Психологът акад. д-р Петър Иванов е роден през 1946 г. в Русе. Той е един от основателите и пръв ръководител на катедрите по психология във Великотърновския университет и Варненския свободен университет. Преподавал е психология и в Русенския университет. Директор е на Демографския институт към Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), ръководител на филиала на БАНИ в Русе, академик.

Автор е на много книги и учебници, научни статии, изследвания в областта на приложната психотерапия, психоанализа и на социалната психология, монографии, публикувани у нас и в чужбина. Учебникът му по бързо четене на текст Speed reading е издаден в САЩ. Ръководител е на около 30 национални изследвания и проекти. Акад. Петър Иванов е включен в Златния фонд на българската наука.

Представяме ви интервю на Милена Василева в svobodnoslovo.eu:

– Акад. Иванов, какво заболяване е шизофренията?

– Шизофренията е царицата на психичните страдания. Заедно с параноята тя образува основната двойка налудности, които по принцип се отличават от почти всички останали психични болести и проблеми.

Човекът с определена налудност не й се противопоставя, а напротив така да се каже, се бори за нея. Докато например обхванатият от даже най-силно изразена мания (или фобия) разбира донякъде своето състояние и се мъчи по някакъв начин успешно или безуспешно да му се противопостави, да го надмогне.

– Има ли статистика, колко човека страдат от това заболяване?

– Шизофренията по принцип поразява 1% от населението. Така е прието да се счита по целия свят. Съществуват доказателства, че разпространението й почти не се влияе от национални особености. Но се влияе от наследствени фактори. За това способства и фактът, че много от пълноценното население, главно здрави и образовани млади хора, през последните 27 години напуснаха завинаги България. Така че според мен страдащите от шизофрения са между 1,3% и 1,6% или около 100 000 души.

Аргумент за това по-голямо число е и доста повечето самоубийства (1600 годишно) и опити за самоубийства (около 6-7000 годишно) у нас в сравнение със средните европейски параметри.

– Отбелязва ли се тенденция за увеличаване на заболеваемостта в България?

– Мисля, че съществува тенденция за увеличаване на разпространението на шизофренията. Тази тенденция е свързана с известната хипотеза за спускане надолу (downward drift), според която повече шизофреници има в по-ниските социални слоеве, в ъндърграунда. А той в нашето отечество, както знаем, е огромен.

Концентрацията на населението само в няколко български града (София, Варна, Пловдив, Бургас) също способства за увеличаването на разпространеността на шизофренията. Наследената шизофрения в големите градове, особено в столицата, е два пъти по-висока, отколкото по селата и в малките български градове.

Ето и още един печално известен факт: две трети от бездомниците и несретниците фактически страдат от шизофрения, шизоидни и шизоптипни разстройства.

Най-много (90% от случаите) са шизофрениците във възрастовия диапазон 15-54 години. Около половината от тях извършват опит за самоубийство.

– Освен суицида към кои други крайности са склонни да изпадат шизофрениците?

– Освен към суицида (самоубийството), шизофрениците имат склонност и към хомоцид (убийство на друг човек).

– Достигна ли съвременната наука до изясняване корените на болестта?

– Счита се, че етиологията (причиняването) на болестта, както и нейното протичане (патогенеза) са неизвестни. Но все пак съществуват доказателства, че равнището на стреса в обществото е значим фактор. Тревожността в мъчителния и безкраен нашенски преход, както знаем, е на пределно високи равнища. Има виждания, които свързват шизофренията и с недостатъци в обучението и възпитанието в детството, особено в ранното детство. В този контекст може да очакваме значителна част от изключително големия и нарастващ брой на отхвърлените деца (2000 годишно) да са (или да станат) шизофреници.

Ако имаме предвид състоянието на обучението и възпитанието в ъндърграунда, както и увеличаващата се фактическа неграмотност на цели социални пластове, можем да видим (и да прогнозираме) още по-голяма разпространеност на страданието.

– Има ли различни видове шизофрения?

– Разновидностите на шизофренията са многобройни: депресивна, галопираща, параноидна и др.

