Обяснявам, ко да правя, няма как, за десетте диалогични форми от мълчание-няма нищо до мълчание-разрив:

• мълчание-няма нищо (тишина при близост, евентуално с невербално общуване)

• разговор (ей така)

• обсъждане (разговор с цел)

• дебат (разискване на нещо и показване на мнения)

• дискусия (разискване с противопоставяне на мнения за намиране на истина)

• диспут (борба на логични аргументи при противници с цел победа на едната страна, с търсене на истина)

• спор (търсене на победа с всички средства, даже може извън логиката, обикновено истината не е цел, без обиди)

• кавга (спор с обиди)

• бой (продължение на кавгата с насилие, сега целта е наказване или унищожаване на противника)

• мълчание-разрив (тишина при врагове, след стълкновение, омраза, страх, затишие след/пред буря).

Въпросните форми се практикуват и на междудържавно равнище, тогава предпоследната форма бой се нарича война, а последната е катастрофа за една, за повече или за всички държави.

Обяснението е полезно за мисирки, водещи, анализатори etc, че да не бъркат различните форми и да дрънкат глупости из медиите.

Обяснението е полезно и за политици. И за теб, аген Иване, ПКП, бай Дън и др.

Обяснението е полезно за всеки навсякъде, нали така?

Обяснението, освен всичко друго, братя, ясно показва колко е тъжно (и опасно) да си прост, да те управляват прости или да си сред прости.

Aкад. Петър Иванов