Река Тополница има цвят. Понякога е синя. Друг път жълта или сива. Случва се да съчетае и всички цветове на дъгата.

Приказният облик на Тополница обаче крие отрова. Количеството мед, манган и алуминий понякога надвишава нормата над 700 пъти.

В продължение на почти 40 км реката е с критични показатели. В нея няма риба и живот. Замърсяването се появява, когато в Тополница се влее река Медетска, информира bTV.

Река Медетска е под мина „Медет“, която не работи от 1992 г. Дренажните води от мината се вливат директно в реката и я тровят вече 28 години. Също така пречиствателна станция за дренажните води – няма.

Река Тополница пък преминава покрай хвостохранилището на предприятието. Влиянието на минната дейност се отразява чак до язовир Тополница. Водата на язовира може да се използва само за напояване.

„Това е най-тъжната река, която съм виждал. Лятото дори мухи не летят над нея“, разказа Димитър Куманов от риболовен клуб „Балканка“.

Виждат се и скатовете на мината, които са започнали да се сриват в езерото под нея.

Именно тези свлачища крият голяма опасност. Според Куманов има шанс езерото да прелее след сриване в даден момент. Това може да стане утре, след 10 г. или след 50 г., но, че ще се срине е 100% сигурно, допълни той.

Колко е замърсена река Медетска може да се види по камъните в нея  - те също имат наситено червен цвят.

„Във всяка нормална река, ако обърнем някой камък, отдолу ще видим буболечки, ручейници, дамароси – знак, че има живот, а тук – няма никой. Голо“, изтъкна Куманов.

За влиянието на мината върху водата се вижда и по утайката.

Водата е в син цвят и в село Чавдар - 10 км след вливането. От 10 години насам кметът на селото Григор Даулов пуска сигнали към институциите, за да вземат мерки, защото не могат да използват реката.

По думите му преди години реката е била пълна с риба, ползвала се е и за напояване на близките земеделски реки.

На мястото на вливането на двете реки, през октомви Басейнова дирекция отчита превишение на мед над 700 пъти, 99 пъти над нормата е манганът, почти толкова е и алуминият.

Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломерски район" Марин Маринов обясни, че има проект за построяване на пречиствателна станция.

Отговорност за пречистването носи държавното дружество „Еко Антрацит“, което е към министерството на икономиката. Според плана за управление на речните басейни пречиствателна станция е трябвало да бъде построена още в периода 2010–2016 г.

Управителят на дружеството Кристиян Султанов не се ангажира да обясни защо не е изградена станцията, но обясни, че към днешна дата се предприемат действия и мерки.

Дружеството има задължение да преценява и отстранява нанесените щети от рудодобива. "Еко Антрацит" всяка година получава 5 милиона лева от държавния бюджет.

От 1994 г. до момента са инвестирани над 40 млн. лева. Рекултивирани са 7 хвостохранилища, които са в изключително добро състояние, допълни Султанов.

Рекултивацията на хвостохранилището е извършено частично. Защото от 20 хил. дка площ, 18 хил. са отдадени на концесия.

До момента при мина „Медет“ има изграден водопровод, който обаче само събира вредните води без да ги отвежда. От РИОСВ-Пазарджик отговориха писмено, че има спрян проект.

„Поради влошеното техническо състояние на бордовете на рудника, активизиралото се огромно свлачище и застрашителното покачване на водното ниво в котлована, проектното решение на замърсените води засега е неприложимо“, обясниха от Регионалната инспекция.

Очаква се пречистването на водите в рамките на рудник „Медет“ да започне до края на 2020 г.

Заради липсата на достатъчно средства през 2018 г. правителството отпусна на дружеството „Еко Антрацит“ още 120 млн. от бюджетния излишък, за да се преодолеят екологичните щети от рудодобива и въгледобива. 

Тези пари обаче няма да стигнат до двете реки, защото са насочени приоритетно към Перник.