Извънредно красива, изключителен образец на тракийското изкуство

Но гробницата в Свещари е обявена за световен паметник на културата не само заради кариатидите си. За науката тя е носител на изключително ценно свидетелство за приемственост на идеи и духовност, белязали историята на света. Става дума за портал - наречен още едикула или наискос, централен елемент в гробницата, стоял пред ложето на погребания тракийски владетел като важна част от мистериите по обезсмъртяването, разкрива БНТ.

"Уникалният наискос, който е имитация на един малък храм, който редица специалисти с международно признание смятат, че е предшественик на по-късните олтарни стени в ранно християнската архитектура, и това е един много интересен момент, защото ние можем да видим как гетските земи и идеята за безсмъртието преминава през християнството заедно с част от своите архитектурни елементи. Вие и сега затова сега зад олтарните стени в църквата не всеки може да влезе, защото това е място за мистерии", обясни проф. Диана Гергова.

В древния свят траките и по-специално северните траки или гетите са били носители на друга слава. Те са били пророци, прочути с философско-религиозната си система, известна като орфизъм. Но през годините този ценен артефакт така и не намира заслужения акцент в експозицията на гробницата, реставрацията му е незавършена и зле изпълнена.

"С много лепило и толкова небрежно, неуважително към паметника и посетителите, че то даже не е изчистено от тази плоскост, за да имаме една малко по-естетична представа", допълни професорът.

Мърляво оклепан с лепило, двуизмерно лепнат на кафеникава плоскост, сврян в полутъмен ъгъл - наискосът е последното нещо, което стига до взора на посетителите. Открит натрошен от силно земетресение в древността, елементите му недвусмислено показват, че е триизмерен. И идеята още при първата реставрация на гробницата е била да се изнесе извън погребалната камера, като графична възстановка на кариатидите отзад да дадат перспектива и представа на посетителите къде и как е стояла. Но стопанинът някак е допуснал това сакато изпълнение по програма ФАР, което освен друго е и незаконно.

"Тази реставрация на практика е незаконна, защото няма нито един документ или решение на специализираните експертни съвети, че наискосът трябва да бъде експониран двуизмерно. Няма никъде документация, която е одобрила това решение", каза още проф. Гергова.

Освен да се възстанови наискосът триизмерно с всичките му части, в гробницата има и куп други недовършени неща. Като да се сложат трите статуи на богинята Нике, които са стояли върху фронтона на наискоса. Като каменните възглавници, които е добре да се сложат върху царските ложета, а не да стоят в склада на музея в Исперих. Като акротерия, който трябва да заеме мястото си върху главния свод на гробницата, а не да стои във витрина. Която пък е направена да показва други интересни находки, а не да стои празна. Каменните блокове, с които е бил зазидан входа, са разхвърлени без идея, вместо са станат част от смисления разказ, купчина от могилния насип безсмислено стои и закрива гледката към паметника. Гробницата носи и друг елемент от мистериите по обезсмъртяването, който може да бъде показан на посетителите. Това е слънчевият лъч, който е осветявал сцената на обезсмъртяването веднъж в годината.

"Точно в дните, които сега са коледните празници, през един отвор специално оставен, слънчевият лъч е пронизвал и е осветявал сцена на обезсмъртяването", разказа проф. Гергова.

С изчерпана надежда, че стопанинът на гробницата ще се погрижи да довърши реставрацията й, екип учени разработва преди 4 години проект, с който кандидатства за финансиране първо пред ЮНЕСКО, а в последствие и пред Американския посланически фонд.

"Ние кандидатствахме за Американския посланически фонд със съгласието на министерството на културата. Проектът ни беше оценен много високо с едни от първите между стотиците, които са кандидатствали", каза проф. Гергова.

Но да се намерят пари и да се спечели проект, се оказва по-лесното. Далеч по-трудно е да се надяваш на съдействие от страна на Министерството на културата. Чиновниците там вкарват екипа в лабиринта на бумащината и протакането.

"Например, да изчакаме мониторинг на Института за паметниците на културата и след това да направим наш проект и да го внесем. Този мониторинг беше забавен 9 месеца, докато ни се връчи, което означаваше, че ние изпускаме първия срок", допълни професорът.

