Черешова задушница е!

Вселенска задушница се прави от всички православни църкви по света, а в България се нарича "Черешова" по името на най-популярния плод в това време на годината. На този ден в храмовете се правят заупокойни свети литургии.

След тях в църквите и на гробовете на починалите православни християни се отслужват панахиди за упокой на душите на "отминалите от тоя свят".

Християните посещават гробовете на близките си, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида.

Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Христос на небето вратите на Рая се затварят, а душите на умрелите могат да се възнесат в отвъдното отново на Черешова задушница, като техните живи близки трябва да направят помен и да четат заупокойна молитва.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости. Задушницата се нарича в България "Черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.

Забраните за Задушница варират според района. Принципните положения са:

• Занесена на гробища храна се раздава на място и не се връща;
• На гроба не се яде от подавките и не се пие;
• На гроба не се изоставя храна, за да не се омърси мястото от животни.
• По отношение на Черешова задушница има и допълнителна забрана – да не се опитват черешите преди да бъдат подадени за мъртвите.

Откъде идва тя? Първите череши зреят за Задушница. Живите не консумират, а дават приоритет на покойници. Но коренът на тази забрана е по-стар, от езическите времена на жертвоприношенията. На предците са се посвещавали първите плодове от всяка реколта.

Прието е на този ден вратите и прозорците на домовете да останат отворени, за да може душата на мъртвия да излезе безпрепятствено.