12 сценария съм написал на "Еретици", казва писателят

Холивудска компания е проявила интерес към сценарий, написан от големият български писател Антон Дончев. За това потвърди и самият той пред "България Днес".
"Отново пиша. Освен здравето, моето и на близките ми, най-важно за мен е творчеството. И отново се върнах към него. Голяма американска филмова компания иска да реализира телевизионен сериал по романа ми "Странният рицар на свещената книга". Този роман е написан върху сценария ми "Еретиците". Сега се връщам към сценария. 12 варианта съм писал по него. Но няма да говоря нищо по тази тема повече" - коментира Антон Дончев.

89-годишният академик несъмнено е изкачил "най-високите етажи" в литературата - поне в българската. Писателят е носител на, кажи-речи, всички награди в областта на словото, а и държавните ни глави не са били скъперници, когато са го оценявали.
Авторът на шедьовъра "Време разделно", на "Сказание за Аспарух, княз Слав и жреца Терес" е любимец и на критиката, а както се вижда, и на големите чуждестранни компании. "По друг проект работя и с италианците. Това е стар, много стар сценарий, който никога не превърнах в роман. Работя и върху документален филм с китайците", обяснява още създателят на исторически епоси.

За романа си "Странният рицар на свещената книга", по който ще работят американците, с вероятно заглавие "Еретиците", писателят печели наградата "Балканика '99". Книгата разказва за пренасянето на Свещената книга на българските богомили до албигойците в Южна Франция, за битката при Монсегюр през 1244 г. и за времето на Албигойския кръстоносен поход, организиран от Римокатолическата църква. В тази епоха Средновековието се осветява от кладите, на които изгарят еретиците. Човешкият дух достига до най-големите дълбини на нетърпимостта и жестокостта, но се издига и до висините на бунта и саможертвата. Самият роман е написан през 1998 година. Духовните теми винаги са вълнували автора на "Време разделно".

"Много години се опитвах да си отговоря на въпроса - как е възможно един народ – българският, наистина организиран в държава, да се задържи 1500 години на историческата сцена, когато несравними по сила и брой народи са изчезнали? Къде са хазарите например? Отговорих си - защото хората, които са ръководили българите, са търсили равновесието между духовното и материалното. Нито един водач, слава Богу, не се е изправил като Мойсей пред евреите да им каже: "Вие продадохте славата си за златно теле, което пасе трева". А ние, днешните българи, можем да изречем тези думи: Дори телето не излезе златно. За съжаление днес продължава материалното да владее нашия живот, а само духовното ни казва как да променим света. Духовното създава света", категоричен е Дончев.

Преди години няколко световни киностудия проявиха интерес към сюжета на най-популярния роман на писателя - "Време разделно". Тогава Дончев написа десетина сценария по него и ги изпрати на чуждестранни продуценти. Карло Понти и Дино ди Лаурентис, киностудията "Парамаунт" претендираха за правото на екранизацията на романа. В крайна сметка идеята бе реализирана от Людмил Стайков, 24 години след написването на епоса. Романът бе преведен и в родината на Нобеловите награди - Швеция. Там академикът е познато име. Преди двайсетина години Антон Дончев се спрягаше полуофициално сред кандидатите за отличието. Оттогава изтече много вода - високата награда все се разминаваше с родната литература.
"Не успяхме с "Време разделно" и чуждестранните продуценти, тъй като нямах разрешение от държавата", сподели преди време Дончев по повод екранизирането на романа извън България. Според слуховете лично Тодор Живков е бил против тази идея.
За добро или зло, около Антон Дончев винаги се случват неща, които не оставят ехото край името му да заглъхне дори за миг. Писателят има особен стил на работа - първо записва историите си на диктофон, а после ги прехвърля на компютър. Когато го отстранили от сценарния екип на филма "Хан Аспарух" преди повече от 30-ина години, Дончев бил толкова шокиран, че получил отлепване на ретината. За самата случка той не обича да говори.

Плътно зад него при всички случаи стоят две жени, на които писателят е много благодарен. С първата си съпруга - известната шахматистка Евелина Троянска (два пъти републикански шампион), романистът се запознал във Велико Търново. Чаровната блондинка е полудатчанка, внучка е на световноизвестния датски режисьор от нямото кино Алфред Линд, на чието име съществува и днес музей в Копенхаген. С гросмайсторката Евелина (или Ева, както са я наричали) Антон Дончев живее 54 години в щастлив брак до трагичната й смърт след катастрофа през 2000 година. Преди 4 години писателят изненада приятелите и почитателите си, като се ожени за актрисата Райна Василева, играла на сцената в "Армията", в радиотеатъра и в десетина филма. Разликата между двамата младоженци е около 15 години. Днес елегантната дама често може да се види около академика на литературни вечери - понякога тя чете откъси от негови произведения на книжни премиери и светски събития.