Пред сериозна заплаха е и оцеляването на змиорката. Черноморската скумрия, която се срещаше в Черно море, вече я няма, защото популацията ѝ се е изчерпала.

Това каза в интервю за БГНЕС хидробиологът и ихтиолог Пенчо Пандъков, който е и част от Сдружение „Балканка“.

Освен скумрията са изчезнали и два вида есетри, които са се срещали в р. Дунав, посочва хидробиологът и подчертава, че наред с тези видове има и такива, които са застрашени от изчезване.

„От 6 вида есетри в р. Дунав – два са изчезнали вече, три са критично застрашени и един вид е само застрашен. Това са еволюционно най-старите и атрактивни риби. А от гледна точка на стопанския риболов и едни от най-ценните. От тях се добива скъпо струващият черен хайвер“, обяснява Пандъков.

Пред сериозна заплаха е и оцеляването на змиорката.

„Тя е проблематична, защото не може да достигне местата, където отрастват младите. Тя се размножава в Саргасово море, близо до бреговете на Латинска Америка. Водните течения докарват ларвите до Европа и от там те навлизат по нашите реки и крайречни езера, където трябва да отраснат.

Такова беше Стралджанското блато, което вече е пресушено, то беше най-голямото вътрешно блато в страната. Основният вид, който е бил ловен при промишления риболов, е била змиорката. По р. Янтра тя е стигала до В. Търново като в крайречните влажни зони на Янтра са били основно доминиращи, вече е изчезнала от там“, допълва той.

По думите му същите проблеми имаме с типичните обитатели на чистите реки, некоригираните реки и там където няма ВЕЦ-ове, такива са Балканската кротушка, двата вида гулеши, щипоците – балкански, български, голям и обикновени щипок.

Главната причина за измирането на видовете е изчезването на местообитанията им вследствие на построяване на ВЕЦ, корекции на реки и замърсяване на водите.

„Имаме особен проблем с опазването на рибите, особено с мигриращите групи риби. Блокирали сме голяма част от техните миграционни коридори и това възпрепятства тези видове да достигат до местата, където се размножават или хранят.

Най-много страдат миногите, които са почти изчезнали. Има само единични свидетлства от последните 30 г. от река Дунав, като става дума за индивиди, които са размножени в румънски или сръбски реки“, казва в заключение Пандъков.

И добавя, че при обследването на яз. Пчелина са установили, че на 5 км. под малката водно-електрическа централа всички риби са изтровени от дейността на съоръжентието. Преди построяването на ВЕЦ-а там е имало струмския гулеш, който е типичен за р. Струма и Места.