Публикуваме коментар на политолога Даниел Смилов, споделен в Дойче Веле, относно новото правителство:

Изглежда, че България най-после ще има редовно правителство. То трябва да спре безцелното носене на страната по течението, както и да преустанови флирта на властта с медиите и прокуратурата.

Следващата седмица България с голяма вероятност ще има ново редовно правителство. За изстрадалите избиратели, които минаха през три парламентарни вота през 2021 г., това само по себе си ще е вече постижение. Разписването на детайлно програмно споразумение със срокове за законодателната програма е също добър знак, че сложната четворна коалиция ще има върху какво да стъпи в трудни моменти.

Самият състав на коалицията не може да произведе всеобща радост, но това не е и необходимо в една парламентарната демокрация. Мнозина ще се мръщят на включването на БСП в управлението, всички ще се чудят какво ще излезе от формацията на Слави Трифонов, с любопитство ще се следят отношенията между ПП и ДБ, в които голямото сходство носи потенциал за голямо напрежение. Все още има и време за промяна на един-двама кандидат министри, които не изглеждат съвсем като от "А отбора" на България. И не става дума толкова за Корнелия Нинова, която все пак можеше да не превръща преговорите си с ПП в маневри за оцеляване в БСП, а за предложението за земеделски министър (отново от БСП - б.р.), което вече повдигна доста вежди и въпросителни из медиите.

Очакванията са много, търпението - малко

Всичко това е така, но същевременно съставянето на ново правителство след десет години на управленски синтез между европейски аспирации, клиентелистки обвързаности и медийно-прокурорски чадъри дава основание за надежди. В надеждата винаги има някакъв наивитет, скок на вяра, кредит на доверие, които със сигурност ще бъдат обект на присмех от средния циник. Циникът често излиза прав, защото той и активно работи в полза на песимистичните си прогнози - колкото повече хора смятат, че от една работа нищо няма да излезе, толкова е по-вероятно от нея нищо да не излезе.

Затова всяко ново начало има право на временно суспендиране на цинизма. Старото правило е "сто дни кредит на доверие", но тази луксозна за политиците конвенция отдавна не съществува в забързания свят на социалните мрежи. Новите времена съкращават кредита до няколко дена или дори часа. И тъй като те текат в момента, може да се използват, за да се формулира всичко онова, което би било добре да се промени в българската политика.

Какво трябва да съдържа голямата кошница на промяната?

• Трябва да се спре безцелното носене на страната по течението: през последните години България загуби посока и усещане за собственото си място. Нито има съгласие по това, което сме постигнали, нито по това какво искаме да постигнем. Връщането на ориентацията е от спешна необходимост и поставянето на амбициозни и ясни цели - като членството в еврозоната - е от ключово значение. България трябва да направи още една решителна крачка, за да е пълноправен и пълноценен член на ЕС и тази крачка преминава през въвеждането на еврото;
• Да престанем да сме пасивни консуматори на европейска политика: От влизането си в ЕС България все се изненадва от европейските политики. Те идват до нас като финансова манна или като природно бедствие. "Зелената сделка" и зелените компоненти в Плана за възстановяване и устойчивост също пристигнаха в тези два модуса – от една страна има пари за усвояване (манна), но от друга трябва да затваряме централи (бедствие). А смисълът на новата зелена политика всъщност е съвсем различен - да даде възможност на държавите да са активни в модернизирането на икономиката си по начин, по който едновременно тя да е конкурентноспособна и да отговаря на най-високите екологични стандарти. Вместо да опитаме да се настроим към новите стандарти преди другите, за да имаме конкурентно предимство, нашата политика е да останем със старото възможно най-дълго време. Това е губеща политика;

В своите критики към българския План за възстановяване и устойчивост Европейската комисия настоява за по-смели реформи в областта на енергетиката.

• Да правим разлика между историята и фолклора: Българската външна политика сякаш си е поставила за задача да приравни историята към фолклора. Историята е наука, в която има публикации, доказателства, научни дискусии и различни интерпретации. Фолклорът са песните, митовете и легендите, които всички знаят. Българо-македонските отношения трябва да излязат от сферата на българо-македонския фолклор, да оставят историята на учените и да се водят като между суверенни субекти на международното право. Ако се придържаме към тези принципи, полезните решения ще дойдат сами;
• Да правим разлика между наука и демо-версия на науката: Ваксинирането и зелените сертификати са наука. Останалото е спекулация и полуграмотност. Да, науката в определени случаи може и да греши. Невежеството може понякога да се окаже право, но по причини, които то не разбира. Да залагаме на този далеч по-малък шанс не е добра стратегия. Не за всичко "всеки сам трабва да си преценя": В сегашната ситуация без категорични действия на правителството - задължителна ваксинация за отделни професии и мащабна образователна кампания за ползата от ваксините - ще влизаме от една Ковид криза в друга при огромна цена от човешки живот. На това управленско безхаберие трябва да се сложи край. Първа задължителна стъпка е да се въведе зелен сертификат за НС;
• За политици не бива да има тежки корупционни съмнения: Ако има някаква поука от събитията от 2020-2021 г., тя е, че на власт не може да остане някой, за когото не е ясно дали е пълнил чекмеджетата си с банкноти и кюлчета, дали е вземал сериозни подкупи срещу данъчни преференции за хазартни босове и т.н. Може ли такива хора изобщо да са в политиката обаче? Докато отговорът на този въпрос е положителен, България ще е натикана в корупционното кюше на Европа. Новото управление няма да е свършило нищо, ако страната си остане в това кюше;
• Да престане флиртът на властта с медиите: Предходното управление си отглеждаше медии, като им пращаше ексклузивно министри за интервюта, даваше им реклами от министерските бюджети и ги настаняваше при преференциални условия в държавни имоти. А понякога направо ги финансираше през КТБ или други схеми. На тази медийно-политическа шуробаджанащина трябва да се сложи край;
• Да престане флиртът на властта със съда и прокуратурата: Проблемът не е Иван Гешев - той е рожба на проблемния флирт между власт и прокуратура. Децата не носят вина за грешките на родителите си, но пък и няма аргумент тези деца да запазят високите си постове. Реформите трябва да са структурни и персонални, както в спецсъдилищата, така и в прокуратурата и КПКОНПИ;

През изминалата седмица Кирил Петков призова Иван Гешев да се оттегли, главният прокурор го обвини, че се държи като "богоизбран в Древния Рим".

• Разликите между София и провинцията трябва да се скъсят: България всъщност няма регионална политика. Време е да се сдобие с такава;
• Да няма необясними с нормалната политическа логика решения: В предходните десет години в България се случиха множество неща, които нямат обяснение и до днес. Ето началото на един дълъг списък: купихме два руски реактора, без да има решение на парламентарно и правителствено ниво за строеж на ядрена централа, скоростно построихме за милиарди левове паралелен газопровод на съществуващия, който дава възможност на Русия да заобикаля Украйна и чиято цена ще изплащаме десетилетия, интерконекторът ни с Гърция продължава да се строи, а вместо евтин азерски, купуваме скъп руски газ.

Ще се намери ли балансът между убеждението и отговорността?

Когато към едно управление се тръгне с голяма кошница от очаквания, почти сигурно е, че ще последва разочарование. Но липсата на амбиция в едно ново правителство би го закопало още от неговия старт. Управлението е съчетание между технократски умения и способност да увлечеш хората. В новата четворна коалиция има и политици на убеждението, които увличат, и политици на отговорността, които добре знаят какво правят. Въпросът е дали двете групи ще могат да се съчетаят успешно, за да се получи заветната Макс Веберова формула - политик по призвание.

Предстои да видим.