На 18 януари църквата отбелязва Атанасовден.

Както Антоний, така и Атанасий не спадат към групата на българските светци, но народът ги е възприел като свои след приемане на християнството. И двамата светци са родени в Древен Египет.

Свети Атанасий е духовен наследник на свети Антоний. Роден е в бедно християнско семейство - за разлика от св. Антоний. Още от малък се увлича по християнските идеи, което прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование, св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно - през 319 г., младият Атанасий е произведен в свещенически сан – дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Самите противници на официалната ортодоксална църква, чийто представител е св. Атанасий, свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий един върл противник, поради това постоянно плетат интриги по негов адрес. Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение. В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание, той се отдава не само на евангелска проповед, но и пише житие, посветено на неговия духовен предшественик св. Антоний. След поредното завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І.376 г. на 76-годишна възраст.

Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя си отива, за това на места се нарича и "Среди зима".

Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква: "Иди си Зимо, идвай Лято!". Празника има и антипод - Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.

Свети Атанас се смята за брат на Св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан "сладки и медени". Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят.

Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. В миналото, на Атанасовден, хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали, се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства "колко скача 3 годишен елен". В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон - обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и "Втора Коледа" - защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.

В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.

На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца, да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала побратимяване, които се изпълнява и на Ивановден.

Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя.

Днес имен ден празнуват: Атанас, Наско, Наска, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос" със значение „безсмъртен".

1178 жители на община Русе ще празнуват имен ден на 18 януари – Атанасовден. Това показва справка в отдел „Гражданско състояние“ на Община Русе.

Най-много са тези, които носят името Атанас – общо 666.

Празнуват още 261 дами, носещи името Атанаска. Живка се казват 77 жени, а Живко – 137 мъже. На Атанасовден в Община Русе имен ден празнуват още Наско – 31, Таньо – 6 и др.