ЕС и Западните Балкани срещу България

Лидерите на ЕС не успяха в четвъртък да преодолеят възражението на България срещу присъединяването на Северна Македония към блока, което накара няколко лидери от Западните Балкани да се ядосват от това как в резултат на това стремежите на целия регион към ЕС са блокирани, пише "Политико", цитиран от News.bg

"Ще бъда откровен", каза разярен премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски, когато се обърна към репортери след срещата. "Това, което се случва сега, е сериозен проблем и сериозен удар върху доверието в Европейския съюз."

Имаше проблясъци на надежда, че срещата на върха на Западните Балкани и лидерите на ЕС в четвъртък може да доведе до компромис между България, която блокира присъединяването на Северна Македония към ЕС заради дългогодишния спор относно историята и езика. Но в четвъртък сутринта бързо стана ясно, че подобни надежди скоро ще бъдат разбити.

След срещата, която предшества двудневната среща на върха на лидерите на ЕС, албанският премиер Еди Рама критикува България и целия процес на разширяване на ЕС.

"България е позор, но не е просто България", каза той. "Причината е кривият дух на разширяването - неговият напълно изкривен дух. България е нейният най-зашеметяващ израз. Духът на разширяването премина от споделена визия за цяла общност до отвличане на отделни държави-членки".

Рама беше особено язвителен в изказванията си. Той се нахвърли, че България е направила ЕС "импотентен". Той се позовава на вечно обречените на чистилището в "В очакване на Годо".

Перспективите на Западните Балкани за ЕС отново влязоха в светлината на прожекторите на фона на руската война в Украйна, която накара Киев, както и близките Молдова и Грузия, да кандидатстват за членство в ЕС. В четвъртък лидерите на ЕС ще посочат Украйна и Молдова като официални кандидати, като се движат с бързина, която затвърди колко дълго други кандидати за членство в ЕС чакат в крилете си.

В Западните Балкани Северна Македония е кандидат за членство в ЕС от 2005 г. След това Сърбия го получи през 2012 г., а Албания се присъедини към тях през 2014 г. Играта на чакане накара лидерите в региона да роптаят.

"Моята страна Северна Македония и Република Албания, но също и региона, не можем да останем в тази ситуация, защото една държава просто не успява да координира и да осигури отблокирането на европейския ни път", каза Ковачевски.

В последното усилие да постигне напредък в четвъртък, френското председателство на ЕС излезе миналата седмица с предложение за излизане от задънената улица.

Но планът е недопустим за Северна Македония, каза Ковачевски, заклеймявайки го като "неприемлив".

Срещата в четвъртък имаше доза хаос още преди да е започнала, като някои регионални лидери заплашиха с бойкот заради дългогодишната обструкция на България.

България също изпадна в несигурна политическа ситуация точно преди срещата, като българският премиер Кирил Петков загуби вот на недоверие. Докато влизаше в срещата на върха, Петков каза, че ще остави отговорността на българския парламент да продължи процеса, като предстоят предстоящи избори.

"Ще кажа, че обещах на българския народ, че това решение трябва да бъде взето от българския парламент", каза Петков. "Само българският парламент е институцията с най-голямо представителство. Винаги ще държа на думата си."

"Очакваме съвсем скоро дискусия в парламента", добави той по-късно. "Забавянето няма да е дълго."

Междувременно френският президент Еманюел Макрон каза пред репортери, че споразумението между Скопие и София е "малко твърде скоро".

Все пак други лидери на ЕС, включително холандският премиер Марк Рюте, настояваха, че напредъкът може да бъде на хоризонта.

"Нищо никога не е лесно на Балканите, но тук мисля, че може да видите 50, 60 процента шанс за пробив следващата седмица", каза Рюте.