Денят на народните будители - 151 години национална гордост и просвета

На 1 ноември 2023 година България отбелязва един от най-светлите си празници - Деня на народните будители. Този ден е посветен на българските просветители, книжовници и революционери, които са съхранили през вековете духовните ценности и морала на нацията.

Историческо начало

Празникът води началото си от град Пловдив, където през 1909 година за първи път българското общество се обединява около идеята да почете своите духовни водачи. Официалното му признаване идва през 1922 година, когато министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за обявяването на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

Законово утвърждаване

След историческото решение, на 1 ноември 1923 година, с указ на цар Борис III, денят е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. Традицията е спазвана до 1945 година, когато празникът е отменен.

Възраждане на традицията

След дългогодишно прекъсване, на 28 октомври 1992 година, 36-то Народно събрание приема Закон за допълнение на Кодекса на труда, с който възстановява празника. Оттогава 1 ноември е официално признат за Ден на народните будители и е неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

Велики имена в българската история

Сред най-значимите български будители се откроява делото на Паисий Хилендарски, когото народът нарича Отец Паисий. През 1762 година той създава своя епохален труд "История славянобългарска". Негов пръв последовател става епископ Софроний Врачански, който в трудните времена създава просветни книги и работи за политическото освобождение на България.

В пантеона на народните будители са записани още имената на Свети Иван Рилски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов и Добри Чинтулов.