Добре дошли в Алтимир, България, село на ръба на изчезване в най-бързо топящата се страна в света.

Подобно на много българи от селските райони, жителите на Алтимир смятат времената на Съветския съюз за прекрасни дни, когато животът на селото процъфтява и младите хора се задържат достатъчно дълго, за да създадат семейство. Сега, 20 години след падането на СССР и едно десетилетие след присъединяването си към Европейския съюз, България “кърви” по 164 граждани на ден. Това е огневата линия на намаляването на населението.

Кий Ханахан, режисьор, прекара лятото сред местните жители на Алтимир. Съзнавайки факта, че историята на глобализацията често се разказва от гледна точка на тези, които напускат, Ханахан ми каза, че „иска да знае какъв е животът за онези, които са останали. Какво е загубено, когато хората решат да напуснат дома си в търсене на по-добър живот? Ами онези, които остават?”

Медитативният кратък документален филм на Ханахан „Алтимир“ показва кризата на обезлюдяване през очите на една възрастна двойка, Йордан и Малинка.

“Виж колко е тихо; 3 500 души са живели тук ”, казва Йордан, докато развежда Ханахан из града на велосипеда си.

Комбинирани фактори допринасят за демографската катастрофа в България, включително ниската раждаемост (сред най-ниските в света), високата смъртност и масовото изтичане на мозъци. ООН прогнозира, че населението на България ще спадне от 7.2 милиона до 5.2 милиона до 2050 г. Понастоящем повече от 1 милион българи живеят в чужбина – повечето от тях в ЕС.

В Алтимир Ханахан откри, че у селяните преобладава дълбокото чувство за носталгия. “Тяхната история отразява предизвикателствата, пред които са изправени много общности по света, които се борят да вървят в крак с промените, предизвикани от глобалната икономика.”

Докато снима, Ханахан започва да осъзнава, че Йордан използва камерата, за да създаде исторически сведения за онова, което е останало в селото. „В този момент знаех, че работим по проект, който е много по-голям от филма, който първоначално съм замислял“, каза тя.

От Емили Будър за Theatlantic.com