Ива сподели болката си от това, че след всички мъки и операции, които преживя, сега няма как да продължи лечението си в България.

Тя се нуждае от рехабилитация, за да проходи, но се оказва, че няма център, който да я приеме. "Колкото и опити да правя, навсякъде където съм опитвала до сега, винаги ми е било отказвано да постъпя на рехабилитация", споделя Ива.

Ето какво каза още тя:

"Мразя да пиша негативни постове. Но този пост всеки ще го разбере кой, както си пожелае.

Знам, че ще бъда упреквана и гледана с презрение от едни, със съжаление от други, от трети с възхищение, за това, че не мълча! Всеки има правото да мисли и разбира нещата по свой си начин, и докато едни ме оприличават на социален паразит, искам да се знае, че не ми е приятно нито да си стоя вкъщи безработна, вземайки социална пенсия от 150 лева, нито да "прося" пари от народа за лечението си, за рехабилитациите си и за медикаментите, от които се нуждая. С много пот на челото, с безкрайно много дълги нощи на безсъние успях да събера с помощта на приятели, на непознати, с помощта на народа ни пари за моята операция, която се проведе на 21-ви ноември 2017-та година, отидох в Кипър, оперираха ме, прибрах се, влоших се 4 дни след прибирането ми в България, постъпих в болница по спешност, видях си живота на лента за пореден път, минах през едно ужасяващо препятствие в живота ми, бях отхвърляна от различни болници, само защото съм се оперирала извън България. Две седмици на лутане в крайна сметка се намери лекарски екип, който да ме поеме, влязох в болница със съмнение за едно, оперираха ме от друго- оживях, благодарение на български лекари! Днес съм повече от всякога благодарна на България, че все още съм жива, само, че като всеки жив човек, на мен това не ми е достатъчно, искам и да съм здрава. 

Отправям постоянно запитвания до различни центрове за рехабилитация във БЪЛГАРИЯ, защото не искам да излизам от страната, за да не харча българските пари за друга държава. Уви, България, моята мащеха отново ме спъва. 

Когато постъпих в последната болница, където ми беше направена операцията на аортата, един лекар ме попита, защо заминах за Кипър на операция, защо не съм отишла при тях да ме оперират, тук в България? Отговорът е ясен за всички ни - първо, търсих 10 години помощ от българските лекари, второ, всеки от тях вдигаше рамене и не знаеше какво се случва, не знаеха как да ми отговорят, други пък бяха прекалено груби, дори арогантни и ми отговаряха, "От теб човек няма да стане, яж пий, друсай се, носи си новите дрехи и не си давай парите повече за лекари и лекарства" - тези думи никога няма да ги забравя!

Третото което е, получих откази от МЗ и от видни икони в медицината, че аз не се нуждая от операция и няма да разрешат подобна операция, както отказаха и финансирането на такава в България и извън България. Щом тук, в моята родна страна получавах всеки път затръшнати врати, опитах навън. Аз обаче винаги съм срещу течението и винаги правя и невъзможното, за да успея в нещо. Не се отказах, няма и да се откажа. 

В момента обаче България отново ми отказва лечение. За пореден път се опитвам да се свържа с център, в който има специалисти, кинезитерапевти и рехабилитатори, но тряяяс, отново ми е затръшната вратата. Та въпросите ми са много, свързани със здравеопазването и изобщо политиката на подобните центрове, в които уж всеки би трябвало да бъде добре дошъл, за да се лекуват хората. 

Винаги съм се старала да съм силна и да се сдържам, да не си изпускам нервите и да не показвам сълзите си (освен пред най- близките си- пред тях не мога да се правя, че всичко ми е наред) само, че днес плача от безсилие и обида. Колкото и опити да правя, навсякъде където съм опитвала до сега, винаги ми е било отказвано да постъпя на рехабилитация. Няма да споменавам местата, на които подадох документите си, но съм наистина разочарована, защото вместо пламъчето в душите на хората да бъде разгаряно още повече и насърчавано да гори по- дълго време, все ще се намери някой, който да дойде с пожарогасителя и да го загаси. 

Грях ли е това, че искам да живея и единствената ми цел в живота е да постигна положителни резултати в здравословното си състояние? 

Не са ми нужни нито имоти, нито коли, нито скъпи телефони. Искам просто да ми се даде шанс да опитам да си върна здравето..."