– Кога можем да сме сигурни, че даден човек страда от шизофрения?

– Можем да считаме, че един човек е болен от шизофрения, ако в продължение на месец се наблюдават най-малко два от следните пет симптома:

► налудност;

► халюцинации;

► дезорганизирана реч;

► дезорганизирано или кататонно (ступор или възбуда) поведение;

► негативни симптоми като обедняване на емоциите, безволие и др.

– Има ли своя особеност на проява шизофренията в България?

– От обществена гледна точка по-значими у нас са така наречените шизоидни и шизотипни разстройства на личността, чийто сегашен доста по-голям социален обхват и нарастване би трябвало твърде много да разтревожат цялата система на здравеопазването, безхаберното правителство, обществото.

Независимо от това, че за разлика от шизофрениците, хората с тези психични разстройства, особено при по-леките шизоидни проблеми, могат да бъдат социално-активни и даже да имат относително успешна житейска и професионална реализация.

При шизоидните разстройства у болните се разкриват патерни (модели, еталони) на поведение, чиито основни характеристики са социалната затвореност и своеобразната самоизключеност от обществото. Те често са придружени от интроверсия, от ексцентричност и причудливост на постъпките, от самота.

Тези хора са неспособни да изпитат удоволствие (анхедония), безразлични са към похвали и критика, не изпитват нито обич, нито омраза, нито гняв. Склонни са към фантазиране. Счита се, че шизоидните разстройства поразяват около 7,5% от населението. Мисля, че у нас по същата логика, както при разпространеността на шизофренията, този процент е доста по-голям и е около 8-8,5%. Значи у нас около 600 000 души са шизоиди. Изключително голям е относителният им брой при безработните и при по-възрастните мъже и жени, особено при пенсионерите, които са силно недоволни от собствения си социален статус и от живота си.

– Колко са българите с шизотипно разстройство?

– Не е известен относителният брой на хората с шизотипно разстройство, но може да се счита, че е някъде в рамките на 2-2,5%. С други думи става въпрос за още около 170 000 души.

Можем да обобщим, че от въпросните 20% българи с психични проблеми, официално признати от здравната ни система, повече от половината имат диагноза, в чиито корен стои понятието “шизо”. Струва ми се, че имаме пълно основание да приемем този термин и като основна характеристика на самото българско общество, на уредбата му, на функционирането му и уви на перспективите му.

– Опасна ли е шизофренията и в кои свои направления?

– Шизофренията наистина е много опасна, особено, когато влезе в политическата сфера, когато заемащ най-висока политическа позиция болен предостави на шизофренната си мисловна продукция и на шизофренните си преживявания своята практическа дейност, допусне тя да бъде ръководена от шизофренно и параноялно (често двете психични страдания са свързани, “параноялна шизофрения“ е доста обичайна диагноза) мислене. Създава се ситуация, при която, както знаем от историята (Ленин, Хитлер, Кадафи и др.), възникват обществени бедствия, мор, глад, войни, насилие.

– Разпространена ли е “политическа лудост” сред нашите политици?

– За съжаление, нашата политическа класа, особено при един нашенски големец, далеч не е имунизирана срещу политическа лудост, която може да ни въвлече в спирала от неописуеми обществени страдания, включително и абсурдна война с близки нам страни и народи.

– Акад. Иванов, защо определяте българския генофонд като един от най-страшните ни проблеми?

– Един от най-страшните проблеми на България действително е състоянието на нейния генофонд.

Това отдавна е табуирана тема, подобно на темата за етническата структура на населението и за Чернобил. Няма никакви данни за разпространението и динамиката на вродените аномалии, дефекти и хромозомни аберации, няма данни за децата с увреждания, няма изследвания на кръвосмесителните връзки при определени етнически общности, няма точна статистика на ражданията от малолетни и непълнолетни майки и на ражданията без известен биологичен баща и т.н. Всичко това скрива плачевното състояние на националния генофонд.

– Бихте ли дали пример за такива връзки?

