Освен, че няма никакви правомощия да регулира цените в сектор топлоенергетика, се оказва, че КЕВР няма достатъчно правомощия да регулира и цените във водния сектор

Това стана ясно при разигралата се поредна театрална постановка в последния пленарен ден от изминалата седмица. В една от точките в дневния ред бе предвидено изслушването на шефа в оставка на КЕВР Иван Иванов относно исканите увеличения на цената на водата от ВиК дружествата в страната.

В разиграното отново бе заложен познатият до болка сюжет – едни искат голямо увеличение на цената, а други, в лицето на Иванов, успокояват, че това няма да се случи, или поне не и в тези размери. И с това се изчерпа безинтересната част, която не впечатли с нищо, но която всички медии отразиха в заглавията си, защото тя бе предназначена именно за тях. Самото изслушване продължи повече от час и както се казва, колкото повече говориш, толкова по-голяма е вероятността да кажеш нещо, което иначе никога не би казал. Това са моментите, за които си заслужава човек да помисли. За някои от тях пише вестник Икономически живот.

1. Основният оправдателен довод на някои от депутатите за увеличаване цените на водата бе, че системата е недофинансирана и са необходими около 12 млрд. лв. за подмяна и реконструкция на водопроводната мрежа в България. За да не се търси решение по този въпрос обаче, веднага след това изникнаха контра доводи, обясняващи, че дори да се осигури този финансов ресурс, то на дружествата ще бъде невъзможно да извършат дейностите по подмяна на остарялата водопроводна мрежа. Първият извод от това е, че подмяната на водопроводната мрежа е трябвало да бъде извършвана ежегодно до сега, но това не е правено. Другият извод, който се самоналага е, че липсват достатъчно фирми, може би “наши фирми” които да извършат тази подмяна. От само себе си решението на проблема бе вкарано в “рамките”, че това трябва да става поетапно чрез вдигане на цената. Честито на всички потребители!

Разглеждайки обаче исканите увеличения, всеки би си задал въпроса – “къде са отишли парите му от първия регулаторен период 2017-2021г. и за какво се искат текущите повишения?” Поглеждайки в доклада на КЕВР за 2019 г., се вижда, че от необходимите 12 млрд. лв., през годината са инвестирани едва 112 млн. лв. От тях 86% са вложенията в публични активи. Сумата е приблизително равна на парите от увеличението, което водните дружества са получили за последната година от регулаторния период.

През 2019 г. са фактурирани 318.741 млн. м3. При средна цена за страната над 2.70 лв. за кубик означава приход за водния сектор около 900 млн. лв.

От всичко казано до тук става ясно, че инвестициите са недостатъчни, а и резултатът от тях, както и от увеличението на цената, е никакъв. Въпреки, че в доклада за 2019г. пише, че около 230 показателя за качество не са изпълнени от дружествата, КЕВР може само да регистрира този факт, но не може да намали цената на водата, на което и да е от дружествата.

Според думите на Иван Иванов в парламента: “Какви са възможностите на регулатора? По-скоро хората казват в такива моменти, може ли да бъде санкциониран операторът с рязко намаляване на цената на водата? Ние, говоря за КЕВР, нямаме такива правомощия. Имаме изискване първо да определим пределната цена на водата, изрично да е посочено на операторите, че когато не са изпълнени заложените показатели, те биха могли – и това трябва да бъде насърчено от ВиК асоциацията – да намалят цената на водата. Това е едно бих казал справедливо решение, което трябва операторът да осъществи“. От думите му става ясно, че инициативата за намаляване на водата трябва да дойде на самите ВиК оператори, с насърчението на ВиК асоциациите, на което в махалата му викаме „от умрял писмо“.

Ето и нещо любопитно и ощетяващо клиентите на водните дружество, което забелязах във финансовите отчети. В началото на първия регулаторен период е било взето решение, че на ВиК операторите е позволено да вземат кредити от търговските банки, ако имат недостиг на финансов ресурс. Ненормалното в това решение е, че изплащането на тези кредити може да бъде включено в исканите увеличения на цената на водата, разрешавани от КЕВР всяка година.

