От архива става ясно, че Васил Иванов - Левски е преминавал неколкократно Дунава с документи на книжар от град Елена със същите имена

Напоследък излизат интересни факти от османо-турските архиви или от нашите стари архиви за дейността на Левски, предава БНР. Част от тях са били представени на научната конференция, посветена на 150-тата годишнина от гибелта на Апостола, провела се на 6-ти февруари в София.

Веселина Антонова, посочва документи на българската община в Русе още от преди Освобождението, че Васил Иванов Кунчев - Левски е преминавал неколкократно р. Дунава с документи на книжаря Васил Иванов от гр. Елена. Подобно на Матей Преображенски Дякона се е представял като книжар. И това не е случайно, защото е бил монах, имал е отношение към просвещението и образованието, бил е и учител.

Проф. Орлин Събев е изнесъл доклад за проследяването, залавянето и екзекуцията на Апостола. Теодор Томчев от музея в Ловеч уточнява с нови факти движението на Апостола към Къкрина, преди да бъде заловен.

Проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет посочи, че е крайно време да признаем, че Левски е произхождал от предприемаческата класа – баща му е бил занаятчия, но е имал дюкяни и е търгувал. Брат му Христо, който умира от туберкулоза в Букурещ е бил модерен шивач, шиел е панталони – не потури. Той произлиза от средната класа, която е била движещата сила на българското национално-освободително движение. Бил е човек с новаторско за времето си мислене.

„Парадоксалното е че един монах, какъвто е Левски, той никога не е хвърлял расото, в смисъла, в който атеистичната пропаганда го представяше, той винаги е мислел в общонародни мащаби, с републикански убеждения. Защото е бил свързан с градските среди и интелигенцията през Възраждането.“, казва по този повод проф. Павлов.

„Нямаме по-силно олицетворение на българския порив към свобода от Васил Левски.. Днес, 150 години след гибелта му излизат и нови документи, снимки… Имаме възможност да осмислим онова, което не сме осмислили и да преосмислим много от изводите за него, за да преоткрием нови черти и на Васил Левски и на собствената ни нация“, завърши проф. Пламен Павлов.