Политолог: Изглежда, че вярват, че приближават Сърбия към ЕС, НАТО и западното мислене и я отдалечават от Русия

Когато Русия нахлу в Украйна, Съединените щати и Европейският съюз ускориха действията си към Сърбия. Вместо да жонглират с противоречивите искания на плуралистичните и раздробени балкански държави, западните столици съсредоточиха по-голямата част от усилията си върху една-единствена цел.

Политиките им имаха всъщност две цели. Първо, Сърбия да се присъедини към Запада и да се отдалечи от Русия. Второ, да позволят на съответните администрации да се съсредоточат по-пълноценно върху подкрепата за Украйна.

Традиционно един от най-близките съюзници на Москва в Европа, Белград, отдавна се опитва да прекоси линията между историческите си връзки с Русия и потенциалното бъдеще на по-тясна европейска интеграция. Западните дипломати се опитват да измъкнат сръбския президент Александър Вучич от орбитата на руския му колега, президента Владимир Путин, като обещават по-бърз път към членство в ЕС и същевременно предупреждават за изолация, ако това не се случи.

Но след 18 месеца някои наблюдатели твърдят, че сегашният подход е бил само морков и никаква тояга и в резултат на това не успява да постигне нито една от двете си цели.

Сърбия отказа да участва във всички кръгове на санкциите на ЕС срещу Путин. Сърбия продължава да преследва собствените си интереси в региона с намаляваща отговорност, като разпалва конфликти в чужбина, за да отвлече вниманието от недоволството у дома, знаейки, че няма да бъде упрекната на Запад.

Последиците от това се усещат най-силно в Косово, което получи независимост от Сърбия през 2008 г. след кървавите балкански войни през 90-те години на миналия век. Но Белград - и много етнически сърби в северната част на Косово - все още отказват да признаят суверенитета му, което обтяга отношенията между съседите.

Си Ен Ен разговаря с няколко експерти, както и с местни жители в Сърбия и северната част на Косово, които са възмутени от опитите на САЩ и ЕС да привлекат Сърбия в евроатлантическата общност и твърдят, че продължаването на тази политика рискува да отчужди демократичните съюзници и да увеличи опасенията за сигурността в региона.

"Руски троянски кон“

Наблюдатели твърдят, че западните правителства отдавна третират Сърбия като незаменим глас на Балканите, понякога за сметка на по-периферните участници.

"Тяхното убеждение е, че Сърбия е тази, която, ако успее да привлече някого на своя страна - каквото и да означава това - всичко ще бъде по-лесно", казва пред Си Ен Ен Ясмин Муянович, политолог, специализирала в областта на Западните Балкани.

Въпреки че няколко поредни администрации на САЩ са се опитвали да привлекат Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия (СНС), като тези усилия "станаха особено силни" след началото на войната в Украйна, казва Муянович, те не са постигнали целите на САЩ.

"Изглежда, че те вярват, че приближават Сърбия към ЕС, НАТО и западното мислене и я отдалечават от Русия... Но това не е нещо, което бих казала, че е постигнато", заяви пред Си Ен Ен Алиша Кърнс, британски депутат и председател на парламентарната комисия по външни работи.

Вучич отдавна поддържа топли отношения с руския си колега Путин. Говорейки след заседание на Съвета за национална сигурност през февруари, Вучич оправда решението си да не санкционира Русия, защото тя е "единствената страна, която не е налагала санкции срещу нас през 90-те години".

"Те подкрепиха териториалната ни цялост в ООН", добави той, визирайки отказа на Русия да признае независимостта на Косово. Сърбия изгуби контрола над Косово след бомбардировките на НАТО през 1999 г., които сложиха край на избиването на етнически албанци - съставляващи над 90% от населението на Косово - от сръбските сили.

Въпреки подкрепяните от ЕС усилия за енергиен преход, Сърбия остава силно зависима от Русия, след като продаде мажоритарния дял от петролната си компания на руския държавен гигант "Газпром". В резултат на това, въпреки декларираните надежди на Сърбия да се присъедини към ЕС, Вучич продължава да се движи по въже между Москва и западните сили. Въпреки че се присъедини към резолюциите на ООН, осъждащи руската инвазия в Украйна, сръбският лидер не показа желание да се присъедини към западните санкции.

През април сръбското правителство отрече съобщенията, че е продало оръжия и боеприпаси на Украйна, след като се появи изтекъл документ на Пентагона, в който се твърди обратното. Тогава Сърбия заяви, че поддържа политиката си на неутралитет, въпреки че някои западни представители приеха докладите като доказателство, че политиката им работи.

