Какво му е скандалното на световноизвестният творец?

Живакът на неговия труд и този на съпругата му Жан Клод е противопоставянето между вечното и временното. Двамата намериха пролука в изхабения от интелектуален снобизъм западен свят и започнаха да "пакетират" известни индустриални реализации, както и паметници на културата. Забележете, Кристо не опакова моста на Кольо Фичето, а Pont-Neuf в Париж. Никой не знае къде е Дряновската река и каквото и пакетиране да се направи на моста й, то няма да бъде забелязано. А за да бъде доходна инвестицията, паметника обезателно трябва да бъде известен. В този смисъл изборът на Кристо и Жан Клод да се насочат към световни забележителности не е случаен.

Поради това, за много хора на изкуството дейността на "двойката" няма нищо общо с "Изкуството", а чисто предприемаческа. Около техните реализации, в резултат на гръмките противоречия между защитниците на истинското изкуство и пакетирането на Кристо, той и съпругата му станаха милионери. Скандалите между "възхитените" и "възмутените" се оказаха доходни. Не търсете обаче и най-малката следа от България в личността на твореца. Подобно на Фичето, страната ни няма "търговска" стойност на пазара на изкуството. Името ни е извън световните справочници.

Ето защо Христо се нарече "Кристо" и заедно със жена си, разпространиха творчеството си под чадъра първо на френската, а след това на американската идентичност. От практична гледна точка, той и Жан Клод съзнавайки, че България няма "Пармански манастир", "Гранд каньон " и че Ел Греко не се родил в Лом, сложиха кръст на страната, в която той се е родил. Никой няма право да го упреква, защото изборът си е негов.

Истината обаче е само една. За кратък период от време след освобождението от Турско робство, сме омаяли Европа. "Българската слава" почива предимно върху монопола на Розовото масло във френската парфюмерийна промишленост. В последствие на злополучното ни участие във Втората световна война и петдесет годишния период зад "Желязната завеса", България губи своята привлекателност в очите на хората в Западна Европа.

Самият Кристо в редките случаи, когато по задължение говори за произхода си, казва, че е "български македонец". Никога, че е българин. Малко са хората, които зная, че фамилията му е Явашев. Журналисти, кинорежисьори посветили статии и репортажи за него, се опитват да го представят за "репресиран". Никой от тях не обяснява как "репресираният студент" заминава за Прага през 1956 година, с нормален паспорт, без да загуби косъм от главата си. В това време руските танкове стрелят по манифестантите в Буда Пеща. В тази връзка, образът на свободолюбив художник, опълчил се на комунизма има няколко бели страници, които ще останат празни завинаги. Христо Явашев, избрал "свободата", остава сляп пред нашествието на Червената армия в Прага през 1968 година. Остава глух пред явлението "Солидарност" в Полша през 1982 година и никога не произнесе името на Георги Марков.

Случаят "Кристо" не е единствен. Много са българите, които избягаха от България по времето на Тоталитарната система. Някои побързаха да се понемчат, други пофренчат или американизират. Промяната на имената беше част от изборът им да скрият произхода си. Но имаше и такива, които независимо от политическата ситуация в България, останаха българи. Най-големият в света оперен бас - Борис Христов, въпреки обявен за "изменник на родината" от ДС и той с македонски корени, не пропускаше случай да заяви, че е българин. Румънецът Евгени Йонеско и руските танцьори Баришников и Нуриев също избраха "свободата", но не се отказаха от произхода си и продължиха да говорят на родните си езици.

Христо Явашев приключва житейския си път на 31 май 2020 година. Неговото завещание е пакетирането на "Триумфалната арка". Фондацията му разполага с достатъчно пари за реализирането му. Така избухва последния скандал с Кристо. Монументът е най-престижният във Франция. Въпреки съпротивата на мнозинството френски граждани, които открито протестират срещу оскверняването на паметника на "Незнайния воин", кметицата на Париж - Анн Хидалго даде своето съгласие за осъществяването на каприза на Кристо."Пакетирането" съвпада с нейната кандидатура за президент на Франция. Съвпадението между двете събития едва ли е случайно. Както се казва лоша реклама - няма. Привържениците на кметицата отговарят на недоволните: "До сега минавахте до Арката без да я видите въобще! Сега благодарение на пакетирането ще си дадете сметка за нейната стойност!"

Реализацията на проекта се ръководи от племенника на Кристо - Владимир Явашев. 25 000 кв.м. полипропилен ще скрият за известно време "Триумфалната арка" от погледа на туристи и парижани. 95 алпинисти опъват платната пред стотиците оспорващи или подкрепящи проекта минувачи. Споровете не преливат засега в сблъсъци, защото кметицата оповести, че бюджета от 14 милиона евра се поема изцяло от фондацията на Кристо и Жан Клод. Въпреки това "Безумие и разхищение" са най-често чуваните думи тези дни около Арката. В страната, която се гордее с Леонардо да Винчи, чаршафите на Кристо със сигурност се развяват за последен път.

Божидар Чеков