каза още депутатът.

Тя допълни, че децата, поради своята уязвимост и незрялост, не биха могли сами да се защитят от насилие и посегателства спрямо тях и усилията на всички, не само на държавните институции, следва да са насочени към нетърпимост, неприемане и нетолериране на това негативно явление. Посъветва да не се поставя по презумпция под съмнение и пренебрегване на сигналите за насилие, включително и на твърденията на децата и действията на професионалистите.

Отбеляза, че хората, които помагат на децата в риск или сигнализират за дете в рискова ситуация, което се нуждае от закрила, не са доносници. И подчерта, че не се разглеждат анонимни сигнали.

„Няма и не се предвиждат задължителни платени социални услуги за деца и родители. Напротив, с новия Закон за социалните услуги за първи път се въвеждат безплатни услуги за всички родители или бъдещи родители, както и още много други безплатни услуги, когато се финансират от държавния бюджет. Услугите за деца и за подкрепа на семействата с деца са безплатни, когато се финансират от държавния бюджет и се предоставят съобразно желанието и личния избор на хората“, поясни д-р Дариткова.

Тя каза, че ролята на социалните служители при спорове за родителски права се свежда само до подкрепа и съдействие за и при осъществяване на контакти между родителите и децата, както и между родителите – в случай на конфликт между тях. Режимът на тези контакти се определя от съда.

Също само по преценка на съда може да се определят услуги, които родителите да ползват отделно или с детето именно с цел подкрепа за преодоляване на травмата както от детето, така и от родителите.

„Децата отиват в приемно семейство, когато няма друг вариант за тях. Първо се настаняват при близки и роднини, и чак тогава – при приемни семейства. В противен случай те трябва да бъдат изпратени в дом. Работата на приемните семейства е да осигурят семейна среда за деца, чиито живот е в риск в собственото им семейство – например родителите им употребяват наркотици или имат сериозни психични разстройства и не са в състояние да се грижат за детето си“, поясни тя.

Статистиката сочи, че към края на месец април 2019 г. в семейства на роднини или близки са настанени и се отглеждат общо 4 796 деца. Към същата дата децата, настанени в приемни семейства, са двойно по-малко. 2 214 деца се отглеждат в приемни семейства към края на месец април 2019 г.

Участниците в срещата бяха подготвили конкретни питания, на които получиха отговори. Самите те дадоха предложения за промени, включително законодателни.

По време на дискусията бяха поставени и редица въпроси, свързани с одобряване учебниците и съдържанието на учебните програми. Поради тази причина Мария Семерджиева увери родителите, че ще откликне на тяхна покана за среща, която да е само на тема образование.