Правенето на бизнес у нас остава трудно заради "голямата държава" и губещата доверие правна система

България се нарежда на 36-о място от 165 държави и територии в изследването "Икономическа свобода по света 2021", публикувано от Института за пазарна икономика съвместно с канадския институт "Фрейзър". Това класиране на пръв поглед изглежда прилично, но всъщност е унизително зле за държава, която е член на Европейския съюз.

Проучването оценява множество показатели в различни области - от данъци и търговия до разходите на правителството и ефикасната работа на съда, която се оказва от ключова важност за работата на фирмите. Както и в предишни години, България печели много точки заради плоския данък и валутния борд, А най-трагично е представянето ѝ в сферата "правна система и защита на правата на собственост". Има осезаемо влошаване в групата показатели, измерващи намесата на правителството. Това изобщо не е изненада, като значителните разходи, които преразпределяше управлението на Бойко Борисов и добилата чудовищни размери практика парите на данъкоплатците, вкл. и бюджетните излишъци, да се харчат непрозрачно чрез държавни предприятия "касички" като "Автомагистрали". На подобни позиции в изкледването са Колумбия, Малта, ЮАР, Украйна, Малайзия, отбелязват анализаторите от ИПИ.

Къде е България

При максимален възможен бал от 10 точки България е събрала 7.76 т. Това подобрение в сравнение с миналата година е толкова микроскопично, че цели четири други страни са ни задминали. В периода 1990 - 2005 г. икономическата свобода у нас растеше сравнително бързо (до голяма степен заради преминаването от планово към пазарно стопанство), но през последните 10-15 години като цяло има застой, отбелязват от ИПИ.

В тазгодишното издание(базирано е на информация от 2019 г., защото това са най-новите събранни данни за страните от целия свят), за пореден път начело са Хонконг и Сингапур, следвани от Нова Зеландия, Швейцария, Грузия, САЩ, Ирландия, Литва, Австралия и Дания. На дъното са Венецуела, Судан и Либия. Резултатът на България е долу и горе.

Обидно зле се класира България по "Правна система и право на собственост", като вече три десетилетие в тази област липсва съществено подобрение. Особено ниски са оценките за безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и защитата на правото на собственост - всички те са под 5 точки. Това ни поставя в една група с държави като Бутан, Ямайка, Монголия, Малайзия.

По стабилност на националната валута обаче България е отличник - това се дължи изцяло на паричния съвет (валутния борд). Скачен за еврото, левът е сиурна валута. Държави на подобни позиции в изследването са Канада и Великобритания, отбелязват от ИПИ.

България получава сравнително висока оценка по свобода на международната търговия (8,38 т.). Това е обяснимо - всички страни от ЕС тук се представят много добре по показателите за мита, квоти и други регулаторни ограничения. Тук сме в една група с Белгия, Чехия, Великобритания, Словакия, Испания.

Но по отношение на вътрешната бюрокрация, нещата в България не изглеждат добре- Оценката е ниска, защото проблемите със сложните процедури, многобройните разрешителни и безкрайните съгласувания така и не се решават. Силно негативно въздействие върху оценката за регулациите на пазара на труда оказват високите изисквания за наемане и освобождаване на работници, нивото на административно определената минимална заплата и контролът върху работното време.

А по отношение на достъпа до кредити оценката е висока - заради голямата конкуренция между банките и сравнително лесните процедури за отпускане на заеми.

Изследването позволява извеждането на няколко важни наблюдения, които ИПИ обобщава така:

• Държавите с по-висока икономическа свобода имат чувствително по-голям брутен вътрешен продукт на човек от населението;
• Доходът на най-бедните 10% от населението е много по-висок в държави с висока степен на икономическа свобода;
• Нивата на бедност са по-ниски в по-свободните държави;
• Средната продължителност на живота е над 15 години по-висока в най-свободните държави в сравнение с най-несвободните;
• Коефициентът на детска смъртност е почти 10 пъти по-висок в най-несвободните държави в сравнение с най-свободните;
• Делът на записаните в училище деца е много по-висок в икономически свободните държави.