Няколко анализатори заявиха пред Си Ен Ен, че Сърбия е трябвало да направи много малко, за да получи похвали от американските и европейските официални лица, и че в действителност Вучич е оставил следа от неизпълнени обещания, информира БГНЕС.

"Когато Вучич беше преизбран през 2020 г., всички ни казваха, само изчакайте след изборите, изведнъж ще видите, че той става много западно и европейски ориентиран", каза Кърнс. "Това не се случи. Казаха ни, че той ще се присъедини към санкциите и ще покаже, че наистина е на наша страна. Това не се случи. Казаха ни, че той няма да се сближи с Русия. През септември той подписа споразумение за сигурност с Путин. За пореден път той се смее в лицето на Запада. И когато попитам западните официални лица: "Защо сте толкова решени да оставите Вучич да ви разиграва?", те казват, че той е най-добрият вариант", казва Кърнс.

Кърнс е една от малкото западни личности, които публично критикуват Сърбия. И това ѝ е струвало скъпо. След като тя говори пред Си Ен Ен, Вучич отправи очевидна заплаха към нея по време на обръщение по държавната телевизия, заявявайки, че "ако правителството на Великобритания не желае да реагира" на нейните критики към Сърбия, "ние ще бъдем принудени да реагираме". При такова поведение някои се питат дали целият проект за сръбска интеграция е жизнеспособен при сегашното правителство.

"Ако приемем, че по някакъв чудодеен начин вкараме Сърбия в ЕС, с такъв режим на практика вкарвате още един руски троянски кон в ЕС, какъвто имате в лицето на унгарския министър-председател Виктор Орбан", казва пред Си Ен Ен Майда Руге, експерт по Балканите в Европейския съвет за външна политика.

"Да, може да повлияете на разширяването, но със сигурност няма да неутрализирате руското влияние в региона - просто ще го внесете в ЕС."

Косово и върховенството на закона

Последиците от снизходителния подход на Запада към Белград се усещат най-силно в Косово, което зависи от западната подкрепа, откакто обяви независимост. Повече от 100 държави признават суверенитета на Косово, но Сърбия не го признава, а го разглежда като отцепническа държава. Опитите за нормализиране на отношенията между двете страни - под надзора на САЩ и ЕС - са трудни и понякога изпълнени с насилие.

Най-ожесточеният момент настъпи след кметските избори в четирите северни общини на Косово през май. Тези избори често преминават без шум: Около 90% от населението в този регион са етнически сърби и при обичайни обстоятелства те избират етнически сърби за свои кметове.

Но тези обстоятелства не са обичайни. През ноември кметовете от подкрепяната от Белград партия "Сръбска листа", която доминира в четирите общини, едновременно подадоха оставки. Те бяха последвани от етнически сръбски полицаи, административни служители и съдии в региона.

Техните оставки предизвикаха нови избори, които трябваше да се проведат през декември. „Сръбска листа“ заяви, че няма да участва в изборите, след като сърбите в региона ги бойкотираха с пълната подкрепа на Вучич. Предвид напрежението обаче Косово се съгласи да отложи изборите за април - решение, което беше оценено високо от Квинтата - неформална група, включваща САЩ, Обединеното кралство, Франция, Германия и Италия.

Тъй като косовските сърби не участваха в изборите, кандидатите на етническите албанци се кандидатираха безпроблемно. Избирателните власти съобщиха, че в четирите общини са гласували само около 1500 души - избирателна активност от едва 3,5%. Някои кметове са били избрани с едва 100 гласа.

Въпреки че изборите в никакъв случай не бяха представителни, за министър-председателя на Косово Албин Курти въпросът не представляваше нищо по-малко от самата правова държава.

"Имаме четирима кметове, чиято легитимност е ниска. Но въпреки това няма никой, който да е по-легитимен от тях. Трябва да имаме върховенство на закона. Ние сме демократична република", каза Курти пред Си Ен Ен през май.

Позицията на министър-председателя обаче е критикувана като твърда и безкомпромисна. Неговите съюзници го обвиниха, че на 26 май, когато много от тях бяха обкръжени от протестиращи, е наложил влизане в кметствата противно на изричните инструкции.

"САЩ наистина казаха на Курти - и тук е неговата вина - казаха му да не ги инсталира в общинските сгради. И точно тук Курти пренебрегна конкретните указания", каза Едуард Джоузеф, преподавател по външна политика в университета "Джонс Хопкинс", който в продължение на десетина години е служил на Балканите, включително в НАТО.

