Най-старият трик на политиците е да заблуждават обществото, че воюват помежду си, водени от принципни съображения. Такъв мотив обаче няма. Зад всяка политическа битка стои неистов стремеж към власт, прикриващ се зад баналното оправдание, че опонентът трябва да бъде разгромен в името на обществения интерес. А самият властови нагон е просто израз на атрофирало его, жадно да отхапе колкото е възможно по-голямо парче от res publica - политическата общност, пише Людмил Илиев във вестник СЕГА.

Няма по-добър пример за подобно съперничество в родната политическа действителност от периодично разгарящата се война между президента Радев и премиера Борисов.

Още когато Радев спечели изборите за държавен глава през 2016 г., се разбра, че двамата изобщо няма да могат да мелят брашно заедно. И не защото бившият генерал от ВВС беше подкрепен от БСП - заклетия враг на ГЕРБ. А защото стана очевидно, че Радев е единствената политическа фигура в България, която е в състояние не просто да се съревновава, но и да победи Бойко Борисов в битката за “народната любов” - иначе казано, за рейтинга.

Всеки е наясно, че личността на Борисов (прословутата харизма, както ласкаво се изразяват придворните му псевдоанализатори) винаги е имала голямо значение за изборните успехи на неговата партия. И внезапно, буквално от нищото се появи Радев - друга фигура с видимо значими политически амбиции, която можеше да засенчи водача на ГЕРБ. Оттам нататък беше само въпрос на време двама подобни политици да започнат редовно да се сблъскват помежду си. Както и че схватките им ще бъдат провокирани по-скоро от личностни, отколкото от принципни съображения.

И това съвсем ясно се вижда от смайващо сходния начин, по който протичат скандалите между президента и премиера.

Например в началото на 2018 г., когато подаде оставка тогавашният началник на НСО Ангел Антонов. Той беше заменен от Данчо Дяков - по това време военен съветник на Радев. Точно този момент избра  Борисов, за да атакува дясната ръка на държавния глава - началника на политическия му кабинет Иво Христов. Водачът на ГЕРБ обяви, че Христов е работил в телевизия на депутата от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски, и го нарочи за “сивия кардинал” в президентството. И препоръча на Радев „да не слуша беквокалите и тенорите си, както аз не слушам моите”.

Неприкритият намек на премиера, че Пеевски има свой човек на „Дондуков” 2, накара държавния глава да подскочи като ужилен. „Г-н Борисов получи коледен подарък с пълната подкрепа безрезервно от г-н Доган. Партията на г-н Борисов гласува единодушно внесения от г-н Пеевски Закон за КТБ”, изреждаше Радев връзките между ГЕРБ и ДПС. И контраатакува с поредица от въпроси за контактите между Борисов и Пеевски, дали имат общи бизнес интереси и дали правителството подпомага политика от ДПС да печели обществени поръчки.

Изнервен, Борисов видя във въпросите на Радев „вероломно нападение срещу правителството без никаква причина”. „Абсолютно ми е чиста съвестта. Ако има каквито и да било данни за мой бизнес, защото това е абсолютна лъжа, за нещо, което съм направил с Делян Пеевски, да сезира прокуратурата, КОНПИ, която иска институция, още днес”, обърна се гневно той към президента.

Депутатът от ДПС пък се обиди от начина, по който Радев и Борисов го намесват в своята разпра. „Каквито и проблеми премиерът и президентът да имат помежду си, лични или институционални, да ги решават занапред като големи момчета, генерали, без да намесват един депутат от опозицията, защото аз нямам никакво отношение към техните спорове за самолети, танкове, търгове или разни комисии”, обяви Пеевски в открито писмо.

За капак по същото време имаше инцидент със съпругата на президента Десислава Радева, когато ползваният от нея автомобил на НСО беше спрян за проверка от служители на МВР. А началникът на службата в оставка Антонов беше пратен от правителството за консул в Санкт Петербург, без да има дипломатически опит.

Тази случка бързо потъна в забвение заради други скандали. Фрапиращото обаче е, че през последните дни двамата затънаха в нова разпра, която включваше същите елементи - оставка в НСО, поведението на първата дама, одиозно дипломатическо назначение в чужбина, неудобни въпроси към Борисов (Пеевски отсъства, поне засега). Този път се оттегли Данчо Дяков - по лични причини, както твърди. Борисов обаче обяви, че заради „огромните скандали в президентската институция ген. Дяков е трябвало да бъде изритан“. Това, което той не се осмели да изкаже публично, го сториха близки до управляващите медии, които директно посочиха Десислава Радева като човека, отговорен за оттеглянето на Дяков, тъй като се намесвала в работата на НСО.

Излизаше, че държавният глава е командорен от собствената си съпруга - намек, който Радев нямаше как да преглътне, ако не искаше да пострада репутацията му на силен и самостоятелен мъж и политик. Затова той обвини Борисов в интригантстване и го удари, където най-много го боли - в (не)успехите на управлението на ГЕРБ, което по думите му „закотви на дъното на Европа“ България. И задочно поиска чрез медиите от премиера да обясни мотивите си да прати за консул във Валенсия Пламен Георгиев - ексшефа на държавната антикорупционна комисия (КПКОНПИ), въпреки замесването му в аферата „Апартаментгейт” и пълната липса на дипломатически опит и подготовка.

Така успя да приклещи в ъгъла Борисов, който беше принуден да коментира тема, старателно отбягвана от управляващите. И го направи по начин, който разсмя и кокошките: „Пламен Георгиев е с няколко образования, хиляди награди, с милиарди задържани и конфискувани средства, с няколко езика ... Взехме решение, изпратихме го консул във Валенсия. Хиляди такива консули има.“

Това, което показват тези случаи, е, че „големите момчета” (по израза на Пеевски) се разгорещяват най-много, когато политическият им противник ги засегне лично - заради непосредственото им обкръжение, близките им хора, собствените им кадрови решения. Очевидно е, че идеологическите възгледи (ако въобще има такива), държавните интереси и обществените потребности (ако вълнуват някого) въобще не влизат в сметката. Егото, както и неговата защита и задоволяване - това движи водещите държавни мъже.

И тъй като наближават избори с огромен залог - вотът за кметове и общински съветници през октомври, можем да очакваме, че ще наблюдаваме все по-често подобни схватки. Бойко Борисов е лицето на своята партия. Румен Радев все повече се изявява като лице на опозицията, особено при растящата безпомощност на водача на БСП Корнелия Нинова, която осъзнава тежкото си положение и буквално гледа в устата държавния глава - например като повтори обвиненията му към ГЕРБ за закотвената на дъното на Европа България.

Няма ги вече буферите между премиера и президента - Цветан Цветанов и Иво Христов. Преди Цветанов беше поел (с видима охота) ролята на острие на партията срещу държавния глава, с което позволяваше на Борисов да твърди, че всичко между него и Радев е наред. А с липсата на Христов отпадна и човекът, когото лидерът на ГЕРБ винеше за проблемите и разминаванията с президентството.

Така Радев и Борисов остават сами, лице в лице, за да решат кой ще бъде най-високорейтинговият политик на нацията. Местните избори ще катализират този неизбежен конфликт, който стартира още в края на 2016 г., но едва ли ще бъдат кулминацията му, освен ако не настъпи непредвидена ситуация като падане на правителството. В обществен план обаче тази схватка няма особено значение, тъй като е персонална политическа битка и няма да доведе до промяна на статуквото в страната.