27-годишен българин, изповядващ исляма пожела да остане в анонимност, защото, по думите му, не иска да говори от името на всички мюсюлмани в България. Ето какво разказа той за отношението към мюсюлманите и защо не трябва да приемаме съвременните турци като наши „бивши поробители”, пише Front.bg

Какъв е произходът ти?

Аз съм български гражданин от турски произход. Представи си - като круша от ябълкова градина.

Бил ли си обект на омраза заради произхода си?

Пряко не са ми го показвали или не са имали силата, или просто не са ме намирали за значим, за да го покажат. А може би аз не съм искал да приема някои негативи като резултат от моя произход. Аз не се чувствам различен само защото нося мюсюлманско име.

Ти, като мюсюлманин, чувстваш ли се обиден от песента на Чинтулов "Къде си вярна ти, любов народна", в която се пее против турците и мюсюлманите?

Не се чувствам обиден, това са чувствата на автора, но не мисля, че историята трябва да се бърка с литературата, както и фактите с чувствата... Това поражда само разделение, а то не ни трябва. Нито сега, нито в бъдеще.

Терминът „съжителство” адекватен ли е за описанието на това, което са преживели българите като част от Османската империя?

Аз знам "Аз съм българче" наизуст, учил съм "Под игото". Много е относително това какво са преживели българите... тук не е имало 500 години война, кланета. Батачани са спасявани от турците, когато са ги клали помаци (българи). Съжителство е имало, има и сега. Османската държава не е била монолитна, еднонационална. Турците не са виновни за случилото се в историята. Виновни са съсловието на Османците, приближените до тях, до властта и всички, които са имали някакви желания за власт...

Значи „съжителство“ според теб е по-подходящо от „иго“, „робство“?

Нито едното, нито другото.

А как би го определил?

Османско владичество според мен е доста по-подходящо.

Защо според теб темата за „османското владичество“ вълнува все още българите? Защо раните не са зараснали?

Защо на Запад са се клали толкова години, а в момента си сътрудничат? Защо Полша и Германия са в един съюз и си партнират? 1944 е по-скоро от 1878, нали? В историята у нас ние преподаваме (препредаваме) чувства, а не факти. Защото ние мразим лошите турци, а не говорим за османците, поданиците на султана, не правим разлика. Всичко е в кюпа и мразим. Не е важно кой какъв е и кое какво е, а е важно да мразиш и да покажеш, че си патриот. Аз не мразя турците и обичам България, какво ще правим? Какъв съм аз? Що за идиот съм, кажи?!

Патриотизмът в случая се изразява чрез отказа да се подменя историята. Защо ни е да изучаваме насилственото поробване, еничарството и изобщо - за какво ни е било освобождение, като сме „съжителствали”?

Това са факти, могат да бъдат изучавани, но без да се влагат чувства. Пример за това е т.нар. "насилствено поробване", това се отнася до превземането на българските територии от османците. Също така съм против и емоциите, които се влагат и в обясненията на т.нар. "Възродителен процес". Историята трябва да бъде неутрална - важно е да се знае, но не и да се пресилва, да се търсят нюанси.

Смяташ ли, че образите на личности като Левски и Ботев са „с нюанси”? Някои западняци ги определят като „терористи”?

Разликата между герой и терорист е в следствието на техните дейности - едните са успешни, другите - неуспешни. Ботев и Левски са герои за България, но погледнато от османска страна - те са тероризирали държавата. За мен, Ботев е много силен поет, аз лично го харесвам много. Знам и мога да рецитирам "Хайдути", "На прощаване" и "Майце си"…

А ти като какви ги определяш?

За мен Левски е изключителен революционер, той е силен визионер и може да бъде наречен герой.

Какво е решението на този етнически раздор в обществото? Кой го предизвиква и кой може да го овладее?

Би било много силно казано, ако говорим за етнически раздор. За щастие, все още няма такова нещо и се надявам да няма, защото губещи ще има, а печеливши - не. В основата на всичко стои създаденият народокомплекс на "500 години робство". Това се използва от националисти, леви, десни, политици, демагози, популисти и всички, които не осъзнават колко поразителен може да бъде резултатът от един етнически конфликт. Не знам дали си била в Прищина или Сараево, но аз съм бил няколко пъти и това, което виждам като следа, не ми харесва - има много "опожарени" души, много наранени сърца, много плач и сълзи... Аз не искам това да бъде описание, което се използва и за хората в България. За да няма подобни болки, всички трябва да осъзнаят, че преди всичко са хора, че техният съсед е най-близкият човек, независимо дали се казва Ахмед или Антон. Трябва да се разбере и да не се допуска омразата да намира място в действията и в езика.

Автор: Каролина КАСАБОВА