Аз имам нужда от социални контакти, от близките, от приятелите си, от нещата, които ме правят щастлив. Самота с пари не е ок

Това каза д-р Йорданов в интервю пред Zdrave.net, който смята, че няма медик, който може да каже, че никога не е допускал грешка, тъй като медицината не е точна наука.

„Когато има проблем се започва кампания срещу медицинското съсловие, която цели да подобри здравеопазването, но личното ми мнение е, че води до точно противоположния ефект. Когато помогнеш на хиляди хора, а не помогнеш на един човек, обществото е готово да те обеси на пилоните пред НДК и това е много неприятно като усещане. Това води до отдръпване на хората от съсловието от работа с рискови пациенти и работа с деца“, каза той.

Казвате, че юридическият аспект в лекарската работа е сред най-стресиращите фактори в професията. Какъв обаче е начинът пациентите да бъдат защитени от лекарска грешка или немарливост, ако няма вариант такива лекари да бъдат съдени и да могат да се доверят на тези, които работят със сърце и душа?

Ще кажа какъв е начинът да се подобри качеството на здравеопазването, което се неглижира години наред. За да се получи качествен продукт в която и да било сфера на обществото, трябва да се създаде конкурентна среда. За едно лекарско място трябва да се борят много хора, качествени специалисти, и да го спечели най-добрият. Когато средата създава предпоставки за отлив на кадри и то системно, години наред, се отварят все повече работни места, които се заемат от някой, който просто има диплома. Това не е достатъчно. Не е достатъчно да имаме една Национална детска болница в бъдеще, ако още от сега (дори много сме закъснели) не се подготвят кадрите за нея. Реално трябваше още преди 15 години да е започнала подготовката на кадрите, които ще работят там, защото един специалист не се изгражда за 1, 2 или 5 години. Изграждането на един лекар-специалист отнема около 15 години. За да имаме качествено здравеопазване, държавата трябва да се погрижи как да обучи новозавършилите лекари, за да станат добри специалисти. Ще дам конкретен пример. Като студент съм работил в САЩ на студентски бригади. Там, за да продавам сандвичи, съм имал два дни инструкции как да си мия ръцете, как да съхранявам храната и как да спазвам хигиена. Докато тук дори за една лекарска позиция или позиция на медицинска сестра и санитар, не се полагат почти никакви грижи как този човек да се изгради като добър специалист. Един лекар се изгражда с много време и много средства. Погрешно е становището в нашата държава, че медицината е безплатна. Разликата в България и нормалните държави е кой плаща цената за здравеопазване. Имам колеги, които работят в Норвегия. Там лекарите са задължени един или два пъти годишно задължително да посещават курсове за повишаване на квалификацията си. Години наред съм си повишавал квалификацията с лични средства и лична амбиция.

Как сте успявал?

С кредити, защото един квалификационен тридневен хирургичен курс във Великобритания, ми излиза 5 000 лв. Ходейки два пъти годишно, повишаването на моята квалификация ми излиза 10 000 лв. годишно. Всичко това трябва да се съобразява и не може един лекар да започва със заплата 700-800-1000 лв., защото това е цинизъм. Когато говорим за конкурентна среда, неминуемо трябва да има инвестиции в тази посока, инвестиции в повишаване квалификацията на кадрите. Например това, което се случи във Врачанската болница с починалата пациентка показа, че четирите минути, които е трябвало да изчака, не са се отразили на изхода от ситуацията. Но на входа на Спешното отделение е сложена медицинска сестра с няколкоседмичен трудов стаж. Тази жена не е компетентна да прави триаж на пациентите, там трябва да стои висококвалифициран кадър, който може да направи преценка кой е спешен и кой не е. Тази жена трябваше да бъде обучавана една година активно, за да може да бъде сложена на тази позиция, а не просто, защото е имала диплома да бъде изгорена като бушон, а системата да продължи да работи по стария начин.

Ако един медицински специалист има представа как неговото поведение може да се отрази на пациента и да завърши с лоши резултати, никога не би го допуснал. Никой не иска да влиза в такива проблеми.

Т.е. Вие казвате, че проблемът на здравната ни система е в некомпетентността на част от кадрите, а не че се проявява умишлена немарливост?

