"Спомням си първото впечатление от полицията в Пордим.

Спря ме една вечер, късно и по тъмно. Поиска ми документите, аз попитах за бадж, значка или някаква кратка презентация в един ред. Полицията в Пордим ми се разсърди, стана заядлива, аз пък казах, че не бих дал документите си на анонимно лице, представящо се за полицай. Колега попита какъв е проблемът, полицията в Пордим каза, че някакъв тук искал да му се представя, разби’ш ли...

„Ами, представи му се, защо не си“ - каза разумната част от полицията в Пордим.

Лошата част ми се представи с неохота, като каза, че ако го питам за кръщелното на жена му, няма да ми го даде. Обясних, че няма да го искам.

Пак там някъде комшията веднъж ми се оплака. Имал проблеми със зетя. Дъщеря му се прибрала, зетят идвал, прескачал оградата, хлопал по прозорците, вадел ножове и ги плашел, че ще ги заколи. Иди до полицията, му казвам. Колко пъти да ходя до полицията в Пордим, ме пита той. Ходих, подавах жалби, били говорили с него, казаха ми, че нищо повече не могат да направят. Да се оправят помежду си. 

- Но той те заплашва с убийство! 
- Колко пъти да им го казвам? - ме пита той. Каквото ми е писано.

След седмица го заклаха у тях като агне, а жена му едвам оцеля след месеци в реанимация. Дъщеря му и внучето по случайност не са били там, иначе жертвите щяха да са повече.

Стоя до банкомата, до вратата на полицията. Минава 12-13-годишно момче с мотопед, без каска и без грам притеснение покрай стоящия навън полицай.

- Този като го гледам няма книжка - казвам на полицая. 
- 100%! - ми отговаря той. 
- Що не го спираш тогава? 
- Кво сега, да хукна да го гоня ли? 
- Ми, ако искаш, аз да хукна и да ти го доведа?

Полицаят се разсърди и влезе вътре.

Една сутрин рано отивам на работа и след един ляв завой на излизане от Славяново гледам – полицейската кола на полицията в Пордим на таван, а до нея още една патрулка. Не, че не познават пътя, просто са се поувлекли в скоростта, няма друга причина. Спрях, попитах мога ли да помогна с нещо. Мерси, няма с какво. После четох сводката на полицията в Плевен, но не видях да се споменава обърната на таван патрулка на изхода на Славяново. Замете се, така да се каже.

После полицията в Пордим започна да спира всяка сутрин на едно кръстовище на края на моята улица. Няма лошо, има нужда от затягане на контрола, защото аман от пияни, неправоспособни и келеши. 

Почти на средата на улицата, почти в кръстовището така, че хем се чудиш как да я заобиколиш, хем нищо не виждаш. И когато една сутрин щяхме да се блъснем с комшията точно до патрулката, свалих стъклото и попитах полицията, дали може да не спират по средата на пътя, че пречат. Малко по-вдясно или вляво.

- Можеш ли да минеш? 
- Мога, но ме затрудняваш. 
- Тогава минавай бавно и внимателно - ми отговори полицаят от Пордим и се обърна на другата страна.

Аз, като един гражданин, който не търпи нередности, обърнах и минавайки втори път щракнах патрулката, а по-късно попитах началника на началника на полицията в Пордим дали, аджеба, е редно така да се спира. 

След седмица получих призовка. „Явете се в 10 часа в полицейски участък на 25 км от работното ви място.“ Отидох. Посрещна ме симпатичен и възпитан полицай. 

- Тук, казва, сте пуснали сигнал. Аз гледах снимката, ами колегите не знам защо спират така като араби в пустиня, ама съм им казал да спират на горното кръстовище, да не ти пречат. 
- Ама аз не искам да ходят на друго място, нямам такива правомощия, искам да не спират като араби в пустиня, защото пречат. 
- Не, няма проблем, вече няма да спират на улицата ти.
- Еми мерси, ще тръгвам, че съм на работа. 
- Къде работиш? 
- В Плевен.
- Ау, защо не каза, то сега ще излезе, че сме те затруднили така и виж как стана...
- Затруднихте ме, не разбирам даже защо изобщо ме извикахте с призовка, като можеше да ми напишете мейл.
- Не, не, това не е призовка.
- Ами какво е?
- Покана за разговор.
- Да де, ама на бланка за призовка.
- Е, да, ама не е призовка.
- ОК, няма проблем, чао. 
- Чао.

