За да разбереш дали нещо е безнадеждно, трябва първо да провериш дали е безнадеждно, казва Георги Петлешков. Той е рехабилитатор, който работи само с пациенти с много тежки диагнози.

"Това са тежко пострадали хора при катастрофи с мотор. Те не могат да се движат от кръста надолу, парализирани са", обяснява Жоро. Рехабилитацията, която провежда, е по негова програма и е иновативна за България, информира БНР.

Какво е специфичното при нея и как Жоро насочва професионалната си работа към тези случаи?

"Още когато бях в университета, попаднах на такъв пациент. Напаснах хобитата си алпинизъм и скално катерене с това да накарам такъв пациент да стои прав на краката си. С мои приятели измислихме начин чрез специални колани и с алпийски приспособления да изправяме тези хора на крака."

Жоро проучва как стои въпросът в Европа и по света. Разбира, че вече съществуват подобни системи. Взима ги и започва да ги прилага. "Оказа се, че в България, за съжаление, никой друг не прави това. Да се постарае хора, които са парализирани от кръста надолу, да бъдат изправени вертикално и да си стоят на краката. И не само да си стоят на краката... Поставям ги на пътека и те се опитват да ходят по нея."

Пациентите в тежко състояние не действат стряскащо за Жоро. Напротив - вдъхновяват го. Разказва за пациентка, пострадала при катастрофа с мотор.

"Състоянието й е тежко, не може да си движи краката", уточнява Жоро. Въпреки това продължава да е запален моторист и кара адаптиран за състоянието й мотоциклет. "Нейният хъс да практикува нещо толкова екстремно много ме запали. Изкарах курс за мотор и си купих мотор. Знам, рисково е, но всичко в тоя живот е рисково", категоричен е рехабилитаторът.

А какво минава през главата му, докато кара мотор?

"Не карам с бясна скорост, моторът ми не е много мощен. Имам друг проблем. Когато карам мотор или колело, обичам да се движа между колите с висока скорост. Екстремното, което ме запалва, е именно движението между колите. Иначе като пешеходец и като шофьор на кола съм изключително изряден".

Сблъсъкът на Жоро със смъртта събужда още по-силно живота в него.

"През зимата на 2009 г. с една девойка на седловината Кончето в Пирин претърпяхме неприятен инцидент. Разминахме се по чудо. Това е един от редките случаи, в който се виждаш със Смъртта и й казваш: "Ще ме взимаш ли днес или не?". Бях убеден, че ще ме вземе, но тя не го направи", споделя Жоро.

Този случай го променя. Дълги години преди това работи в телекомуникационна фирма, но след инцидента решава да учи за рехабилитатор и кинезитерапевт. "Когато се срещнеш със смъртта и оживееш, разбираш, че няма невъзможни неща и трябва да не чакаш утрешния ден, когато искаш да направиш нещо".

Екстремни обстоятелства срещат Жоро и със съпругата му, когато преди няколко години му откриват онкологично заболяване. Бъдещата му жена е анестезиологът при операцията за отстраняване на туморното образование. Още в началото грабва вниманието му: "Беше много бойна. Въпреки че беше млада, държеше тон на хирурзите. Влиза и казва: "Тук ще се слуша рок. Който не слуша рок - ето там е вратата!". Това много ми хареса". А след операцията я намира чрез свои познати, отиват на купон и нещата се случват.

Въпреки това Жоро е убеден в едно: "Със Смъртта си имаме много добре изградени взаимотношения. Не знам кога ще ме вземе. Знам обаче, че един ден ще изневеря на жена ми с нея".

Дотогава той ще продължи да връща надеждата там, където тя трудно се прокрадва.