Идеята да създаде германска общност в Лозен му хрумва докато работи в Германия

Срещаме ви с мъж, завърнал се от чужбина, за да спаси обезлюденото село на своята баба. Прави го като заселва там чужденци, които вдъхват нов живот на рушащите се празни къщи.

От село с над 2 хиляди жители, голямо читалище и най-плодородните земи в района, днес в малкото останали обитаеми къщи на Лозен, могат да се преброят не повече от 200 души. До есента на миналата година, когато селото, разположено в близост до дунавския бряг, започва отново да расте, разказва NOVA.

Анита Лауман е пенсионирана медицинска сестра и първата германка, преселила се в Лозен. Разказва ни как още преди години животът в Германия станал прекалено скъп за нея. Продала жилището си и с парите от продажбата наела друго. Но когато и те свършили, наемът от 1100 евро – близо 90% от пенсията ѝ, вече бил непосилен за нея.

Малко след Анита, в селото започват да пристигат още нейни сънародници. Оливър и Карола Льое са брат и сестра. Идват от района на Дортмунд. В България са били и преди. Харесало им и затова, когато решили да емигрират, изборът не бил труден.

Биргит Бек и Маркус Хуфнагел споделят същото. Тя – бивш служител в дом за възрастни хора, той – работник в склад, пенсиониран по болест. „Месечният ми доход от 1088 евро в Германия беше абсурден, а тук ми е абсолютно достатъчен. Не се тревожа как ще оживея до края на месеца”, казва Мсркус. „Ежедневието ни беше препятствие след препятствие. Минавали са ми дори самоубийствени мисли... Накрая решихме, че за да оцелеем, трябва да се разделим с децата и близките си. Тук живеем в истинския смисъл на думата. А от малката ни общност бяхме приети така сърдечно. В Германия това не съществува вече”, споделя Бригит.

„Можеше да отидем и на друго място, но тук, освен, че много ни харесва, сме заедно с други като нас и всичко е организирано. Има кой да се погрижи за нас, ако имаме нужда, има на кого да разчитаме”, допълва сънародниците си Карола. Този някой, е Йордан. Идеята да създаде малка германска общност в Лозен и така да спаси изчезващото село на баба си му хрумва докато работи в Германия. В продължение на 20 години спестява, за да може някой ден да започне да изкупува изоставени имоти в Лозен. Днес притежава 13 къщи, реставрирал е 6, отдал е под наем на германци 4. Самият той също вече живее в селото.

„Възвръщането на инвестицията ми идва от това, че аз им отдавам под наем тези къщи, инвестирам отново тези пари в други имоти, за да могат хората да станат повече. Сега имам запитвания от Швейцария и очаквам, че до края на септември вече ще можем да се похвалим с още немскоговорящи съселяни”, хвали се Йордан Миланов. На всички тях той помага и с различни услуги или дори само с превод. „Когато наближим бройката от 30 нови съселяни немскоговорящи, идеята на моите германци е да се отвори здравната служба, както едно време е било и да има постоянно лекарско присъствие тук в селото”, споделя Йордан.

Въпреки, че идеята за спасяване на бабиното село си е лично негова, с нея вече се ангажира и местната власт. В селото е изградено ново улично осветление, а община Стражица предвижда с инертни материали да засипе всички улици. „Нови съдове за смет сме му докарали. Каквото можем, му помагаме”, не скри кметът на общината Йордан Цонев.

„Това беше един квартал като гора - с изоставени къщи. Той вложи много труд, много усилия и много безсънни нощи. Тези хора откакто дойдоха, като че ли селото се разхубави. Дори празнувахме осмомартенското тържество заедно. Беше ни много весело, когато и те се хванаха на хорото”, споделя Янка Дюкенджиева.