Защо чиновниците на Министерството на културата са бавили 9 месеца мониторинга с риск да провалят проекта, не получихме отговор. Наложило се да молят удължаване на срока по проекта. Но покрай него става ясно, че това е първият мониторингов доклад въобще. Като световен паметник, България има ангажимент да докладва състоянието на гробницата всяка година. Но изглежда близо 20 години е забравила за ангажимента си.

В писмен отговор, от Министерството на културата съобщават единствено за инструментален мониторинг за деформации на гробницата и покритието й. Малка част от това, което трябва да съблюдава един добър стопанин. Защото иначе щеше да установи окаяното състояние на електрическата инсталация и веднага да се намеси.

Но чиновниците не реагират дори и след като проектът за реставрация, а и собствената им проверка установяват незаземени трафопостове, наводнени шахти с електрически кабели и несъответстваща на съвременните изисквания електрическа инсталация. Но вече трета година от културното ведомство не реагират, въпреки сериозния риск от инцидент в гробницата. Защо - предпочетоха да не отговорят и на този въпрос.

Но не стига забавения доклад, бюрократите решили да затвърдят ефекта, като поискали документ за изправността на пожарната инсталация, а не за наличие, както указва съответната наредба.

"По всички други закони само собственикът има право да изисква и то от специализирани фирми такава документация. Аз написах писмо, че това е неизпълнимо, въпреки всичко получихме второ писмо - не, това е много важно. Т.е. Министерството на културата започна да ни изпраща преписки и изисквания, които всъщност ни поставиха в положение на невъзможност да ги изпълним", разказа още професорът.

Като капак на мудния диалог с Министерството, проектът за реставрация изненадващо е изпратен за оценка към специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности. Изненадващо, защото проектът за реставрация касае движими, а не недвижими ценности. А и в експертния състав на съвета преобладават архитектите и нито един специалист, който може да оцени предложената реставрация.

"А пък аз, доколкото гледах записа от експертния съвет, там има някакви спорове за лепила и такива работи - това са неща, които трябва да се обсъдят в тясно специализиран кръг. Конкретно обсъждане от страна на реставратори. Кой какво може, до колко може, с какво може да стане и как да стане това. Но това не е работа на експертния съвет", коментира независимият експерт Георги Мавров.

В писмен отговор, от Министерството на културата посочват реда на наредба 4, която препраща по реда на недвижимите културни ценности, но само ако се предвиждат промени в тях. Но в случая защитната сграда на гробницата не е паметник на културата и не оправдава подобна препратка.

Експертният съвет правилно отбелязва, все пак, че липсва документация за последната реставрация, финансирана по програма ФАР през 2005 на наискоса. Но липсата на документация не е пропуск на екипа, който иска да коригира грешките, а на самото министерство, допуснало непрофесионалната и груба намеса в този световен паметник.

"Когато един паметник има своите три страни, е редно той да бъде експониран съгласно елементарните принципи на реставрацията в неговата цялост", смята проф. Гергова.

"Според мен е задължително. Това е правилото в реставрацията. Да се възстанови максимално оригинала. Тук имаме наличие на елементи, които не са включени в едикулата в момента, те са на склад", допълни Георги Мавров.

В крайна сметка експертният съвет не одобрява проекта, но и не дава никакви препоръки, които екипът да отстрани. С предпоставено мнение, че реставрацията е рискова. С пълно незачитане на становищата и мненията на авторитетни наши и чужди експерти. И министерството стопира проекта, въпреки че първоначално го е подкрепил пред Американския посланически фонд.

"Ако има такова разрешение, тогава е някак си е неясно, неоправдано отклоняването в последния момент на целта. Реставрацията на тази част от паметника. И за мен е неясно защо. Всичко останало е дим, мъгла, в която да се скрият истинските причини. За мен е така. Нещо не е довършено, сега има възможност да се направи отново и не може", каза още Мавров.

В крайна сметка административният ръководител на проекта фондация "Кредо Бонум" ще извади реставрацията от проекта и ще разчита Американският посланически фонд да одобри останалите дейности. Пропуснатата възможност за качествена реставрация, за съжаление съвсем не означава, че Министерството на културата има други планове, пък и пари за това. Тъкмо обратното. Преди 5 години има задание за изработването на план за опазване и управление на археологическия резерват. Още не е обявен конкурс за изработването му. Така че целта тук трябва да е друга.