Вчера Борисов, премиер в оставка, отново предизвика недоумениeто и неразбирането ми, че за ГЕРБ (разбирай Борисов) поведение, което поне да имитира политическа толерантност е непознато.

Сигурен съм (или поне се надявам ), че слепите стават все по-малко, че хората с липсваща памет също са все по-малко и че възможностите сами да направим преценка са все повече. Защото другото би довело до самоунищожение.

Вчера Борисов не пропусна да направи опит за пореден път да уязви встъпващия в длъжност президент Румен Радев с внушения за липса на компетентност, опит и невъзможност от страна на Радев да взема самостоятелни решения. Болката на Борисов от безспорната констатация, че има и по-добри, и по-успешни и по-одобрявани от него, вероятно е от категорията „трудно преодолима“.

Болката, че България избра достойния, владеещ себе си човек, въпреки Неговото неодобрение, не спира. Само с това обяснение Борисов може да оправдае собственото си злословене, че президента Румен Радев идва на власт, ще има цялата власт и ще назначи служебен кабинет-зависим, и от тук нататък всеки от нас следва да си помисли, че този кабинет ще бъде лош, слаб, политически ангажиран със злите сили. Защото той не може сам, той задължително работи със скритото участие на Корнелия Нинова.

Всъщност, отново нищо ново под слънцето. Борисов не може да надскочи себе си и във всеки отсреща, вижда и се страхува само от нещата, които той върши, от нещата, които той през цялото време в политиката е вършил. Известната сентенция, че „преди да посочиш някого с пръст, трябва да се увериш, че ръката ти е чиста“ е не само непозната за Борисов. Тя е невъзможна за Борисов. Защото „ръцете“ на политиците не стават чисти с обикновена вода или дори със сапунена вода. „Ръцете“ на политиците стават чисти, ако помнят какво са вършили, ако помнят какво хората не са одобрявали и не само повече не го правят, но и не го преписват на никого.

Изкушен съм да Го цитирам: „Свръхчовек да е, той няма как, няма как да познаваш всички и най-доброто да сложиш, но БСП, не знам защо, толкова им беше зор да управляват, сега казват: "Не. Ние дори и на Радев не се месим. Той сам ще си го направи". Но не вярвам на такива неща!“, защото въпреки образованията и опита, който имам не разбирам казаното. Не зная дали Радев претендира да е „свръх човек“, но Борисов през цялото управление внушаваше това за себе си, не зная как Радев ще набере служебния кабинет, но се надявам да не го събира по магистрали, кръстовища или бензиностанции..., каквато бе досегешната практика на Борисов. Повече не искам да убеждавам, че изказването на Борисов е просто прикрито, жалко хленчене, плач за загубените куклички.

Вчера Той каза: „Политиката изисква друго отношение, истината винаги излиза наяве.“ И отново забрави, че точно за това гласувахме „срещу Него“, защото искаме друго отношение, не неговото, защото искаме друга преценка, не неговата. И защото искаме, когато някой говори за истина, да отговаря както трябва, а това означава няколко неща:
Първо: Да отговори директно, в очите ни на въпроса: Ние парламентарна република ли бяхме при неговото управление или премиерска?
Второ: Да каже защо не показа уважение, дори и като „в английски двор“ на Народното събрание?
Трето: Да отговори, защо избягва от парламентарен контрол, ако сме парламентарна република? И ако е бил „неотменимо“ зает, за да не изпълнява задълженията си, готов ли е да обясни къде се стопи излишъкът от пари, с които толкова много ни вдигна стандарта?

И тогава нямаше днес да ни се подиграва, като ни обяснява, че за 800 милиона е можел да купи абсолютно всички нови влакове и локомотиви и хората да се возят удобно, но тези пари са заминали, без да си дава сметка, че при него заминаха милиарди, с които не само мотриси можеха да се купят.
Стотици, ако не и хиляди са въпросите свързани с политическата истина на Борисов. И отговорът им не се съдържа в нападателните фрази, че тия преди него..., като позорно се опитва да ни внуши, че не е управлявал, че не е подавал два пъти оставка, че през последните години властта е изцяло в ГЕРБ?

Вчера Борисов има наглостта да ни заяви: „произлязъл съм от народа, само съм му служил и тази власт, която са ни давали, я дължим на тези хора" и още "Нито съм внук на член на политбюро, нито съм син на някой, а съм дете на малтретирани от този режим. Понеже сега много внуци взеха да ни дават акъл."
Спомнете си. Кой е Бойко Борисов при режима на Живков? Кой е Бойко Борисов при управлението на БКП? Какво работеше. На кого беше верен страж? Верен слуга?

Ами все още сме живи, онези, които живяхме в този режим, онези, които знаем как се работеше на определени длъжности тогава, при БКП.
Не просто ми се гади, отвращавам се, изпитвам чудовищна погнуса от тези ИЗЛЮПЕНИ от комунизма днешни наследници на малтретирани. Наследници, които се обграждат от синове, дъщери и внуци на отказали се от родителите или на такива, които са забравили кои са. Достатъчно е да споменем само любимките Цецка Цачева, Лиляна Павлова.

На фона на тях, децата и внуците на БКП започват да ми изглеждат поне по-реални и може би с повече достойнство, не скриват миналото си, не скриват наследството си. А хората като Борисов се обграждат само от шкартото от тях
Вчера, Той, премиерът в оставка Бойко Борисов, ни обясни, че всичко това ни се е струпало на главите, защото ние, хората сме гласували за грешни правителства. Той заяви, че трябва да ни се каже: КОГАТО СМЕ ГЛАСУВАЛИ ГРЕШНО, ЗАЩО Е ГРЕШНО. Каза ни Го поучително, назидателно, предупредително, заплашително. За да Го изберем отново. Защото последните години управлява Той. А може би вече е забравил?

Струва ми се, че неправилно насочих призива си. По точния адрес е:
ПРИЗИВ КЪМ ЧЛЕНОВЕТЕ И СИМПАТИЗАНТИТЕ НА ГЕРБ : „Преди да повярвате на размахания пръст на Вашия лидер, трябва да се проверите дали ръката Му е чиста“.

Това сподели в социалната мрежа Любомир Кольовски.