Бабий Яр е една от най-ужасните трагедии на миналия век. На 29 септември 1941 година над 33 700 евреи са застреляни за 48 часа в Украйна. През следващите месеци огромният ров в центъра на Киев, дълъг няколко километра, е запълнен с около 100 хил. тела на жертви на нацистите, включително неевреи - жители на столицата, както и военнопленници от Червената армия, пише BIG5. 

Преди клането германските окупатори заповядват на евреите да се съберат, защото ще бъдат преселени на друго място. Жертвите е трябвало да носят топли дрехи и паспорти, след което били насочени към дефилето. В пролома край Киев били убити, най-вече с изстрели в главата, и телата им били хвърляни в дефилето. Екзекуциите продължават от сутрин до здрач без прекъсване, а стрелците се сменят на всеки час. Труповете се натрупват на пластове един върху друг. Случаят „Бабий яр” е един от най-жестоките символи на Холокоста.

Военната операция е извършена от войници от концлагерите, подпомогнати от айнзацгрупи и полицейски батальони на SS. Предполага се, че допълнително са избити в Бабин Яр между 100 000 и 150 000 души. Бабий Яр остава без мемориал дълги години поради нежеланието на съветските власти да афишират трагедията на евреите.  

Историята:

След като нацистка Германия напада Съветския съюз на 22 юни 1941 г., германските сили започват да напредват бързо на изток. На 19 септември 1941 г. те пристигат в Киев. Въпреки, че много от жителите на града имат войници в Червената армия или роднини във вътрешността на Съветския съюз, те приветстват идването на германците, като смятат, че това ще бъде край на Сталинския терор. Но това скоро се променя. На 28 септември в града са разпространени листовки, на които пише:„Всички евреи, които живеят в Киев и околностите, са длъжни да се явят в 8 ч. сутринта, понеделник, 29 септември 1941, на ъгъла на ул. „Мелникова“ и „Докторска“ (до гробището). Да носят със себе си документи, пари, ценности, както и топли дрехи, бельо и т.н. Всеки евреин, който не изпълни тази инструкция и бъде срещнат някъде, ще бъде застрелян. Всеки цивилен, който влезе в освободено еврейско жилище и открадне имущество, ще бъде застрелян“.

Почти всички жители, включително и 175 000 евреи в района смятат, че става въпрос за депортация. Всъщност още на 26 септември нацистите са решили всички, които се явят, да бъдат убити, като отмъщение за серия бомбардировки срещу германски инсталации, за което са обвинени евреите. След войната става ясно, че бомбените акции са проведени от членове на НКВД, оставени от отстъпващите руснаци, за да забавят германското нашествие.

Евреите, събрани на гробището, очакват да бъдат натоварени на влакове. Групата е голяма и повечето жени, мъже и деца не са наясно какво става, а когато чуват картечна стрелба вече е късно да избягат. Те са изкарвани на малки групи от по десет човека между коридор от войници, както си спомня А. Кузнецов:„Нямаше никаква възможност да се изплъзнеш или да избягаш. Жестоки рани, водещи до обилни кръвотечения, избухваха по техните глави, крака и ръце от ляво и дясно. Войници не спираха да викат: Schnell, schnell, докато се смееха, сякаш са част от някакво цирково представление. Те дори търсеха начини да предизвикват по-жестоки рани по уязвимите места - ребрата, стомаха и слабините.“

На евреите е наредено да се съблекат, ако откажат са бити, а накрая са застрелвани на ръба на пролома. 

След това в продължение на две години в Бабий Яр действа лагер на смъртта, в който са затворени комунисти, комсомолци, нелегални, военноплинници и цивилни. Масовите екзекуции продължават през цялото време до напускането на Киев от нацистите през август 1943 г. Отстъпвайки, фашистите изгарят в пещи стотици хиляди трупове и разпръскват пепелта им в околностите на Бабий Яр. В края на септември 1943 г. в Бабий Яр избухва въстание сред работещите на пещите 330 затворници, от които оцеляват едва 15 човека.

След войната:

По време на комунистическия режим мястото на масовото клане при Бабий Яр не е почетено с паметник, а едва през 1976 е издигнат мемориал в памет единствено на загиналите съветски граждани, но не и на евреите. Чак през 1991,след рухването на съветския режим, на мястото на трагедията е поставен мемориал и за евреите, загинали в онези ужасни дни.

През 1961 година Евгений Евтушенко пише поемата „Бабий Яр” , посветена именно на тази трагедия, а стиховете му започват с укорителната фраза, че няма паметник над Бабий Яр. Евтушенко разказва, че преди години се запознал с младия писател Анатолий Кузнецов, който като юноша става свидетел на масовото клане. Евтушенко помолил Кузнецов да му покаже точно мястото, където се е случило всичко и да му разкаже подробности.

„Когато отидохме на мястото - казва Евтушенко - останах напълно потресен. Знаех, че няма никакъв паметник там, но очаквах да видя съвсем малък паметен знак или поне да е добре подредено място. Вместо това видях най-обикновено сметище, върху което се изсипваха боклуци. Там, където в земята лежаха хиляди невинни жертви, включително жени, деца и старци, пристигаха камиони, които изсипваха още и още боклуци. Попитах Кузнецов: Защо около това място съществува такъв заговор за мълчание, все едно, че нищо не се е случило на това място. Кузнецов ми отговори, че има много причини, но една от тях е, че 70% от хората, които са участвали в това зверство, са били украински полицаи и местни украински симпатизанти на германските нацисти. Германците им предоставяли най-черната работа около убийствата. Поради тази причина украинците смятали, че истината ще подрие престижа на украинската нация. Тогава аз му казах – продължава Евтушенко – че у нас също има предатели и да се говори за тях не се счита за подриване на нацията, а за очистване на нацията от техните престъпления.”

Това са спомените на Евтушенко за това как е решил да напише поемата „Бабий Яр”. Когато вижда унизителното сметище, още същата нощ не спи от вълнение, написва поемата и след няколко дни я отнася в „Литературная газета”. Главният редактор, достоен човек, му казва, че тези стихове са много важни, но трябва да се посъветва с жена си дали да ги отпечата. На учудения въпрос на Евтушенко защо трябва жена му да му позволява, главният редактор отговаря, че това е семеен проблем, тъй като веднага след отпечатването ще бъде уволнен. Когато дошла съпругата, казала на Евтушенко: Не се безпокойте, решихме да бъдем уволнени!

И наистина, с отпечатването на поемата главният редактор е уволнен, но стиховете предизвикват дълбок пробив в съзнанието на хората. Нищо, че от страна на партията той е подложен на оскърбителни коментари от сорта: Евтушенко е един необразован човек, който отстъпва от комунистическата идеология. По света реакцията е забележителна, само за седмица поемата е преведена на 72 езика и отпечатана на първите страници на всички влиятелни вестници, включително американски.