Помолих общините да подпомогнат болницата, с колкото им е възможно. Срещнах отказ, обясни директорът на МБАЛ „Христо Ботев" във Враца

Детското отделение в МБАЛ „Христо Ботев" във Враца преустановява дейност на 15 август. Лекарите са подали заявления за напускане заради ниските заплати и огромното натоварване. До края на месеца те ще бъдат в платен годишен отпуск. Здравният министър проф. Христо Хинков вече се срещна по този повод с областния управител Надя Донкина. Предстои той да посети лечебното заведение днес. Кой ще поема по-тежките случаи на деца в областта от 1 септември, ако не се намери решение, какво може да се направи и как може да бъде осигурена адекватна медицинска помощ в отдалечените райони. От Clinica.bg потърсиха отговори от директорa на болницата д-р Кети Ценова.

- Д-р Ценова преди дни стана ясно, че Отделението по педиатрия в МБАЛ „Христо Ботев" във Враца е на път да бъде затворено. Защо се стигна до там?

- Действително, съвсем скоро, към 15 август това ще е факт. Причината е, че и петимата лекари в него са подали заявления за напускане, като са си взели и отпуск. От тях двата са на основен, двама на половин и един на четвърт трудов договор. От тези хора трима са специалисти, един е специализант, а другият е пенсионер. Имаме единадесет медицински сестри, като от тях четири също си подадоха молби за напускане. Мотивите са ниските възнаграждения и претоварване с работа. Сестрите получават 920, а лекарите между 1200 и 1250 лева заплата. Началникът на отделението взима 1450 лева. При нас, в болницата, идват най-тежките случаи от областта. Като затворим отделението, децата ще бъдат оставени без медицинска грижа, защото населението е бедно и хората нямат възможност да ги водят в други градове. Общинските болници нямат нашето ниво на компетентност, за да поемат по-тежките случаи. Като вариант, да не се стига до крайната мярка, предложих на напускащите лекари заплати, според заложените в Колективния трудов договор. Те обаче не се съгласиха да останат.

- Как бихте обяснили едно такова разделение на възнагражденията, ако те бяха се съгласили на предложението Ви?

- Нямам понятие какво щях да кажа на работещите в другите отделения. Като направих предложението, дори писмено, дори не знаех и сега не знам, откъде да намеря пари за по-високи възнаграждения. Щях да търся. Ситуацията в болницата е такава, че ако на тримесечие не излезем и на съвсем малка печалба, положението ще стане още по-рисково. Откакто аз съм управител, вече шест месеца, успях да намаля задълженията с един милион. В момента те са в размер на 17 млн. 70 хил. лева. Така поне сметките ни не са запорирани. Все още обаче имаме големи задължения. Дори към една от фирмите те са 100 хил. лева. Успяваме обаче да ги покриваме разсрочено и затова не ни притесняват.

Проблемът с Детското отделение е финансов и кадрови. Заплащането е ниско, а натоварването огромно. Впрочем, работещите в отделението имат натрупани 799 дни платен годишен отпуск, който не успяват да си вземат. Същевременно, има събрани 700 часа извънреден труд. Ясно е, че единственият начин хората да бъдат задържани, е да бъдат коригирани техните възнаграждения. Тревогата ми е, че сред напускащите едната лекарка е специализантка, която е и в началото на майчинството си. Тя трябва, все пак, да продължи, за да вземе специалност. Ще търся някакъв вариант за нея поне да остане в болницата, докато изтече полагащата ѝ се отпуска за детето.

- Имате ли идея, как може да се излезе от тази ситуация?

- Да, но ударих на камък. Помолих общините да подпомогнат болницата, с колкото им е възможно. Срещнах отказ. Предложих им да командироват педиатри от техните медицински центрове, също не се съгласиха.

- Вече има методиката за подпомагане на приоритетните болници. Получихте ли някакви средства по нея?

- Не, все още не сме получили нищо, но няма и изгледи да ни дадат каквото и да било. По настояване на Сдружението на областните болници имахме среща с новия министър на здравеопазването проф. Христо Хинков. Коментирахме възможността за плащане по 500 лева на легло по методиката. Категорично ни казаха да не очакваме, защото вместо 60 млн. лв., колкото са необходими, в бюджета са предвидени само 20 млн. лева. Те ще отидат само за общинските болници в отдалечените райони. Затова не разчитам на тези пари към момента.

- Какво очаквате от новия НРД и какво би помогнало на болницата да се стабилизира?

- Очаквам да се вдигнат цените на няколко клинични пътеки в хирургията и в детските болести. Така отделението би могло да оцелее. Както се знае обаче, с Националния рамков договор нещата също са доникъде. Така попадаме в изключително тежко положение. На практика, нашето Детско отделение е на загуба. Излиза, че мениджърът е виновен, че няма болни деца. Много често един малък пациент постъпва по пътека „Пулмология", която е за шест дни болничен престой, но се оказва, че лечението му налага да е при нас повече време. Продължаваме да го лекуваме и губим пари. Ако се увеличи цената на клиничната пътека, поне заплащането ще е по-адекватно, което ще ни позволи да дадем поне малко по-високи заплати. Истината е, че имаме и добре работещи, печеливши отделения, като Хирургичното и Нефрологичното. Те на практика издържат по няколко други. Ние, ако не прецизираме всеки лев, ще закъсаме съвсем.

