Премиерът Бойко Борисов има много таланти в рисуването, музиката, литературата, пиара, спорта и пр., но никой досега не е изследвал неговите постижения в математиката. Скоро ще разберем, че там му е силата.

Правителството пусна за обществено обсъждане проект на Постановление за създаване на национален механизъм за мониторинг в борбата с корупцията и организираната престъпност. В него откриваме Константата на Борисов, която поразява с математическата си иновативност, пише Светослав Терзиев във вестник СЕГА.

Открай време най-загадъчното число в математиката е нулата. Родителите на европейската цивилизация - древните гърци и римляни - не са подозирали за нейното съществуване. Чак през 1200 г. н.е. тя прониква в европейските умове благодарение на арабите, които пък я откриват у индийците. Така нулата влиза в изчисленията, за да достигне осем века по-късно апогея си в цифровата ера, където единствените важни числа са самата тя и единицата. Математиците бързо съзират нейните необикновени качества. Така например, за разлика от другите числа, колкото и нули да съберете на едно място, получавате винаги една и съща нула. Този постулат обаче противоречи на първия закон на диалектиката, открит от Хегел, според който количествените натрупвания водят до качествени промени.

Борисов като стихиен хегелианец, за когото, колкото повече - толкова повече (власт, пари и пр.), предлага революционен поглед с проекта си за постановление, внесен от подопечната му заместничка Екатерина Захариева. Според него, когато на едно място се съберат много нули в борбата с корупцията и организираната престъпност, се получава меганула, определяна като Мегасъвет, който да отчита на всеки шест месеца обичайните нулеви резултати. Константата на Борисов гласи, че нулата, оставайки си все нула, може да придобие голяма значимост, ако се раздуе. Така количественото натрупване на незначителни нули преминава в новото си качество меганула. Математиката се помирява с философията и отпада напрежението между двете науки.

Да проверим теорията в практиката. Мегасъветът е замислен, за да замени Механизма за сътрудничество и проверка, с който от 13 години Европейската комисия наблюдава България заради нейните дефекти в съдебната система и върховенството на закона. Комисията на Жан-Клод Юнкер, която изживява последните си месеци, е обещала да прекрати мониторинга си до края на своя мандат, т.е. до края на октомври. За целта трябва да намери основание, с което поне малко да прикрие срама си, че не е постигнала никакви (нулеви) резултати, както и да оправдае своя колаборационизъм с обектите на яловото си наблюдение (правителството, прокуратурата, съдът и другите органи, отчитащи нулеви успехи в борбата с престъпността по високите етажи в България).

Въпросът е да се замени една брюкселска нула с много български, за да изглежда, че се получава нещо по-голямо. Още в чл. 2 (1) на проектопостановлението целта на Мегасъвета се формулира чрез Константата на Борисов: "Националният механизъм за мониторинг има за цел запазване на постигнатия напредък, проследяване изпълнението на мерки и дейности и докладване пред обществеността по показателите независимост на съдебната власт, съдебна реформа, борба с корупцията по високите етажи на властта и с корупцията в по-общ план и борба с организираната престъпност". Когато постигнатият напредък е нулев, запазването му означава крадците на високо равнище и организираните престъпници да останат все така недосегаеми, а прокуратурата да продължи да се прави на сляпа като Темида.

Как обаче правозащитната нула да придобие по-голяма значимост, за да не изглежда, че само се разменят местата на нулите от двете страни на уравнението Брюксел=София? Тук се включва геният на Борисов, който забърква смесица от изпълнителна, законодателна и съдебна власт, за да произведе от техните досегашни нулеви резултати една впечатляваща меганула. Произтичащото по този начин конфузно признание, че в България няма разделение на властите, се преодолява чрез чл. 3 (2), където се казва: "Съветът осъществява дейността си при спазване на принципите за разделение на властите и независимост на съдебната власт, както и на другите конституционно и законово установени принципи и правила." Празнословието в политиката е еквивалент на нулата в математиката.

Натрупването на нули на едно място е регламентирано в чл. 6 (1 и 2): "Съветът се състои от двама съпредседатели, заместник-председател и членове. Съпредседатели на Съвета са заместник министър-председателят с ресор „правосъдие“ (Екатерина Захариева - б.а.) и представляващият Висшия съдебен съвет (Боян Магдалинчев - б.а.). Заместник-председател е министърът на правосъдието (Данаил Кирилов - б.а.), който в отсъствие на заместник министър-председателя с ресор „правосъдие“ изпълнява неговите функции.

Членове на Съвета са:

1) председателят на Върховния касационен съд;

2) председателят на Върховния административен съд;

3) главният прокурор на Република България;

4) главният инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет;

5) председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество;

6) министърът на вътрешните работи;

7) министърът на финансите;

8) ръководителят на Главния инспекторат на Министерския съвет."

Никой от така изброените длъжностни лица не е свързал името си с разобличаване и ефективно осъждане на който и да е представител на високите етажи на властта, където се вихри зорко наблюдаваната от Брюксел и София престъпност на високо равнище. Тъй като българската дума "нула" произхожда от латинската дума nullus (никой), може да се каже, че мегасъветът представлява сбор от нули. Интересно е, че той постига не само главната, но и допълнителна цел.

Освен меганула, съгласно константата на Борисов, в него намира приложение и идеята на Данаил Кирилов да се въведе отчетност на "тримата големи", за да се избегне фокусиране върху нищоправенето на главния прокурор. Така дразнещият властта с критиките си председател на Върховния касационен съд Лозан Панов е приравнен с нулите, които с бездействието си бдят за нейното спокойствие. Не е забравена и законодателната власт, защото "за всяко заседание на Съвета чрез секретариата се отправя покана за участие до председателя на Комисията по правни въпроси към Народното събрание и до председателите на парламентарните групи".

За да изглежда, че всички са един дол нули, е добавен и Граждански съвет, който според чл. 7 (1) трябва да "осъществява гражданско наблюдение върху постигнатия (нулев - б.а.) напредък". Той "включва до 8 членове. Петима са представители от професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, един представител на организация с опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията, един на организация с опит в съдебната реформа и един представител на работодателите, признати на национално равнище." За да не стане грешка и вместо нули да се промъкнат други числа, документът предвижда пресяване на кандидатите от "комисия в състав трима членове, определени от министъра на правосъдието" (Данаил Кирилов). След това за още по-голяма сигурност "поименният състав на Гражданския съвет се определя със заповед на съпредседателите на Съвета" (Екатерина Захариева и Боян Магдалинчев). При подобно внимателно заобляне се гарантира, че няма да бъдат допуснати чепати и ръбати числа, които биха могли волно или неволно да спукат кръглата нула.

Така трите власти и подбрани от тях представители на обществото ще се явят заедно в Брюксел, за да заявят в един глас: "Спрете наблюдението отвън, защото вече се научихме от вас как сами да се наблюдаваме". До окончателния срив на авторитета на Комисията "Юнкер" в очите на българските граждани остават по-малко от три месеца. Константата на Борисов му го гарантира.