Правителствен служител от Прищина заяви, че те не искат да "предават" официални правителствени сгради на протестиращите. "Кметовете влязоха в офисите си... Сърбия беше призовала сърбите да бойкотират изборите. Сега те искаха никой да не влиза в тези сгради. Но тогава възниква въпросът: ако кметовете не трябва да влизат в сградата, кой трябва да влезе?"

Но макар че Курти може да е предприел некоординирани действия, отговорът на това не е бил неизбежен. Най-голямото насилие дойде не в деня, в който кметовете влязоха в офисите си, а три дни по-късно, в град Звечан - когато кметът дори не беше в сградата.

Насилието беше крайно. Десетки миротворци на НАТО бяха ранени, след като бяха нападнати от етнически сърби. Някои наранявания бяха тежки: трима унгарски войници бяха простреляни, а на един от тях бе ампутиран кракът.

Курти заяви, че това не са били "мирни протестиращи", а "фашистка милиция", за която се знае, че действа в северната част на Косово, "на която се плаща и която получава заповеди от Белград".

Сръбското правителство не отговори на многобройните молби за коментар.

Други са съгласни с Курти. Кърнс каза, че британските войски, разположени в Косово, са открили „складове с оръжия, скрити в църкви и линейки от сръбската милиция в северната част на Косово. „Чухме за гранати пред праговете на хората, ако откажат да подкрепят сръбската милиция“, каза тя.

Въпреки това голяма част от дипломатическия отговор се фокусира върху действията на Курти, за които Косово плати висока цена. След резултатите от изборите Косово беше отстранено от съвместни военни учения със САЩ, изключено от европейски инфраструктурни проекти и наложено със санкции, които според косовския бизнес алианс могат да струват на икономиката му 500 милиона евро (550 милиона долара) до края на този година.

Кърнс разкритикува "небалансирания" отговор на Запада, като каза, че пренебрегва истинската причина за проблемите. „Началото на кризата беше намесата на сръбското правителство във вътрешните работи на Косово, като казаха на косовските сърби да не гласуват на местните избори. Това е чужда намеса“, каза тя.

„Зеленски на Балканите“

Като се има предвид зависимостта на Косово от западната подкрепа, някои се опасяват, че непримиримостта на Курти разочарова съюзниците му и отслабва страната му. Някои призовават за пълна промяна на подхода.

„Той се опитва да бъде Зеленски на Балканите“, каза Шкиприм Арифи, кмет на южния сръбски регион Прешево. „Той използва риторично и популистки аргументацията за върховенството на закона. Той иска да бъде Зеленски на албанците“.

Прешевската долина в Сърбия представлява обратната страна на северно Косово. Докато северната част на Косово е населена предимно от етнически сърби в страна с мнозинство от албанци, долината на Прешево е населена предимно от етнически албанци в страна с мнозинство от сърби.

Най-добрият начин за подобряване на ситуацията, каза Арифи, е Курти да направи това, което изискват западните съюзници: да работи за създаването на Общността на сръбските общини в северната част на Косово.

Курти е обвинен, че възпрепятства въвеждането на самоуправляващи се общини за сърбите, както е посочено в Брюкселското споразумение от 2013 г., насочено към нормализиране на отношенията между балканските съседи. Съгласно споразумението Сърбия би могла да създаде ОСО в Северно Косово, която да действа съгласно правната система на Косово, като косовската полиция остава единственият правоприлагащ орган. Десетилетие по-късно тези общини не са създадени, оставяйки да се разгарят спорове относно степента на автономия на косовските сърби.

Но има съмнения относно това дали това решение – сега настоятелно прокарвано от САЩ и ЕС – ще облекчи напрежението.

„Повярвайте ми, това няма да е най-доброто решение“, каза пред Си Ен Ен Душан, сърбин, живеещ в община Лепосавич. „Може би през първите няколко месеца това ще бъде облекчение. Но ще е фалшива зора. От икономическа гледна точка животът ни няма да се подобри, а ще бъде по-лош“, каза той, тъй като жителите ще трябва да започнат да плащат за услуги и данъци, които в момента се покриват от правителството на Косово. Си Ен Ен промени истинското име на Душан, тъй като той се страхува, че коментарите му могат да повлияят на прехраната му.

Има също опасения, че ОСО може да предизвика ново геополитическо напрежение.

