Нов популистки пакет от мерки срещу чуждите студенти и работници вбеси бизнеса и университетите на Острова.

За това пише "24 Часа".

“Държавата прави рязка разлика между тези, които са цветът на нацията, фактор на нейното величие, и онези, които просто живеят на територията на държавата и си “изкарват” там хляба.”

Кой е авторът на тези думи - вътрешната министърка на Великобритания Амбър Ръд или Адолф Хитлер? Този въпрос си задават британци от няколко дни в туитър, след като радио -водещ открито попита същото в ефир.

Цитатът всъщност е от книгата “Моята борба” на Хитлер, но има някои очевидни прилики между този цитат и идеологията, вдъхновила новия пакет от мерки срещу имиграцията, която Ръд обяви на конференцията на партията си във вторник. “Не ме наричайте расистка”, призова Амбър в отговор на обвиненията в расизъм.

Междувременно нейният съпартиец и депутат от Консерваторската партия Оуен Патерсън обиди българите и румънците, като обяви, че берачите на ягоди от двете държави не знаели как да използват мобилен телефон. Не стана ясно точно от какво е породена репликата за телефоните, защото в същото кратко изявление той обясни как брането на ягоди е квалифициран труд, който местните не искат да полагат.

В нацисти и расисти ли се превърнаха управлящите във Великобритания, или просто изгубиха чувството си за мярка в популистките си опити да задоволят претенциите на милионите британци, които гласуваха за Брекзит през юни?

Пакетът от мерки, които Ръд предложи, удря по две основни групи имигранти: 1. чуждите студенти, 2. чуждите работници. По същото време новата Желязна лейди Тереза Мей обяви мерки за увеличаване на броя на британските доктори, защото в момента около 25% от лекарите в страната са чужденци.

Това, което накара коментаторите да сравняват Ръд с Хитлер, беше изявлението й, че британските фирми ще трябва да обявят публично колко чужденци работят за тях. Основните опозиционни партии веднага скочиха срещу Ръд, а лейбъристите обвиниха управляващите в ксенофобия.

Какво точно предложи Ръд?

Първо, тя иска да затегне режима за даване на визи на работници от други държави, така че чужденците действително да запълват дупки в пазара на труда, а не да крадат работни места от британците. Това по думите й означава, че работодателите ще са принудени да влагат повече средства в обучение и допълнителна квалификация на местните кадри, вместо “просто” да наемат служители от чужбина.

Второ, Ръд иска рязко да намали броя на чуждите студенти, защото те са голям процент от имигрантите в страната. По статистически данни през 2015 г. е имало 167 000 чужди студенти, от които 112 000 са дошли от страни извън ЕС.

За сравнение общият брой на новите дългосрочни имигранти през 2015 г. е бил 630 000. Как ще намали броя на студентите Ръд? Като на мястото на единната визова процедура за студенти въведе система, която дели програмите и университетите според качеството им и задължава всички кандидат-студенти да владеят английски. Друга мярка, която се обсъжда, е дали да не отнемат правото на семействата на някои студенти да работят във Великобритания. В момента всички имат право на това.

Трето, Мей по същото време обяви, че една от областите, в които има ясен недостиг на кадри е медицината. Затова правителството иска да увеличи университетския прием с 25% от 2018 г., за да има повече местни доктори. Това означава, че университетите трябва да приемат по 7500 студенти по медицина на година, а не 6000, както е сега.

Предложените мерки моментално вбесиха и бизнеса, и университетите. Председателят на Търговската камара Адам Маршал заяви, че на компаниите не трябва да им се закачва “значка на срама” за това, че наемат чужденци. Той каза, че никоя фирма не би тръгнала да минава през дългата и бюрократична визова процедура, ако наистина няма нужда от чужда работна ръка и не е положила усилия да намери служители във Великобритания.

Университетски преподаватели и асоциации също се обявиха против предложените мерки, защото университетите на Острова са известни с високото си качество и единни рамки и критерии, които прилагат, независимо колко “престижен” е университетът. Новото правителство се опитва да въведе и нова система за оценяване на качеството на преподаване в университетите, като ги дели на три категории - “златни”, “сребърни” и “бронзови”.

Коментатори припомниха, че всеки университет има и минимални изисквания за владеене на английски език по отделните си програми, така че твърдението на Ръд, че можеш да учиш английска филология или подобни специалности във Великобритания, без да знаеш английски, е просто абсурдно.

Интересното е, че всички предложени мерки на този етап засягат само имигрантите от страни извън ЕС. До каква степен ще бъдат засегнати гражданите на страни членки на ЕС ще зависи изцяло от споразумението, което Великобритания ще сключи със съюза след Брекзита. Ръд уточни, че мерките целят да намалят имиграцията в средносрочен план, докато Брекзит ще доведе до промени в дългосрочен план.

Много вероятно е, удряйки по имигрантите извън ЕС, в момента, правителството да подготвя общественото мнение за евентуални отстъпки спрямо гражданите на Евросъюза в хода на преговорите. Всичко е въпрос на догадки на този етап, защото все още не е ясно каква игра ще играе екипът на Мей в преговорите с ЕС.

Тя продължава да повтаря, че е в интерес и на двете страни от Брюксел да третират Великобритания като равноправен партньор в преговорите, и се очаква нейната страна да стартира с голяма кошница от изисквания и очаквания.

Най-тревожната тенденция, която се очерта в първите няколко месеца управление на новото правителство, е, че плановете на новата Желязна Лейди са амбициозни, но тя и нейните министри често не знаят точно как да ги реализират.

Вече успяха да се издънят по няколко много важни показателя и е още под съмнение дали имат представа как точно се водят преговори с 27 други държави.

Едно е сигурно на този етап. Мей има амбицията да управлява дълго и дава всичко от себе си, за да се опита да привлече привържениците на партията на Найджъл Фарадж, както и недоволните от последните събития в Лейбъристката партия.

Последните месеци бяха много бурни и за двете партии. Фарадж първоначално подаде оставка, но новоизбраната лидерка изкара само 18 дни на постта си и от вторник той е и.д. лидер до избирането на нов. Лейбъристите пък се раздраха от вътрешни битки за власт и им се наложи два пъти в рамките на година да преизбират Джереми Корбин заради масовото недоволство и вот на недоверие от страна на депутатите срещу него. Избиратели и от двете партии, особено от работническата класа или живеещи на помощи, бяха сред най-отявлените привърженици на Брекзит. Сред тези групи подкрепата за консерваторите е най-ниска и те дават мило и драго трайно да ги привлекат на своя страна.

Спорен въпрос е дали добре обмислен популизъмЫ или невежество, примесено с арогантност определя последните смели управленчески решения на консерваторите. Кулминацията предстои, но дано се окажат лоши пророци лидерите на опозиционните партии, които твърдят, че тези мерки само ще посеят ксенофобия и омраза.