Работодателските организации отказват да участват тази година в договарянето на минималните осигурителни прагове за 2017 г. и настояват за отмяната на този механизъм.

Вместо това бизнесът настоява заедно със синдикатите и правителството да се изработи консенсусен модел за определяне на минималната заплата по икономически сектори. Този ултиматум поставиха четирите национално представителни организации към министерствата на финансите и на труда.

От Министерството на труда не заеха конкретна позиция по проблема. "Предстои да се проведат дискусии в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество в интерес на конструктивния разговор и на постигането на съгласие на социалните партньори в полза както на бизнеса, така и на трудещите се", бе единственият неясен коментар вчера от социалното министерство пред "Сега". Към момента социалният министър Зорница Русинова не е изразявала мнение по темата.

Мотивите на работодателите са няколко. Според бизнеса административно определяните прагове за минимален осигурителен доход "се разминават драстично с икономическото състояние на отделните сектори и предприятия, динамиката на заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените". Този механизъм увеличава сивия сектор и ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация, се казва в позицията.

Всъщност за изработване на механизъм за определяне на минималната заплата се говори от няколко години, но от Министерството на труда все още не са обявили публично дали има напредък. Догодина според плановете на кабинета минималната заплата трябва да се увеличи с още 40 лв. - до 460 лв. От КНСБ пък искат да се въведе и отделна минимална заплата за висшисти. В същото време ЕК редовно настоява да преразгледаме системата, тъй като тя води до изкривявания. Работодателските организации например м.г. изчислиха, че в някои сектори като хотелиерство и ресторантьорство средният доход ще изпадне под минималната заплата заради непрекъснатото й увеличение.

Тази година преговорите за минималните осигуровки закъсняват, защото в момента тече процедурата за установяване на национално представителните организации на синдикатите и работодателите, които могат да участват в тристранния социален диалог. Затова и от Министерството на труда все още не са издали заповедта за започване на договарянето.

Миналата година синдикатите и работодателите успяха да се разберат за минималните прагове в 48 дейности, като средното увеличение бе 7.5%. В останалите 37 икономически дейности нямаше преговори или не се постигна съгласие, но и върху тях бе наложено административно увеличение от 7.5%. Това именно разгневи бизнеса. Миналата година социалното министерство се опита да прокара нов диференциран подход - на базата на средната заплата и осигурителен доход и печалбите в секторите без споразумение. Бившият социален министър Ивайло Калфин реши, че трябва да изключи единствено сектора на производството на тютюневи изделия от административното завишаване на осигуровките. След това обаче премиерът нахока Калфин и той се отказа от привилегията за този сектор.