Българите работят извънредно най-много в Европа, но по думите на Димитър Манолов той не се заплаща като извънреден, за разлика от нормалните демократични страни.

За 2018 г. в Европейския съюз над 30% от работещите са имали нередовен работен график. Близо 40% са работели различен брой часове в дните от седмицата /срещу 32% за 2010 г./, 33% са били с т.нар. „плаващо“ начало и край на работния ден, 32% са работели различен брой часове всяка седмица (срещу 26% за 2010 г.).

Тази статистика представиха от КТ “Подкрепа” по-рано днес на международна конференция на тема "Синдикални политики за устойчива заетост, достоен труд и преодоляване на нарастващата несигурност на работното място”.

В процес на събиране е подписка на синдикалните организаци и федерации на Европейската федерация на индустриалните работници за ограничаване на сумираното изчисляване на работното време, обяви президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов.

„Сумираното изчисляване на работното време се разпростира в дейности, в които няма място, и полагането на извънреден труд е в огромни количества“, каза още той.

Манолов подчерта, че според данни от европейската статистика България е една от страните, в които се полага най-много труд. Голяма част от него обаче бил извънреден. Заради изчисляването на сумираното работно време той се заплащал както обикновения, а не като извънреден.

“През последните години усилията на българското правителство са насочени към финансова стабилност, нови инвестиции и увеличаване на доходи, които са основни предпоставки за достен труд и устойчива заетост”, обясни пък социалният министър Бисер Петков.

Той подчерта, че основните предизвикателства пред хората са свързани с демографските промени, нарастващото влияние на цифровите технологии, промяната на моделите на производство и промяна на трудовите взаимоотношения. А засилващите се дигитализации и трансформации поставяли нови изисквания към профила на работната сила.

„По данни на Националната статистика безработицата намалява до рекордно ниски нива - 4.2%, а устойчивият ръст на средната работна заплата достигна до 10% годишно“, каза още Петков.