В залата бе споменат и друг притеснителен факт. От изнесената информация стана ясно, че потребителите на услугата „доставяне на вода за битови потребители“ имат право още преди дори КЕВР да получи инвестиционните планове на ВиК операторите, да имат възможност да видят тези инвестиционни намерения и ако желаят да вземат отношение по тях. Един вид да имат думата в решенията за харченето на техните пари. Практиката обаче показва, че това не се прави и потребителите на вода могат само да очакват постфактум решението на КЕВР за определяне на цената на водата.

2. От изнесеното в пленарна зала стана ясно, че от една страна имаме невъзможност за рязка подмяна на водопроводната мрежа, а от друга според шефа на КЕВР Иван Иванов заложеният в момента метод за определяне на цената „горна граница на цената” е най-благоприятният възможен. Другите два са “Метод за възвръщаемост на капитала” и “Метод за горна граница на приходите”. Оказва се, че и този най-добър метод за определяне на цената на водата не води до кой знае какво желание от страна на ВиК операторите да инвестират в подмяната на остарялата мрежа. И самата КЕВР не може да направи нищо, а само да одобрява, или не чак толкова, исканите увеличения на цената.

3. В парламента се изнесе информацията, че разходите за заплати във ВиК дружествата са средно около 50% от приходите (според отчетите по-скоро от 30 до 50%) на ВиК операторите. Вярно е, така че, уважаеми съграждани и сънародници, имайте предвид, че до половината от парите, които плащате за вода отиват за персонала в дружествата. Разбира се това засяга и допълнителните финансови ресурси от исканите увеличения на цената на водата.

В залата се изказаха твърдения, че средната работна заплата в сектора била доста под средната за страната. И тук нещо започна да ми убягва и се поразрових в числата от отчетите. Преглеждайки най-голямото дружество Софийска вода установих, че разходите за заплати са 36 869 000 лв., при персонал от 1 154 човека, или средна заплата за 2020г. от 2 662 лв. Това някак си не ми се върза и реших да погледна как е при другите големи ВиК дружества, още повече, че заявлението на Софийска вода за увеличението на цените за периода 2022-2026г. все още не е предаден в КЕВР. Справка с отчетите на болшинствата от големите и средни предприятия в сектора, образуващи над 95% от приходите в сектора, показват, че разходите за възнаграждения в дружествата към края на 2019 г. са над 1 400 лв. на човек. Така лъсна поредната манипулативна лъжа, която бе изречена в зала, с цел да се оправдаят безумните искани увеличения от страна на водните дружества.

Допълнително доказателство за този факт е докладът на КЕВР, в който ясно е записано, че разходите за заплати и възнаграждения в края на 2017г. в сектора са близо 240 млн. лв., при близо 15 хил. души заети в сектора. Все пак депутатите в зала забравиха да споменат за всички допълнителни социални придобивки, които получават служителите под една или друга форма.

При изслушването бе споменато, че в началото на годината се е състояла среща между ВиК асоциациите и работодателските организации и синдикатите, на която е решено заплатите на работещите в сектора да бъдат увеличавани с по 10-15% всяка година. Иначе казано, дружествата ще предявят претенции за увеличение на заплатите си пред КЕВР на база на това решение и КЕВР ще трябва да се съобрази и с него. И от КЕВР пак нищо няма да зависи.

Винаги съм смятал, че възнагражденията трябва да са тясно свързани с постигането на определени резултати. Най-вече когато се използва обществен финансов ресурс със стока (в случая наречена услуга), която е с жизненоважен обществен интерес. Ако на дружествата от ВиК сектора им се гарантира възможността да увеличават постоянно заплатите си, без да постигат в пълна степен показателите за качество, възложени им за годината, то ще е невъзможно да бъде убедена обществеността, че те имат въобще някакъв стимул да постигат тези показатели за качество на услугата.

А иначе филмът „дайте ни увеличения на цената, за да подобрим състоянието на сектора, което ние ще сторим евентуално“ вече сме го гледали през последните поне 20 години. И особено видимо през първия регулаторен период 2017-2021година.