Днес се навършват 107 години от геноцида над арменския народ.

С поднасяне на венец пред Паметника на свободата арменската общност в Русе за пореден път изказа признателност пред саможертвата на българските герои и изрази благодарност за подадената ръка в онзи трагичен момент. По-късно по традиция в двора на арменската църква „Света Богородица“ се проведе церемония, на която беше почетена паметта на загиналите. Служба беше отслужена от отец Дирайр Хадавян, а Люси Нишанян произнесе прочувствено слово. Сред гостите бяха областният управител Анатоли Станев, бившият заместник областен управител и настоящ парламентарен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията Синан Хебибов, кметът на Община Русе Пенчо Милков, председателят на Общинския съвет Иво Пазарджиев, общински съветници, както и представители на арменската общност и множество граждани. По думите на Станев българският народ винаги се е отнасял гостоприемно към всички националности, а обществото ни е пример за толерантност и разбирателство. Той подчерта още, че подобни събития не трябва да се забравят, защото историята често има склонността да се повтаря.

„Историята трябва да се помни! Фактите трябва да се казват, такива, каквито са! Днес отбелязваме 107 години от арменския геноцид. Поклон пред паметта на жертвите! Миналото е най-ценният ни урок и трябва да продължи да ни служи като морален ориентир. От нашите действия зависи как ще живеем и занапред!“, това пък написа във Facebook профила си Синан Хебибов.

Беше подготвена и специална културна програма, която включваше рецитал и танци. Те бяха изпълнени от арменското физкултурно дружество „Хоменътмен“.

Уважаваният русенски стоматолог д-р Бохос Гаржарян също произнесе слово от името на всички членове на арменската общност на града. „Решително издигаме нашият глас, за да осъдим това чудовищно престъпление, което беше положено на 24 април 1915 година. На тази дата ние се присъединяваме както към нашите сънародници от Република България, така и към огромната диаспора по целия свят, като свеждаме глави, но почитаме паметта и изискваме престъплението да бъде наказано. На този ден ние изказваме нашата голяма благодарност и признателност към братския български народ, който широко отвори своите граници и прие арменците страдалци и мъченици“, сподели д-р Гаржарян и заяви, че вярва, че с техния труд и талант са доказали, че може да бъдат наречени достойни граждани на тази земя и припомни за великия Яворов и по-конкретно неговата елегия „Арменци“, показала състраданието на българското сърце. „На този ден ние призоваваме световната общност, прогресивното човечество, че историята продължава да се повтаря, докато престъпниците не бъдат наказани“, коментира още той и припомни конфликта от 2020 година в Нагорни Карабах.

От своя страна Люси Нишанян определи геноцида като керван на депортацията и смъртта. „Пръснати по всички континенти на света, този народ е по-жив и отпреди. В който и край да са на света сънародниците ни са обединени и единни. Всички народи и нации имат право на мир и достойнство“, каза още тя и разказа за символа на геноцида – незабравката – цветето, което представя единната мечта на арменците за признаване на геноцида.

Не по-малко прочувствени думи изрече и отец Дирайр Хадавян. Той припомни множество исторически факти и отбеляза, че сърцето на всеки арменец прокървява на днешната дата, най-вече от огорчение и обида, че подобно престъпление все още остава неприето, непризнато и неосъдено. „Днес ние всички имаме светци в своите родове, защото както знаете преди седем години в знак на почит, Арменската апостолическа църква, като истинска майка на своите деца, канонизира за светци всички жертви от арменския геноцид. Тези, които палачите избиха като неверници, оттук нататък историята ще ги познава като светци“, заяви още духовникът и допълни, че арменският народ подобен на птицата Феникс винаги възкръсва от жарта. „Днес ние пак сме възкръснали, по-живи от всякога, жадни за нови светли бъднини“, допълни още отец Хадавян.

На 24 април 1915-а в Истанбул са арестувани и екзекутирани стотици арменски интелектуалци и деятели. След това започват масови кланета и насилствена депортация. Историческите сведения сочат, че над 1.5 милиона невинни арменци загубват живота си по време на кръвопролитията в Османската империя. От 2007 година насам повече от 20 страни декларираха официалното признаване на събитията от този период като геноцид, а на 24 април 2015-а във връзка с отбелязване на 100-годишнината от събитието, българското Народно събрание прие декларация, с която признава „масовото изтребление“ на арменците.