Изминалата седмица беше подчинена на бюджета и вечните въпроси за кого ще има пари и за кого - не, колко ще е максималния осигурителен праг и майчинските.  

Оказва се обаче, че цели сектори у нас са на път да изчезнат.  Липсата на интерес може да ни остави без свещеници, предава NOVA.

От историята знаем, че българският народ е оцелял дори във времена на вековно робство благодарение на вярата си, а във времена на пандемията хората се върнаха в православните храмове – но в някои от тях има все по-малко свещеници. Според изследване България е с най-малко свещеници на глава от населението. Те тръгват от Софийската духовна семинария.

„Тук учениците се записват след 7 клас, учат до 12 клас. Това, на което се обучават, са общообразователните предмети и допълнително са богословските предмети, които имаме като професионално училище. Имаме и извънкласни занимания - иконопис, дърворезба. Едно от богатствата на семинарията от край време е, че в нея се изучават старогръцки и латински, църковнославянски. После много от децата излизат и учат в различни училища икономика, всякакви компютърни специалности, право - и една малка част продължават в богословския факултет и стават свещеници”, разказва ректорът на семинарията браницкия епископ Пахомий.

За всички, които имат интерес към Духовната семинария - на 30 април тя ще отвори врати както за учениците, така и за техните родители, а документи за кандидатстване на всички седмокласници се приемат до 2ри юли.

За съжаление обаче освен свещениците – намаляват и децата в класните стаи.  „Тенденцията е такава наистина, че децата намаляват - в момента се обучават около 70 деца. Трябва да имаме предвид, че може би 2003-2004 година това представляваше един випуск”.

В много краища на България и свещениците са малко. Един от тях е отец Славейко от Северозападна България, който се грижи за няколко населени места. Той приканва жителите на монтанското село Славотин в храма вече цели 15 години. Свещеник става в родния си край – Северозапада. И признава, че макар да няма много хора - работа има.

„За голямо съжаление по селата – за погребения, има и освещавки, в по-големия град се намира и кръщавка и тук-таме и венчавка”, споделя отецът.

Така е от първия му ден в расо. Още тогава и за добро, и за лошо, на отец Славейко разчитат хората от 4 села. „Село Славотин, Долна Рикса, Клисурица и Смоляновци, но в стечение на обстоятелствата, поради липса на духовници Видинската митрополия ми възложи и село Смирненци, град Брусарци и село Крива бара – стария свещеник е починал”.