Бившият служебен вицепремиер заяви, че не подготвя политически проект

Премиерът Кирил Петков съобщи пред депутатите, че Планът за възстановяване и устойчивост е изпратен в Европейската комисия. Той уточни, че предстои обществено обсъждане по промените в документа.

"Целият процес по изработката на Плана е дълъг и има много технически моменти. Сегашното внасяне вероятно е изпращане на предложенията на новите министри до ЕК, за да се покаже какви идеи имат. Става въпрос за такива стъпки, които в този процес се правят всяка седмица. Трудно е да се обясни какво е официалното изпращане и какво е подаване на бележки. Надявам се да са върнали бележки по критиките от края на декември", коментира бившият вицепремиер в служебните правителства Атанас Пеканов в студиото на "Опорни хора".

Той подчерта, че никой не е очаквал служебното правителство да изготви план, който да бъде напълно приет от ЕК.

"В началото на октомври имахме нашата позиция, знаехме и тази на ЕК. Ние не искахме да обещаваме неща, с които ще се обвържат парите, а те да трябва да зависят от бъдещи конституционни промени. По отделните сектори техническите коментари ни изненадаха. ЕК иска да знае какво и кога ще се случи до 2026 г. по определени проекти. Особено трудно е това да се случи в среда на изключителна несигурност. Комисията ни развя червен флаг. ЕК не иска вяли обещания, а конкретика", заяви икономистът пред Bulgaria ON AIR.

Пеканов очаква напредък в преговорите в сферите на енергетиката и правосъдието.

"Един от добрите моменти е, че редовното управление има повече сила при преговорния процес. Надявам се да се преборят и нашата позиция, особено в частта за въглищните централи, да бъде защитена", заяви Пеканов.

Опасенията на икономиста са свързани най-вече със забавяне на изпълнението на проектите в Плана.

"Парите са там за нас. Няма да бъдат дадени на друга страна. Но ако не започнем изпълнението, няма да завършим целите и да изпълним Плана и така няма да вземем парите. Ние се забавяме със започването на реализацията. Реформите също трябва да се случват, реалистично е те да се осъществят за 2-3 г. Но проектите, които са свързани с обявяване на обществени поръчки, процедури по обжалване, трябва да бъдат реализирани до 2026 г. Ако не изпълним високите цели, които са заложени, може да не получим част от парите. Това е част от условието - пари срещу резултати", подчерта Пеканов.

Бившият служебен вицепремиер коментира и "Бюджет 2022". Според него е съвсем нормално финансовата рамка да бъде решена през настоящата година, а не в края на 2021 г..

"Ако смятаме, че бюджетът трябва да бъде рестриктивен, това отчасти ще намали растежа, но може да намали и инфлацията. Ако смятаме, че не трябва да бъде рестриктивен, трябва да помогнем на домакинствата, които най-много страдат от високите цени. В България енергийната бедност е огромна. Трябва решение дали да се дават целеви помощи на някои групи или на всички. Вървим към тенденция за подпомагане на групите с ниски и средни доходи. Българската държава няма дефиниция за енергийна бедност, ако имахме в закона такава норма, можеше да се адресира автоматично такава помощ", подчерта Атанас Пеканов.

Според него не е проблем, ако бюджетният дефицит е в рамките на 4,1%, но такъв би имало, ако се стигне до 7-8%. Все пак Пеканов е оптимист, че страната върви към овладяване на пандемията, което да доведе до намаляване на несигурността. Защото все още много бизнеси имат проблеми с планирането.

Пеканов беше категоричен, че не участва в нов политически проект на президента Радев.

"Няма партийно строителство от моя страна", лаконичен беше бившият служебен вицепремиер.