В уникална планинска експедиция български алпинисти успяха да развеят трибагреника на един от най-трудните върхове – Серо Торе в Патагония.

За пътя, премеждията и усещането от покоряването на невероятните скални игли разказаха двама от катерачите – Виктор Варошкин и Руслан Вакрилов, при откриването на изложбата за екстремни спортове „Новите български шампиони“ пред градинката „Кристал“ в София, информира Монитор.

В експедицията „Опашката на дракона“ другите двама участници са Мартин Маровски и Григор Вътев. Четиримата водят сериозна подготовка в Алпите преди потеглянето към Южна Америка. Там също са имали доста перипетии, но признават, че голямата цел - Серо Торе, е най-трудната дестинация, към която са се отправяли досега. През февруари беше представен филмът „Гранитните Алпи“, посветен именно на подготовката им. В него се проследяват българските стъпки по някои от най-трудните маршрути в масива Монблан. Местата, през които минават там, са недостъпни за масовия турист. Лентата показва решителността на катерачите пред ясно поставената цел.

Цената на голямото търпение

„Експедицията „Опашката на aдракона“ премина в рамките на два месеца, разказват Руслан Вакрилов и Виктор Варошкин.Ужасното време ни постави в трудна позиция. 30 дни не можахме да стигнем до основата на върха, който ни беше главна цел – Серо Торе. Затрудниха ни и физическите травми, които имахме вследствие на изключително дългите заходи, които претърпяхме там с много тежки раници. Чувствахме и огромна психическа обремененост, защото когато тръгнахме оттук, бяхме поели един ангажимент да изпълним целите си и имаше много очаквания. След като месец не можехме да излезем в планината, се изплашихме дали ще успеем. Слава богу лошото време се скри за малко, точно колкото да направим нужното и в крайна сметка всичко беше успешно.“

Освен за трудностите по време на експедицията, двамата споделят колко им е коствало да се подготвят за суровите условия в екстремния южен край на Южна Америка.

„Подготовката ни в Алпите за тази експедиция беше доста интересна. Имахме много амбициозни цели в масива на Монблан, въпреки че не може да се сравни по мащабност и техническа сложност с „Опашката на дракона“. На 4500 м височина имахме критичен случай. Руслан щеше да загине вследствие на много грешки, които допуснахме. Хвана височинна болест, но нямаше какво да направим. Минаха едни 27 часа нонстоп катерене, които страшно много ни изтощиха. А той не беше добре аклиматизиран за тях, което ни докара доста сериозни проблеми.“

При такива екстремни условия алпинистите не могат да си позволят да грижи на придружаващ лекар и трябва да се справят сами. Невъзможно е неподготвен човек да мине тези маршрути. Как се справят ли? Единственото, което им остава, е да продължават напред и да не спират на едно място.

„В моменти със здравословни проблеми просто продължаваме. Нямаме друг избор. В Алпите разполагахме с екипировка, която пази топло само ако се движим. Ако бяхме останали на едно място, щяхме да измръзнем“, допълва Варошкин.

Катерачите не могат да обяснят откъде идва страстта им към планините. Било съвкупност от неща и изисквало доста сериозен размисъл по темата. При Вакрилов всичко започва преди 15 години, докато при Варошкин малко по-скоро. И за двамата е момент, който не могат да опишат. Просто в даден миг от живота си човек има нужда от нещо подобно - от адреналин, твърдят те. По този начин си обясняват поемането по пътя на екстремното.

Предизвикателствата на релефаСеро Торе е едно от най-сериозните предизвикателства за алпинистите, въпреки че е висок едва 3128 метра. Той е най-високият от 4-те по източния ръб на Патагонската ледена шапка на границата между Чили и Аржентина. Изисква изключителна техническа подготовка заради почти отвесните подходи, стръмния път, суровия климат и ледената покривка, образувана от изключително силните ветрове. Скоростта им понякога достига над 200 км/ч.

Мартин Маровски и Виктор Варошкин обаче не се задоволяват само с него. Те направиха и нов български катерачен маршрут до една от сателитните скали Ел Мочо, кръстен „The approach team line” (Линията на приближаване на отбора, б.р.). Преди тяхното начинание там се намирали едва 8 маршрута. Лявата и най-трудна част на стената разполагала само с 3 линии, но българският екип добави още една.

Двамата разказват, че по време на експедицията са се натъкнали на изключително красиви и странни скални форми - цепки, тавани, ледени образувания, скални халки, няколко плитки пещери с кристали и превъзходен, на места едрозърнест, гранит. Най-много са потресени обаче от красотата и невероятния релеф по северната страна на иглата.

„Името на линията е препратка към трагичния за нас първи месец, в който бяхме мачкани от непрестанно лошото време. Захождахме най-различни върхове и нищо никога не се получаваше. А прибирайки се в хостела, съдържателят се обръщаше към нас със: „Тhe approach team is back! What did you approach this time?“ (Приближаващият отбор се завърна! Този път докъде стигнахте?“ Б.Р.), разказват те пред списание „360°“.

До тази година е имало 6 опита на българи да стигнат до Серо Торе, но всички неуспешни. Някои са стигали до под върха, нещо ги е разколебавало и са сменяли целта. Мартин Маровски е категоричен, че техният опит е успял, защото планината ги е допуснала.

Експедицията намери специално място сред изложбата от 26 фотопана „Новите български шампиони“. Тя може да бъде видяна в градината „Кристал“ до 15 май. В нея са представени българи с международно значими постижения в областта на екстремните, алтернативни и аутдор спортове, сред които и носители на световни и европейски рекорди и титли.