Показен магазин. Така се казваше онзи търговски обект в моя роден квартал, който имаше най-лъскава витрина, в повечето време почти празна. Щайгите зад стъклото, обаче, преливаха по празници

Тогава в показния магазин се пръкваха крещящо оранжеви и набъбнали портокали, здраво щръкнали жълти банани - все изкушения, които не присъстваха в обикновения “Плод и зеленчук” на съседния ъгъл. Показният магазин беше циничната витрина на родната пропаганда, която в обикновените дни нагло ни внушаваше, че засъхналата кал в подметките на комбайнерките е секси, а по празници великодушно ни оставяше да се редим пред единствената луксозна витрина в квартала, от която лъхаше на някакъв Запад.

Опашката в показния магазин беше цинична бананова олимпиада. Малцина разбираха по телефона за пристигането на ценната стока, понеже имаха щастието да познават продавачката. Други бяха достатъчно хитри да дебнат от терасите или да пратят хлапето да пази ред. Трети бяха просто късметлии, тръгнали за олио. Всички, обаче, чакаха на опашката с изражението на победители. Е да, бананите свършваха бързо и хората от половината опашка се разотиваха с празни ръце, но някак извратено доволни, че поне са били на опашка за банани, а не за хляб “Добруджа”.

Страстта на населението към бананите се подхранваше от тяхната липса. Те бяха най-бленуваната сред така наречените “дефицитни стоки” във великата Планова икономика на социалистическата ни държава. Плановете бяха много важно нещо, но само на книга. Непрекъснато се сформираха комисии, комитети и щабове, които чертаеха нелогични петилетки и редяха безмислени лозунги.

Толкова години по-късно, всичко това все още е тук, в нелепи краски. Премиерът лично подбра и назначи горди щабове, които да управляват епидемията ни. Кохорти от верни нему здравни специалисти размятаха нескопосани карантинни и ваксинационни планове, чиито решения Борисов сам променяше с едно непохватно движение. В резултат мерките са недомислени или неравномерни, а дефицитните ваксини носят вкуса на ония надървени бленувани банани, защото биват некадърно раздавани, както и когато реши Той.

С едно махване на ръка.

Като циничен патрон на олимпиада.

Радослав Бимбалов