– Например, в небезизвестното с. Мечка в преобладаващото циганско население, което сега почти цялото е на социални помощи, процентът на децата с увреждания и вродени аномалии е изключително висок, тъй като циганите от този клан се женят само помежду си. Тяхната общност пристига в България през 1964 г., един род от около 50 души, които идват от гръцкото село Софу, откъдето са изгонени. От тези 50 души започва възпроизвеждане, стигнало до около 3000 човека в момента. Процентът на децата с увреждания при тях е доста висок, но официална статистика за това няма, тъй като не е правено изследване върху тази общност.

Друг е въпросът, че децата с увреждания са желан подарък за този тип родители, защото получаваните социални помощи за тях от бюджета на държавата са значително по-големи. Държавата никога не е потърсила причините за многото увредени деца при циганите.

– Защо?

– Повечето деца от общността се записват с неизвестен баща, а майката получава като самотна майка солидна сума от данъкоплатците.

Общността си извършва сватбени ритуали между роднини по свои вътрешни традиции, извън контрола на властите.

Обикновено младоженците са малолетни и са братовчеди, даже и първи братовчеди.

Не са редки и случаите на сексуални контакти между още по-близки роднини, включително баща и дъщеря. Интимни отношения между родители и деца никак не са табу в общността.

Това се наблюдава общо взето във всички цигански анклави, гета и автохтонни групи, навсякъде в България. Кръвосмешенията, както и ранните раждания на малолетни майки, водят до генетични увреждания. У нас вече се раждат най-екзотични изроди, имаме си Богданянко (сиамските близнаци Богдан и Янко), чиято майка е 13-годишна малолетна циганка, нейната майка също се оженила на 13 години, налице е семейна (етническа) традиция, която не интересува властите, въпреки че съвкупяването с малолетен или малолетна е престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1. от НК, и се носи наказателна отговорност.

В бъдеще трябва да очакваме още много “богданянковци”. Демографските екстраполации показват, че доста скоро циганският етнос ще е по-многоброен от българския. И сега около 55% от новородените за една година са от майки, които нямат за майчин език българския.

Следователно, при запазване на циганските традиции за ранни бракове и раждания, при високата циганска раждаемост, както и при наличието на разнообразни форми на инцест, това етническо мнозинство от населението ще допринесе за още по-трагичното състояние на националния генофонд.

Под названието цигани и цигански навсякъде се има предвид думата от гръцки: αθίγγανοι, асингани – “недосегаеми” – събирателно название на няколко сродни етнически групи, разпръснати неравномерно по света.

Симптоми на болестта?

Основните симптоми на шизофренията, известни като четирите “А” са:

♦ особено разстройство на мисленето с дефект в Асоциативната система

♦ Аутизъм

♦ неудържими Афекти

♦ Амбивалентност (двойственост) на психичните процеси.

Страданието се придружава от халюцинации, бълнувания и социална самоизолация.

Самият термин “шизофрения” в превод от латински означава разкъсана, разцепена душа. Има се предвид особеното неподредено, разцепено мислене на болния, водещо го към деградация и разпад на личността.

Протичането на това най-сериозно психично страдание е драматично, а перспективите за лечение на практика са твърде нищожни.

Кои са основните причини за влошеното състояние на генофонда ни?

Напускането на отечеството от най-кадърните му млади граждани (по 30-40 000 годишно), с интелект и добри лични характеристики, които предпочитат да живеят в чужбина и там да раждат и отглеждат децата си, техните наследници в генетичен план, фактически изнасяйки навън най-доброто от генофонда на България, както и оставането у нас в повечето случаи на по-неспособните, на некадърниците и на лузерите, които нямат нужните лични качества, за да учат и да се справят с живота на Запад, влияе негативно върху общото състояние на наследствеността при българите в България.

Освен това разпространените най-разнообразни, всичките допустими, даже толерирани форми на кръвосмешение (инцест) са в основата на многобройните раждания на деца с генетични увреждания и малформации. Ние си затваряме очите и ушите, но в много цигански гета кръвосмесителните връзки са честа практика, даже обществено подкрепяна традиция.