Мина още седмица и получавам отговор от началника на началника на полицията в Пордим.

„Сигналът ви, гражданино, даде повод за проверка. Нема нарушения, полицаите си работят, както си требе.“

И понеже бях видял, че знамето на полицията в Пордим е замязало на силно използвана носна кърпа седнах и написах:

„Уважаеми началник на началника на полицията в Пордим, честно казано се гъбаркате с мен, защото бях извикан с призовка от подчинения ви началник, а на срещата със симпатичен и възпитан полицай той ми каза, че действително полицаите не са спирали как си требе, а малко на калъч. И така и така сме се заприказвали, земете оправете знамето на фасадата на полицията в Пордим, че виси като парцал.“

Минават 2-3 седмици, получавам любезно писмо, че знамето е сложено как си требе и много ми благодарят за гражданската позиция. Аз също, ама нема нужда. Минавам покрай полицията в Пордим и гледам, знамето сложено, ама наобратно. Червено, зелено, бяло.

„Уважаеми началник на началника на полицията в Пордим, не разбирам причината да сложите знамето като на война, червено, зелено бяло. Вероятно си имате вътрешноведомствена причина, но не е редно. Мерси пак.“

Минава време, идва писмо. Всичко си е по закона, знамето е у ред и нема причини за излишни нерви.

Да де, ама аз като минавах от там видях, че просто са го махнали това тегаво знаме... Няма знаме, няма раздразнени граждани, няма проблеми за началника на полицията в Пордим, а той мрази гражданите да му ги създават.

„Уважаеми началник на... Много ви благодаря, дет се вика, ама знаме вече просто няма.“

И мина ден и дойде друг. И ми идват рано сутринта на работа двама полицая. Симпатичният и възпитан и цивилен някакъв. 

- Наз, казва, началника на полицията в Пордим ни прати да видим какъв е проблемът с това знаме. 
- Шегувате се.
- Не, чесно. Щото то сега верно няма, ама преди това имаше. Е, беше поскъсано, ама началника се нерви така като му пускат сигнали.
- Хора, аз не мога да ви помогна, освен да дойда да го сложа. Така и така сте дошли, може ли да разбера защо знамето висеше на война?
- Еми, а де... То ти като го написа първото писмо ние го сменихме това знаме, после не знам какво е станало, ама шефа вика - Ела, че нещо пак не е наред. Било обърнато. Аз вземам писмото, вземам закона за държавни символи и викам на домакина - бегай отвън и гледай, аз ще чета какво пише. Слиза той, аз отварям прозореца и чета - Българското знаме се състои от три цвята, разположени в последователност бяло, зелено, червено. Поглеждам ги, еми така са. Да, ама домакина отдолу ме слуша и вика - Шефе, те са така, ама отвън изглеждат наобратно. Как наобратно бе, ето ги пред мен - бяло, зелено и червено.
- Е, да, ама отдолу са наобратно - червено, зелено и бяло. Викам му, стой долу - идвам. Ами те верно отдолу са наобратно. Обърнахме знамето, ама шефа се ядоса и вика, бе я го прибирай това знаме... И така.

Положих усилие да не прихна. Предположих, че ще решат проблема, пожелах им успех, довиждане и така....

Мина малко време, идва някакъв цивилен и вика – не ви откриваме на адрес, вие къде живеете? У дома. Е, да, ама няма никой. Абе човек, родителите ми са пенсионери и непрекъснато са вкъщи.

Добре де, ето тук една призовка да подпишете. За какво? Не знам.

