В седем районни здравноосигурителни каси е концентриран 75% от ресурса за болнична помощ

Здравеопазването у нас - между финансовите предизвикателства и моралните дилеми.

Преговорите за заплатите в здравния сектор за предстоящия период са в ход, като ключови фактори в процеса са текущото ниво на възнагражденията, предложенията за увеличение и наличието на средства. Това стана ясно от изказването на професор Григор Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), в предаването "Денят на живо" по NOVA NEWS.

Според анализ на Министерството на здравеопазването, представен от професор Димитров, около половината от държавните лечебни заведения са достигнали нивата на основните заплати, договорени в Колективния трудов договор през 2022 година. Въпреки това, експертът подчерта, че държавните болници като цяло все още не са постигнали това ниво на заплащане.

Професор Димитров открои няколко ключови проблема в процеса на договаряне, като основният е свързан с разпределението на финансовите ресурси. Той посочи, че само три болници в България получават 11 процента от средствата за болнична помощ, докато 10 болници усвояват 30 процента, а 20 болници - 42 процента от общия ресурс. Това неравномерно разпределение е особено видимо при географското разпределение на средствата - 48 процента от бюджета на НЗОК са концентрирани в София и Пловдив, като с добавянето на Бургас този дял нараства до 52 процента. При включването на Варна, Плевен, Пазарджик и Русе, процентът достига 75.

Експертът подчерта, че в държавните болници около 51 процента от разходите са за заплати на персонала, докато в общинските лечебни заведения този процент надхвърля 80. Той призова за намеса на държавата чрез субсидии от нейните фондове, за да се осигури адекватна здравна грижа в регионите извън големите градове, без това да бъде за сметка на здравноосигурителните вноски на гражданите.

Професор Димитров акцентира върху моралните аспекти на кризата в здравеопазването, определяйки ги като по-сериозни от икономическите проблеми. "Едни от най-големите проблеми на здравеопазването са морално-етичните, не толкова икономическите. Имаме тотална комерсиализация на сектора. Нарушени са онези връзки на уважение между лекар и пациент, и между самите лекари", заяви той.

Въпреки че бюджетът на НЗОК за 2024 година е определен като "най-щедрият" досега, експертът изрази опасения, че финансовата година може да приключи с дефицит.