Страната ни е поела ангажимент да изгради мрежи, които да подсилят защитата ни при кибератаки

България може да бъде принудена да върне значителни суми на Европейския съюз, ако не успее да изпълни важен проект, свързан с киберсигурността. Страната е поела ангажимент да създаде мрежи за защита от кибератаки, но с наближаването на крайния срок все още не са осигурени необходимите средства за проекта от националния бюджет.

Основен елемент на проекта е използването на квантова комуникация, реализирана чрез специални машини, като "Боб" и "Алис". Тези две машини се свързват помежду си чрез оптично трасе и имат задачата да генерират уникални ключове, които осигуряват напълно сигурна комуникация. „Тези ключове се генерират в реално време, като са напълно случайни и непознати за никой друг“, обяснява пред NOVA доцент Лъчезар Георгиев, ръководител на проекта за изграждане на квантово-комуникационната инфраструктура в България.

Тази сигурност прави комуникацията между "Алис" и "Боб" практически неразбиваема, дори и от най-големия враг на киберсигурността - квантовите компютри. За да се предпазят критични държавни системи, България трябва да внедри още такива устройства, тъй като само квантовата технология може да устои на атаките от бъдещите квантови компютри. „Квантовите компютри представляват сериозна заплаха за киберсигурността, защото са далеч по-мощни от класическите суперкомпютри,“ предупреждава Георгиев.

Доцентът добавя, че заплахата от квантовите технологии може да доведе до катастрофални промени в нашето ежедневие. „Тази хипотеза наричаме 'криптозима'. Възможно е да изчезнат банкоматите, банковите преводи и дори онлайн банкирането,“ подчертава той.

За да избегне подобен сценарий, Европейската комисия изисква от всяка държава-членка да изгражда мрежи за квантова комуникация, които да осигуряват защита на държавните институции, болниците и енергийните системи. „България вече стартира пилотен проект за квантово-комуникационна мрежа в София и планира изграждането на дълго трасе до Гърция,“ обяснява Томас Скордас от Генерална дирекция „Комуникационни мрежи, съдържание и технологии“ на Европейската комисия.

За да осъществи този проект, България е получила над 10 милиона лева от Европейския съюз. За завършването му обаче са нужни още 8 милиона лева от националния бюджет, които все още не са отпуснати. Три месеца преди крайния срок липсата на финансиране поставя проекта в риск, а ако той не бъде завършен, Брюксел може да изиска връщане на отпуснатите европейски средства.

„Ако не бъде изградено подобно трасе, след 2-3 години всяка външна държава, различна от ЕС, може да манипулира финансовата ни система,“ заявява Евгений Иванов от Центъра за компетентност КВАЗАР.

Освен това, ако България не успее да развие квантовите комуникации навреме, тя може да се сблъска с още по-сериозни предизвикателства. „В случай че страната влезе в еврозоната, българските банки няма да могат да комуникират ефективно с европейските си партньори. Това би довело до тотален срив на криптираната комуникационна инфраструктура в България,“ предупреждава Иванов.

От Министерския съвет и финансовото ведомство обясняват, че въпросът с отпускането на средствата все още се разглежда, като подробни отговори ще бъдат предоставени на по-късен етап.