Оказа се една абсурдна среща между 7 полицаи и мен. Те наредени в кръг, аз на стол по средата, а насреща ми ядосаният началник ми обяснява колко им преча да си гледат работата с това знаме, как харчат ценен ресурс за това знаме, как престъпността е висока и моята кореспонденция ги отклонява от работата. Междувременно, за да разбера, че не са така апатични към особата ми, те били снимали къщата ми и даже знаели къде живея.

Уважаеми полицаи, ако вие не знаете къде живея, кой да знае.

- Защо бе човек, какво лошо си видял от полицията в Пордим, че с такава злоба ги пишеш тези писма.
- Надявах се, че сме наясно, знамето ви не е в ред. Ту е парцал, ту е наобратно, ту го няма. Просто си го оправете и си стискаме ръцете.
- Не знам, не знам... Ние тук с колегите ти проверихме досието. Ами нямаш актове, нямаш дела, не сме те търсили за нещо, нищо няма, което да те е озлобило така към нас.
- Ама аз не съм злобен, като органи на реда го спазвайте пустият му ред. Прахосали сте часове да пращате полицаи да ми снимат къщата и да разпитват съседите дали знаят нещо нередно за мен, а не можете просто да отворите прозореца и да поставите кадърно знамето.

И така един час. 

Разбрахме се, че намеренията ми нямат втори пласт.

На раздяла началникът на полицията в Пордим ме отстреля:

- Виж, не си лош човек. Аз ти гарантирам, че заради тия истории няма да предприема никакви репресивни действия към теб.
- Моля?!
- Не, чесно, няма да има никаква репресия. Да те дебнем, да те глобяваме, да те викаме.
- Да приемем, че се шегуваш, защото ако не е така изричаш огромна глупост.
- Добре де, както и да е. Не се изказах правилно.
- Дали?

После симпатичният и възпитан човек ме дръпна в стаята си за да поговорим.

- Недей, вика, се връзва на началника. Много го изнерви тая история. Той малко не обича да му търсят сметка. Те сега се разбраха с общината да направят пилон пред полицията и да сложат там знамето. Ако има нещо, обаждай се. Тая история я приключваме.

Има вече пилон със знаме. Живи и здрави да сме.

После медиите гръмнаха, че склад за конфискувани цигари методично е бил обиран от охраняващите го полицаи. Цигари за над 2 млн. лева просто изчезнали. Складът е в съседното Згалево. Ще оставя на вас да отгатнете коя е полицията, която го е охранявала.

После други неща...

А после едно семейство пътувало от Пордим за Плевен, за да заведе малка госпожица на урок по английски, но нещо изпуснали завой и колата се поднесла и влязла в шанеца. Докато излизали от нея спряла друга кола за да им помогне. И докато се случвало всичко това, се задала полицейската кола на познайте коя полиция. Тя не се движела, прелитала е ниско и помела тези невинни хора. Едната жена убила на място, други изпратила в ортопедията. Полицията в Пордим уби човек. Карал е симпатичният и възпитан полицай, бил е с началника си и явно други началници. Прибирали са се от работа. Карали са като бесни.

Версиите – 4-ма полицаи бързали за произшествие, имало разлято масло на пътя, нямало сигнален триъгълник. Любимата на полицаите несъобразена скорост не се споменава. Полицията в Плевен каза, че ще разследва дали жената е починала вследствие на удара на колата на полицията в Пордим или може би си е била умряла преди това, просто случайно е паднала пред колата.

Чета коментари. Хора от района казват, че те не я карат тая патрулка, те я пилотират и това ограничена скорост, несъобразена скорост и прочие, са единствено с художествена стойност. Карат зверски и било чудо, че не са убили още някого. Е, вече успяха.

Жената я погребаха вчера. От Славяново е. Имам смътно познанство с нея, но я познават като добър човек.

И като си препрочитам текста за грешки имам усещането, че тая полиция в Пордим има много, ама много сериозни проблеми..."

Текстът е публикуван във фейсбук профила на Бойко Гаргов, цитиран от Clubz.bg с разрешението на автора.