„Не знаем какви ще бъдат тези общини“, каза Кърнс. „Ще бъде ли така, че местните общини да са отговорни за собствената си вода и електричество и данъци? Или това ще бъде нова Република Сръбска? Реалността е, че не мисля, че някой иска друга Република Сръбска“.

Република Сръбска, едно от двете образувания, съставляващи Босна и Херцеговина, провъзгласи независимост през 1992 г. и беше официално призната съгласно Дейтънското споразумение от 1995 г. През последните месеци нейният проруски президент Милорад Додик се опита да проправи пътя за нейното отцепване от Босна.

През юни депутатите от Република Сръбска гласуваха да се отменят решенията на конституционния съд на Босна, в ход, описан от експерти като „законно отцепване“ и тежко нарушение на Дейтънското споразумение. САЩ осъдиха този ход, заявявайки, че той застрашава суверенитета на Босна.

„Хората в Прищина и Курти много, много ясно показаха, че виждат в автономните общини нова Република Сръбска. И те не виждат в този модел решение за Косово. Те виждат нова версия, ново поколение криза за Косово и в крайна сметка за региона като цяло“, каза Муянович.

Грешният кон?

През последните месеци на напрежение САЩ и ЕС непрекъснато повтаряха ангажимента си към каузата да привлекат Вучич на страната си. Но Сърбия действа, представлявайки това, което Кърнс нарече „провал на възпиращата дипломация“.

Един такъв епизод дойде в Охрид, Северна Македония, през март, когато след месеци на преговори с посредничеството на САЩ и ЕС, Сърбия и Косово най-накрая приеха двустранно споразумение, насочено към нормализиране на отношенията между двете страни. Но въпреки че това беше обявено за пробив, Вучич напусна преговорите, без да е подписал документа, твърдейки в телевизионно обръщение, че не е могъл да го направи: „Имам непоносима болка в дясната си ръка... тази болка се очаква да продължи още четири години."

Друг дойде, когато сръбските власти задържаха трима косовски полицаи, за които се твърди, че са били „дълбоко в територията на централна Сърбия“ и са се готвели да извършат „терористичен акт“. Но Косово настоя, че офицерите са били „отвлечени“ в границите на Косово и че Сърбия е извършила „акт на агресия“.

САЩ и ЕС реагираха бавно на този инцидент. КФОР, силите на НАТО в Косово, излязоха с изявление 48 часа след като офицерите бяха обявени за изчезнали. САЩ излязоха с изявление три дни по-късно, твърдейки, че арестите са извършени по „фалшиви обвинения“.

Джоузеф каза, че е трудно да се повярва на сръбския разказ за събитията - и че формулировката на изявлението на САЩ предполага, че техните служители вероятно също не го вярват.

И въпреки това Сърбия не беше наказана за задържанията. Освобождаването на офицерите е осигурено две седмици по-късно – не от западните съюзници, а от Виктор Обан.

След подобни епизоди Джоузеф каза, че подходът на „затваряне на очите“ към режима на Вучич може да започне да се пропуква.

„Въпросът тук е: Кой в администрацията на Байдън все още вярва, че Вучич е партньор?“ каза той, посочвайки неотдавнашното санкциониране на Александър Вулин, директор на сръбската разузнавателна служба, като доказателство, че администрацията на Байдън „вече не е в плен на страха и илюзиите за Вучич“.

Но дали това води до промяна на политиката, не е ясно.

Междувременно Вучич вдигна залозите. В отговор на санкцията на Вулин, Вучич забрани износа на оръжие от Сърбия за 30 дни, твърдейки, че „всичко трябва да бъде подготвено в случай на агресия срещу Република Сърбия“.

„Той всъщност каза: „ще влезем в конфликт, трябва да спрем целия износ на оръжия точно сега, защото имаме нужда от това за нашата национална сигурност“. Той буквално заплашва с война. Никога преди не съм го виждал толкова категоричен“, каза Руге от ECFR.

И посланието на президента беше възприето от някои сръбски граждани. На футболния мач на Цървена звезда в Белград миналия месец сръбски националистически фенове издигнаха транспарант с надпис „Когато армията се върне в Косово“. Вучич е присъствал на мача, според местни медии.

„Ситуацията е ясна кой все още е хулиганът на Балканите“, каза Мелиса Харадинай, бивш външен министър на Косово, пред Си Ен Ен. „Времето ще покаже, че тази „инвестиция“ за успокояване на Сърбия е напразна“.