Прогнозата е, че през 2021 г. ще може да бъде направена първата белодробна трансплантация у нас.

Четирима български лекари от Военномедицинска академия и "Света Екатерина" заминават в края на седмицата на първото обучение във Виена за извършване на белодробни трансплантации, предава bTV.

В България все още не се извършват такива операции, а пациентите може да се лекуват само в чужбина.

Николай Тихолов е един от късметлиите да заживеят втори живот. Наскоро получи здраво сърце, след решението на добри хора да дарят органите на своя близък.

Николай е на 20 г., студент в Техническия университет в Габрово. Преди да се разболее, обичал да кара колело. Той е най-дълго преживелият пациент с изкуствено сърце, който е трансплантиран.

„Когато отворих очи, първото, което се сетих е да погледна, е дали изкуственото сърце ми е махнато”, каза Николай.

В операцията са участвали проф. Петков и д-р Македонски. Вторият ще замине за Виена, за да изучава техниката на белодробните трансплантации.

"Там се надявам да хвана тънките моменти, които са в следенето на болните, в операцията. Това са неща, които могат да се видят само на практика”, обясни д-р Йордан Македонски, хирург в УМБАЛ "Св. Екатерина".

Обучението в Медицинския университет във Виена ще продължи 5 дни. По-късно лекарите ще бъдат поканени за второ обучение от 3 до 6 месеца. Прогнозата е, че през 2021 г. ще може да бъде направена първата белодробна трансплантация у нас.

„В нашата работа смелостта е много важна, защото рисковете за пациента са много големи. Все пак си остава този страх, но ако не посмеем да го направим, значи не сме за тази професия”, допълни д-р Македонски.

Първоначално операциите ще се правят със съвместни екипи.

„Ние основно ще отговаряме за оперативната техника и първоначалната реанимация на тези пациенти”, обясни проф. Димитър Петков от Клиника по сърдечна хирургия в УМБАЛ "Св. Екатерина".

Чакащите за белодробна трансплантация у нас са 18 души. За да може лекарите да прилагат наученото обаче, е нужно да се увеличи броя донорските ситуации.