- Според Вас, какви критерии трябва да има в методиката за финансиране на приоритетните болници, за да не се стига в ситуация, като тази в МБАЛ „Христо Ботев"?

- Не мога да преценя какви критерии трябва да залегнат. Всичко е объркано в държавата. Според мен, първо трябва да се направи наистина една добра Национална здравна карта. Следва да се определи къде и колко лечебни заведения са необходими, за да бъде осигурено медицинското обслужване на населението. Редно е да се вземат предвид и социалните функции, които сега изпълняваме ние, областните болници. Трябва да се определи кои от лечебните заведения ще поддържат отделение, като патоанатомия и неонатология, за които е ясно, че не са печеливши. Следва да се каже и колко лекари и медицински сестри трябва да работят, а държавата да поеме съответно и издръжката. Колкото до критериите за отдалеченост, трябва да се знае, че за България на практика те не важат. Сега сме в парадоксалната ситуация в страната да има близо 400 болници, но не всички хора имат достъп до медицински услуги. Проблем в случая е липсата на транспорт точно в отдалечените райони. Сега екипите на центровете за спешна медицинска помощ карат пациентите в най-близкото лечебно заведение. Като цяло, те не прецизират дали то има необходимото ниво на компетентност, за да го поеме. Случвала се е при нас да докарват човек с черепно-мозъчна травма при положение, че ние нямаме възможност да му окажем помощта и грижата, която му се полага. В същото време, отвсякъде ни притискат, но финансирането е все така недостатъчно. Оказваме се в ситуацията на онзи стар виц, според който пари няма, но трябва да действаме. Наистина, за половин година , откакто съм управител на МБАЛ „Христо Ботев" успях да я стабилизирам, но за това кратко време не мога да направя чудеса. В област Враца имаме проблеми и със здравните програми.

- Какви са тези проблеми?

- Проблемът е един и той е, че нямаме нито една такава здравна програма. Общините при нас имат лечебни заведения, имат отдели по здравеопазване, но в самото здравеопазване пари не инвестират. Ако детското здраве е приоритет на местната власт, щяха да намерят начин да го финансират. Единствено община Враца предложи, ако се намерят лекари, които живеят извън града, да им осугири общински жилища. Това е единствената подкрепа, която ми беше и обещана, за да спасим Детското отделение. Към момента надежда за това няма, защото лекарите си отиват. На 15 август всички излизат в платен отпуск и пациенти няма да бъдат приемани. Същевременно, текат и сроковете на техните предизвестия. Важно е да се знае, че общинските здравни програми биха могли да финансират дейности, които са необходимо на населението, но не са достатъчно финансирани от държавата.

- От една страна, у нас все се говори за недофинансиране на болничната помощ, а от друга финансиране има, но няма добри резултати. Как ще си обясните този парадокс?

- Така е, защото отдавна се знае, че няма никакви критерии за качество. Плаща се само за количество. Не може една клинична пътека да е с една и съща цена в една малка общинска болница и в друга, с по-високо ниво на компетентност, като нашата, че дори в „Пирогов". Ясно е, че и оборудването, и квалификацията на лекарите е различно. Като се има предвид това, скоро трябва да се въведат задължителни критерии за качество. Нямам обяснение, защо това не се прави – дали не могат да ги направят или просто няма воля те да бъдат направени.

- Толкова ли е безнадеждно положението на областните болници и в частност за МБАЛ „Христо Ботев"?

- Оказва се, че всичко, по което бяхме отчели като инициативи и успехи, не впечатлява. По него нищо не се случва. Правят се промени в нормативната уредба, но резултати няма. Нямам обяснение, защо се въртим в този омагьосан кръг. Мога само да предположа, че или няма воля, или няма капацитет. Няма как да не спестя и факта, че областните и частните болници сме равнопоставени като закон. И едните, и другите сме търговски дружества. На нас обаче са ни вменени много повече задължения от държавата, но те не се финансират адекватно. Ние трябва да поддържаме отделения по трансфузионна хематология, съдебна медицина, ТЕЛК. Само ще отбележа, че за дейностите, заплащани от Министерство на здравеопазването, за полугодието нашата болница е с половин милион назад. Средствата по тях са крайно недостатъчни. За пример ще посоча ТЕЛК, където се плаща за издадено решение. Не сме получили нито лев за съдебната медицина. Като цяло, сумите не стигат дори за заплатите на хората, които работят в тях. Не е тайна, че други отделения ги подпомагат. Толкова се обезокуражена, че вече дори не мога да си помисля, че ще се появи светлина в тунела за областните болници и в частност за нашата.