Средствата по Плана за възстановяване и устойчивост се отпускат не просто за усвояване на пари, а само в комплект с належащите реформи по сектори, пише бившият служебен вицепремиер

Твърденията на ръководството на Прокуратурата на Република България от днешния им брифинг са пример за тъжното неразбиране на процесите, свързани с европейските институции и Плана за възстановяване и устойчивост, както и опит за манипулиране на общественото мнение чрез целенасочено смесване на полуистини и неверни твърдения. Средствата по Плана за възстановяване и устойчивост се отпускат не просто за усвояване на пари чрез инвестиционни проекти, а само в комплект с належащите реформи по сектори за отделните страни-членки. Много пъти съм обяснявал това в последните месеци, въпреки твърдото нежелание на някои институции в страната ни да се случват промени.

По-рано днес прокуратурата излезе със становище, че реформа в системата няма място в Плана за възстановяване и развитие. 

Категорично е лъжа, че реформата за отчетност и отговорност на главния прокурор е някаква самоинициатива на служебното правителство, насочена срещу личността на Иван Гешев. От ден първи, когато поех ролята да управлявам процеса по планиране и приемане на ПВУ, този въпрос настойчиво е поставян от ЕК. Това е лесно доказуемо чрез писмената кореспонденция между правителството и службите на ЕК, свързано с разписването на конкретните проекти и текстове на реформите в ПВУ.

Изказаната позиция от страна на Прокуратурата днес показва непознаване и незаинтересованост към процеса по изработване и одобряване на Плановете за възстановяване и устойчивост. В него страните-членки трябва да решават проблеми, които са идентифицирани от службите на Европейската комисия като значими в отделните държави. Такива са например проблемите, включени в Докладите относно върховенството на закона за 2020 и 2021. Тривиално е те да бъдат отворени от страницата на Европейската комисия и да се види, че в тях и през 2020 г. (страница 4 до 6) и през 2021 (страница 3 до 7) ясно е посочено, че “предизвикателството във връзка с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор продължава да съществува”. Тази бележка и в двата доклада е изведена и подчертана и в един от първите абзаци още в началото на документите.

Ръководството на министерството на правосъдието в лицето на проф. Янаки Стоилов и Иван Демерджиев, положиха много усилия, за да адресират препоръките на ЕК по темата върховенство на закона. Ние, като служебно правителство, възприехме функционален подход, при който се дават функционални възможности за разследване на главния прокурор, но не се изисква промяна на конституционната рамка, защото сметнахме, че нямаме този политически мандат. Действително, някои от предложенията, които самите служби на Европейската комисия ни дадоха като визия за тази реформа, щяха да изискват конституционни промени, но в хода на многобройните срещи със службите на ЕК, екипите на Министерство на правосъдието успяха да предложат и защитят такъв подход, който е правилен, но не залага ангажименти за конституционни изменения, които биха били трудни в текущата политическа ситуация. Сега остава да се постигне съгласие по определени технически въпроси, касаещи търсенето на наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници.

Нееднократно аз, моят екип и Министерството на правосъдието сме подавали ръка на Прокуратурата и ВСС, като сме ги канили заедно с нас да участват в разписването на текстовете на реформите, касаещи съдебната власт. И винаги сме получавали отказ за съдействие, с мотива, че те нямат законодателна инициатива и не могат да се ангажират с предложения за реформи, въпреки че най-добре би трябвало да познават проблемите на системата. Освен това от някои отделни членове на ВСС, на среща през юли, беше развита тезата, че в България няма проблем с върховенството на закона и с корупцията и нашата роля е да обясним на Брюксел това, че те са се объркали. Българските граждани могат сами да отсъдят по отношение на тази теза. Един от представителите на ВСС дори обясни на моя екип, че ние сме в тази си роля за малко и не бива да се опитваме да променяме България.

 В последните месеци и други институции и техни представители, чиято очевидна цел беше да се спират всякакви желания за реформи, използваха подобни обяснения, за да бягат от поемането на ангажименти за нужните на страната ни промени в следващите години. Правеха всичко възможно да саботират редица от очакваните реформи в други сектори, които получаваме в рамките на Препоръките от Брюксел от години. Тезата, че Планът за възстановяване трябва да съдържа единствено мерки за краткосрочна икономическа подкрепа и не трябва да включва залагане на законови промени и реформи е смехотворна, част е от досегашното разбиране за Европа само като източник на средства за усвояване и се използва именно от тези институции, които искат да неглижират препоръките, които от години се отправят към страната ни.

Да, Националния план за възстановяване и устойчивост не е „заложник“ само на главния прокурор, а тежките решения се отнасят и до сектора на енергетиката. Но с оглед на множеството положения усилия от Министерство на правосъдието да се намери решение по този от дълго време повдиган казус - който е ясно сигнализиран и в последната обратна връзка от страна на ЕК, смятам за нередно да се спекулира по такъв начин с темата, да политизираме и сенсационализираме въпрос, който е ясно документиран като критика към страната ни.

Атанас Пеканов