Новините, обществото, журналистиката, хората, общуването – всичко се промени за 20 години.

Това каза в интервю за БГНЕС първият главен редактор на Агенцията – Александър Пеев.

Тази година ИА БГНЕС навършва 19 години.

„Когато стартирах в БГНЕС и в периода, в който бях главен редактор, научих много неща. Имаше период, в който се притеснявах да вдигна телефона и да се обадя на някого от нашите политици по онова време, за да им задам няколко въпроса. В БГНЕС се научих да правя това“, разказва Пеев.

„Сега, от дистанцията на времето става ясно, че комуникациите се промениха драстично, тогава нямаше Фейсбук. Тогава имаше хора, които ползваха интернет през телефона. Ние, като стартираща информационна агенция, имахме изключително бърз интернет, и благодарение на предприемчивостта на Любчо Нешков, имахме възможността да черпим новини от извора – Франс прес, Ройтерс, Асошиейтед прес. Тоест, не разчитахме много на интернет, а на абонамента ни към световните информационни агенции, и на мрежата, която създавахме тогава от репортери.

Освен технологиите, много се промени и нагласата в обществото за възприемане на тези новини – увеличиха се двете крайности – увеличи се недоверието на хората в новините от една страна, а от друга страна се увеличи доверието към новините. Сами виждате какво се случва с т.нар. „фалшиви новини“ и как бързо-бързо се разпространяват. Тогава не беше така.

Промениха се очакванията на хората, – няма как да бъде и по друг начин, защото обществото се развива.

В момента работя в компания, която обръща изключително внимание на клиентите, и така, както хората обръщат внимание на новините, така и клиентите в чисто търговските компании стават все по-взискателни“.

На въпрос дали журналистиката е помогнала на Пеев в последващия му професионален път, той отговори „безкрайно“. „Смелостта, която ми даде БГНЕС, когато правя интервюта, ми помогна безкрайно в бизнеса, който вече 20 години практикувам. На практика БГНЕС ме научи да общувам директно с хората, и затова винаги ще бъда признателен на агенцията“.

„Веруюто ни тогава беше да сме бързи. Искахме потвърждение на всяка новина – било чута или от репортерите, и веднага звъняхме на човека, който беше пряко свързан с новината. И затова практиката тогава беше интервюто да е в рамките на една минута по телефона – единствено чисто потвърждение на новината, която вече знаехме, плюс малко допълнителна информация. Тогава за нас беше важно и клиентите ни да научат нещо допълнително, извън стандартната новина“, допълва Пеев.

И си припомня интервю, което с Любчо Нешков, правят съвместно в Македония с Али Ахмети (водач на Демократичния съюз за интеграция — партия, участваща в коалиционно правителство на Северна Македония – бел. ред.). По онова време той все още не е политик. „Интервюто беше високо по чукарите, на една планина, и там ни прие той. Интервюто беше телевизионно, и аз за първи път попаднах в среда, която беше напълно непозната за мен. Това беше малко след като беше официално приключил краткият въоръжен конфликт в съседна Македония, и все още личаха следите от сраженията, защото бяхме в регион, който беше в центъра на сраженията. Впечатленията, които остави в мен Ахмети, бяха, че това е човек, който умее да говори, и на него му е било ясно какво и защо прави“, припомня Пеев.

Ако трябва да се направи паралел между политиката сега и преди 20 години, разказва Пеев, то трябва да уточним, че се промени общуването между хората.

„Промени се общуването на политиците с хората, и на хората с политиците. По онова време хората някак си бяха по-политически ангажирани, особено за вътрешните новини. Сега, като че ли, повече ги интересува това да се развиват в професиите и в бизнесите си. Сами виждате, че основно това, което хората търсят, е свързано с икономическото развитие на страната, не толкова с чисто политическото. „Икономиката е изключително важна и хората трябва да успяват именно там – да изкарват достатъчно пари, за да могат да се образоват и да отглеждат семействата си. От друга страна мен лично ме притеснява фактът, че хората – отдадени на тази амбиция да стават все по-успешни в бизнес начинанията си, “като че ли са склонни да жертват някои от свободите си. И не се обръща особено внимание на това“, завърши първият главен редактор на БГНЕС.