Съмнявам се, че немарливостта може да е умишлена. Всички знаят какво се случва, ако стане инцидент. Няма медик, който по директен или индиректен начин, да не се е сблъсквал с юридическите аспекти на медицинските проблеми. Според мен даже в голямата си част случаите не касаят умишлена немарливост, а недостатъчна квалификация. Основното ми убеждение е, че подобряването на медицината в България може да стане с образование и обучение. Да направим така, че за тези работни места да се борят млади и амбициозни хора, а не те да отиват в чужбина. Изпитваме тежка нужда от квалифицирана работна ръка в медицината и ако не се вземат мерки незабавно, здравеопазването ни ще върви само надолу.

Един млад медик трябва да вижда в медицинската професия перспектива и престиж и това трябва да се насърчава от държавата. Даже се учудвам в сферата на Спешната помощ как изобщо има желаещи да работят, а там селекцията която може да се направи, е сведена до минимум.

Защо?

Тези хора са подложени на невероятни унижения, на невероятна агресия и аз се учудвам как има кадри за тези позиции. Работил съм 8 години в Спешния кабинет в ИСУЛ. Няма сила, която да ме накара да сляза долу да работя и да давам дежурства. Мога само да помагам на колегите, когато имат тежки случаи. Там е ежедневно подлагане на псувни и заплахи от всякакво естество. Тези позиции са унизителни и ако продължава така, няма как да имаме квалифицирани кадри и да постигаме добри резултати.

Какво е решението според Вас, тъй като явно връзката на Спешните отделения, ЦСМП и МВР не работи?

Не работи, защото агресорите не понасят никакви последствия. Даже хората, нападнали куче, търпят по-големи наказания, отколкото хора, нападнали лекар. Не може агресорът и престъпникът да имат повече права от жертвата. Не може нападател на лекар да получи 100 лв. глоба. Същевременно броят на осъдените лекари е обратно пропорционален на броя на спасените животи. Колкото повече е пресата върху медицинското съсловие, толкова по-голям е отливът на хората, които биха рискували себе си и собствения си живот, благополучие и социален статус, за да спасят живот. Ще ви дам пример – правил съм спешна оперативна интервенция на умиращ пациент, идвайки на работа преди години. Пациент, когото видях паднал на улицата. Не можахме да го интубираме и с голи ръце с един скалпел насред улицата му отворих гърлото, за да може да бъде обдишан и докаран в болница. Един колега, съдебен медик, ми каза: Това никога повече не си го позволявай и не си помисляй да го правиш! Възразих, че не мога да не го направя, след като виждам, че човек умира и мога да му спася живота. Той ми разказа, че е бил на дело заради жена, ужилена от оса на плажа. Получила тежък алергичен оток на езика и един колега с подръчни средства ѝ отваря гърлото, за да може да диша. Спасява жената, тя отива в болница, но тъй като интервенцията е направена в нестерилни условия, прави инфекция на раната и умира от сепсис. И този колега след това отива на съд, защото заради него жената е умряла. Каква ще е мотивацията на този колега, когато види следващ път умиращ човек, да го спасява. И не само на него, но и на колегите около него.

Каква е Вашата мотивация да останете в България?

Живял съм две години в САЩ, имал съм възможност да остана там и се прибрах. Имал съм предложения за работа и в Англия, и в Швеция и се отказах, защото за мен щастието на човека не се измерва само с пари. Там имаш пари и нямаш нищо друго. Хората са много различни от нас. Аз имам нужда от социални контакти, от близките, от приятелите си, от нещата, които ме правят щастлив. Самота с пари не е ок.

Д-р Станислав Йорданов е роден в гр. Кюстендил. През 2006г завършва медицина в Медицински университет - София. След година работа в Клиника по анестезиология и интензивно лечение, през 2007г се мести Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ “Царица Йоанна- ИСУЛ” - най-голямата клиника в страната. През 2010г, след спечелен конкурс за асистент, започва работа и като преподавател към Катедра по УНГ болести на Медицински Университет - София. По настоящем заема длъжността главен асистент. През 2014г придобива специалност по Оториноларингология, а от 2015г - научна степен “доктор” по Оториноларингология. Завършил е множество специализирани хирургични курсове в Кеймбридж, Лондон, Ню Касъл, Щутгард, Уинчестър и Анталия. Притежава богат клиничен опит в диагностиката и лечението на УНГ болестите при деца и възрастни. Има и голям опит в хирургичното лечение на онкологичните заболявания на главата и шията, лазер- хирургията, ендоскопската синус хирургия, оперативното лечение на сливиците, слюнчените жлези, ушите, както и корективната хирургия на носа и ушите.